[35:22] Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина.
[35:23] Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон.
[35:24] Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин.
[35:25] Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим.
[35:26] Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия.
[35:27] И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат-Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак.
[35:28] А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.
[35:29] И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.


36


[36:1] Ето родословието на Исава, който е Едом.
[36:2] Исав си взе жени от ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на Елона хетееца, и Оливема, дъщеря на Ана, сина на евееца Цивеона,
[36:3] и Васемата, дъщеря на Измаила, сестра Наваиотова.
[36:4] Ада роди на Исава Елифаза, Васемата роди Рагуила.
[36:5] Оливема роди Иеуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.
[36:6] И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си, всички човеци от дома си, (всичките си) стада, всичкия си добитък и всичкия си имот, що бе придобил в Ханаанската земя, па отиде (Исав) в друга земя, далеч от брата си Иакова;
[36:7] защото имотът им беше толкова голям, че не можеха да живеят заедно, и земята, по която странствуваха, ги не побираше, поради многото им стада.
[36:8] И засели се Исав на планина Сеир, Исав, който е Едом.
[36:9] Ето родословието на Исава, бащата на идумейци, на планина Сеир.
[36:10] Ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Ада, Исавова жена, и Рагуил, син от Васемата, Исавова жена.
[36:11] Елифаз имаше синове; Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.
[36:12] А Тамна беше наложница на Елифаза, Исавов син, и роди на Елифаза Амалика. Това са синове от Ада, Исавова жена.
[36:13] И ето Рагуиловите синове: Нахат и Зерах, Шама и Миза. Тия са синове от Васемата, Исавова жена.
[36:14] А тия бяха синовете от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, Исавова жена: тя роди на Исава Иеуса, Иеглома и Корея.
[36:15] Ето главатарите от Исавовите синове. Синовете на Елифаза, Исавов първенец: главатар Теман, главатар Омар, главатар Цефо, главатар Кеназ,
[36:16] главатар Корей, главатар Гатам, главатар Амалик. Тия са Елифазовите главатари в земята на Едома; тия са синове от Ада.
[36:17] Тия са пък синове на Рагуила, Исавов син: главатар Нахат, главатар Зерах, главатар Шама, главатар Миза. Тия са Рагуиловите главатари в земята на Едома; тия са синове от Васемата, Исавова жена.
[36:18] Тия са синове от Оливема, Исавова жена: главатар Иеус, главатар Иеглом, главатар Корей. Тия са главатари от Оливема, дъщеря на Ана, а жена Исавова.
[36:19] Това са синовете на Исава, и това са главатарите им; а той е Едом.
[36:20] Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,
[36:21] Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.
[36:22] Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова - Тамна.
[36:23] Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.
[36:24] Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.
[36:25] Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.
[36:26] Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
[36:27] Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.
[36:28] Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.
[36:29] Тия са главатари у хорейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,
[36:30] главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.
[36:31] Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:
[36:32] в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.
[36:33] И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.
[36:34] Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.
[36:35] И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.
[36:36] И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.
[36:37] И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката.
[36:38] Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.
[36:39] Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.
[36:40] Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,
[36:41] главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,
[36:42] главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,
[36:43] главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.


37


[37:1] Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.
[37:2] Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.
[37:3] Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, - и му направи шарена дреха.
[37:4] Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
[37:5] И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
[37:6] Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
[37:7] ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
[37:8] А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
[37:9] Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
[37:10] Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
[37:11] Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
[37:12] Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.
[37:13] А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.
[37:14] (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.
[37:15] И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?
[37:16] Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?
[37:17] И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.
[37:18] А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.
[37:19] И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;
[37:20] хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.
[37:21] Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.
[37:22] Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.
[37:23] Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,
[37:24] и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.
[37:25] И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.
[37:26] Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?
[37:27] Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха
[37:28] и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.
[37:29] Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,
[37:30] па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?
[37:31] И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;
[37:32] пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?
[37:33] Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.
[37:34] И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.
[37:35] И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.
[37:36] А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.


