Сега вече е време да отговорим на въпроса:
кой беше въплътен в детето Исус?

Това беше великият предводител на човечеството, който достигна недостигната от друг човек духовна висота в хода на своето развитие,
това беше Азът на Заратустра!

В окултните школи на Халдея възникна една изключителна привързаност към индивидуалността - не към личността! - на Заратустра. Мъдреците на Изтока се чувствуваха много близки с великия предводител на човечеството. И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда".
В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората.
Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познанието за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят. Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната:
златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с благородни чувства, и смирната като символ на волята.

Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем. Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците - обединени около индивидуалността на Заратустра - изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11).


Р. Щайнер