38


[38:1] В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец, на име Хира.
[38:2] И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.
[38:3] Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.
[38:4] И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.
[38:5] Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.
[38:6] И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.
[38:7] Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.
[38:8] Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.
[38:9] Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.
[38:10] А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.
[38:11] И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
[38:12] Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.
[38:13] И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.
[38:14] А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.
[38:15] Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)
[38:16] Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?
[38:17] Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?
[38:18] Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.
[38:19] Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.
[38:20] А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.
[38:21] И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.
[38:22] Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.
[38:23] Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.
[38:24] Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.
[38:25] Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.
[38:26] Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.
[38:27] Когато да ражда, оказа се, че в утробата й има близначета.
[38:28] И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.
[38:29] Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.
[38:30] После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара.


39


[39:1] А Иосиф биде отведен в Египет. Там го купи от ръцете на измаилтяните, които го бяха завели, фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на телопазителите.
[39:2] И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина.
[39:3] Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му.
[39:4] И спечели Иосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.
[39:5] И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си).
[39:6] И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.
[39:7] И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.
[39:8] Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;
[39:9] в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?
[39:10] Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,
[39:11] случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;
[39:12] тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете й, затече се и избяга навън.
[39:13] А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,
[39:14] извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо,
[39:15] а той, като чу, че дигнах глас и завиках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.
[39:16] И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.
[39:17] Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);
[39:18] но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.
[39:19] Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, - пламна от гняв;
[39:20] и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата.
[39:21] Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
[39:22] И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.
[39:23] Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Иосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва.


40


[40:1] После това виночерпецът на египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар.
[40:2] Фараонът се разгневи на двамата си царедворци, на главния виночерпец и на главния хлебар,
[40:3] и ги тури под стража в дома на началника на телопазителите, в тъмницата, в мястото, дето бе затворен Иосиф.
[40:4] Началникът на телопазителите тури при тях Иосифа, и той им слугуваше. И престояха те под стража няколко време.
[40:5] Еднъж виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмницата, двамата в една нощ видяха сън: всеки видя свой сън, и на всекиго сънят бе с особено значение.
[40:6] На сутринта дойде при тях Иосиф и ги видя, че бяха смутени.
[40:7] И попита той фараоновите царедворци, които бяха с него в господаревия му дом под стража, и рече: защо днес лицата ви са тъжни?
[40:8] Те му отговориха: видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува. Иосиф им рече: нали от Бога е тълкуването? Разкажете ми ги.
[40:9] И главният виночерпец разказа на Иосифа съня си, думайки му: сънувах, ето лоза пред мене;
[40:10] на лозата имаше три пръчки; тя се разви, и цъфна, завърза грозде, което узря;
[40:11] и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го във фараоновата чаша и подадох фараону в ръка.
[40:12] И рече му Иосиф: ето тълкуването му: трите пръчки - това са три дни;
[40:13] след три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те върне на твоето място, и чашата на фараона ти ще подадеш в ръката му, по предишния обичай, когато му беше виночерпец;
[40:14] но, кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи от този дом;
[40:15] защото аз съм откраднат от еврейската земя; а тъй също и тук не съм направил нищо, за което да ме хвърлят в тъмница.
[40:16] Главният хлебар видя, че той изтълкува добре, и рече на Иосифа: и аз сънувах: ето, на главата ми три кошници;
[40:17] в горната кошница имаше всякакви фараонови ястия, приготвени от хлебаря, и птиците (небесни) ги кълвяха от кошницата, що беше на главата ми.
[40:18] И отговори Иосиф и (му) рече: ето тълкуването му: трите кошници - това са три дни;
[40:19] след три дни фараонът ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, а птиците (небесни) ще кълват плътта ти.
[40:20] На третия ден, рождения ден на фараона, фараонът даде гощавка на всичките си слуги и си спомни за главния виночерпец, и за главния хлебар между слугите си;
[40:21] и върна главния виночерпец на предишното му място, и той подаде чашата фараону в ръка;
[40:22] а главния хлебар обеси (на дърво), според както бе изтълкувал Иосиф.
[40:23] Но главният виночерпец си не спомни за Иосифа, а го забрави.


41


[41:1] Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката;
[41:2] и ето, излязоха из реката седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръсталака;
[41:3] но ето, след тях излязоха из реката други седем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг;
[41:4] грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът,
[41:5] и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъбло;
[41:6] но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;
[41:7] и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън.
[41:8] На сутринта се смути духом и проводи, та повика всички египетски влъхви и мъдреци; фараонът им разказа съня си, ала се не намери никой, който да му го изтълкува.
[41:9] Тогава главният виночерпец заговори на фараона и рече: сега си припомням греховете;
[41:10] фараонът се бе разгневил на слугите си и тури мене и главния хлебар под стража в дома на началника на телопазителите;
[41:11] и сънувахме в една нощ, аз и той, всякой сънува сън с особено значение;
[41:12] там беше с нас един млад евреин, роб на началника на телопазителите; ние му разказахме нашите сънища, и той всекиму от нас изтълкува съня;
[41:13] и както ни бе изтълкувал той, тъй се и сбъдна: аз бидох върнат на своето място, а оня биде обесен.
[41:14] Тогава фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо из тъмницата. Той се острига, промени дрехите си и дойде при фараона.
[41:15] Фараонът рече на Иосифа: сънувах сън, пък няма кой да го изтълкува, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.
[41:16] Отговори Иосиф фараону и рече: не аз, а Бог ще даде отговор за добро на фараона.
[41:17] И рече фараонът на Иосифа: сънувах, че стоя на брега на реката;
[41:18] и ето, излязоха из реката седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;
[41:19] но ето, след тях излязоха други седем крави мършави, много грозни и постали; не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни, като тях;
[41:20] и посталите и мършави крави изядоха първите седем тлъсти крави;
[41:21] и влязоха тлъстите в утробата им, но се не забелязваше, че бяха влезли в утробата им: те бяха все тъй мършави, както и по-напред. И аз се събудих.
[41:22] После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;
[41:23] но ето, след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове;
[41:24] и празните класове погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на влъхвите, ала никой не ми го изтълкува.
[41:25] Тогава Иосиф рече фараону: сънят фараонов е един: каквото Бог ще прави, явил е фараону.
[41:26] Седемте хубави крави са седем години; и седемте хубави класове са пак седем години: сънят е един;
[41:27] седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години; също и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.
[41:28] Ето защо аз казах на фараона: каквото Бог ще прави, явил е на фараона.
[41:29] Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя;
[41:30] след тях ще дойдат седем гладни години: и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египетската земя, и глад ще изтощи земята,
[41:31] и предишното изобилие по земята няма и да се забележи поради глада, който ще настъпи, понеже той ще бъде твърде тежък.
[41:32] А задето се е присънило фараону на два пъти, значи, че това е истинско слово Божие, и че Бог наскоро ще го изпълни.
[41:33] А сега нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави над Египетската земя.
[41:34] Нека фараонът заповяда да бъдат поставени над земята надзиратели, и през седемте изобилни години да се събира петата част (от всички произведения) на Египетската земя;
[41:35] нека те събират всякаква храна през тези настъпващи добри години и да съберат в градовете жито под фараонова ръка за храна, и да го пазят;
[41:36] и тази храна да бъде запазена за земята през седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, та земята да не загине от глад.
[41:37] Това се допадна на фараона и на всичките му служители.
[41:38] И рече фараонът на служителите си: ще намерим ли такъв, като него, човек, у когото да има Дух Божий?
[41:39] И рече фараонът на Иосифа: понеже Бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе;
[41:40] ти ще бъдеш над моя дом, и думата ти ще слуша целият ми народ; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
[41:41] И пак рече фараонът на Иосифа: ето, поставям те над цялата Египетска земя.
[41:42] Тогава фараонът извади пръстена от ръката си и го тури Иосифу на ръката; облече го с висонни дрехи и окачи на врата му златна верижка;
[41:43] заповяда да го возят на втората от своите колесници и да възгласят пред него: коленичете! И го постави над цялата Египетска земя.
[41:44] И рече фараонът на Иосифа: аз съм фараон; без тебе никой не ще подигне ръка, ни нога в цялата Египетска земя.
[41:45] И фараонът нарече Иосифа с име Цафнат-панеах; и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-фера, илиополски жрец. И тръгна Иосиф по Египетската земя.
[41:46] Иосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона, египетския цар. И отдалечи се Иосиф от лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя.
[41:47] А през седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа.
[41:48] И събра той всякаква храна през седемте (плодородни) години в Египетската земя, и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви.
[41:49] И натрупа Иосиф храни твърде много, колкото морския пясък, тъй че престана и да ги смята, защото чет нямаха.
[41:50] Преди да настанат гладните години, родиха се на Иосифа двама синове, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фера.
[41:51] И на първородния Иосиф даде име Манасия, защото (казваше той) Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом.
[41:52] А на втория даде име Ефрем, защото (казваше той) Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
[41:53] И изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя,
[41:54] и настъпиха седемте гладни години, както бе казал Иосиф. И настана глад по всички земи, а в цялата Египетска земя имаше хляб.
[41:55] Но когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народът завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Иосифа и правете, каквото ви каже той.
[41:56] И настана глад по цялата земя; тогава Иосиф отвори всички житници и захвана да продава жито на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя.
[41:57] И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Иосифа, защото гладът се усили по цялата земя.


42


[42:1] Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате?
[42:2] И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.
[42:3] Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито;
[42:4] а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина.
[42:5] И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.
[42:6] А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.
[42:7] И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна.
[42:8] Иосиф позна братята си, ала те го не познаха.
[42:9] И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя.
[42:10] Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;
[42:11] ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.
[42:12] Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.
[42:13] Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби.
[42:14] Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;
[42:15] ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат;
[42:16] пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.
[42:17] И ги тури под стража за три дни.
[42:18] А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:
[42:19] ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;
[42:20] а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха.
[42:21] И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.
[42:22] Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири.
[42:23] А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач.
[42:24] Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.
[42:25] И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.
[42:26] Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.
[42:27] И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,
[42:28] и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?
[42:29] И дойдоха при баща си Иакова в Ханаанската земя и му разказаха всичко, що се случи с тях, и рекоха:
[42:30] началникът на оная земя приказва с нас сърдито и ни взе за съгледвачи на земята.
[42:31] Ние му рекохме: честни люде сме: не сме съгледвачи;
[42:32] ние сме дванайсет братя, синове на баща си; единият се изгуби, а най-малкият е сега при баща ни в Ханаанската земя.
[42:33] А началникът на оная земя ни рече: ето как ще позная, дали сте честни люде: оставете при мене единия си брат; а вие вземете жито за гладните си челяди, идете си
[42:34] и доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а честни люде; ще ви пусна брата ви, и вие ще можете да търгувате в тая земя.
[42:35] А когато изпразняха чувалите си, ето че всекиму възелът със среброто беше в чувала му. Като видяха възлите със среброто си, те и баща им се уплашиха.
[42:36] А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, - всичко това се струпа върху мене!
[42:37] Рувим отговори на баща си: убий двамата ми синове, ако ти го не доведа; дай го в моите ръце; аз ще ти го върна.
[42:38] Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба.


43


[43:1] Гладът се усили в страната.
[43:2] И когато те изядоха житото, що бяха донесли от Египет, баща им каза: идете пак, та ни купете малко храна.
[43:3] А Иуда му каза: оня човек строго ни поръча, като рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
[43:4] Ако пратиш с нас брата ни, ще отидем и ще ти купим храна;
[43:5] ако пък го не пратиш, няма да отидем; защото оня човек ни рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
[43:6] Израил рече: защо ми сторихте такова зло, като казахте на оня човек, че имате още един брат?
[43:7] Те отговориха: оня човек разпитваше за нас и за рода ни, като думаше: жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат? И ние му отговорихме на тия запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже: доведете брата си?
[43:8] А Иуда каза на баща си Израиля: пусни момчето с мене, и ние ще станем и отидем, та да бъдем живи и да не умрем нито ние, нито ти, нито децата ни;
[43:9] аз отговарям за него, от моите ръце ще го искаш; ако ти го не доведа и не изправя пред лицето ти, ще остана виноват пред тебе през всички дни на живота си;
[43:10] да не бяхме се бавили, досега щяхме да отидем два пъти.
[43:11] Баща им Израил им каза: като е тъй, ето какво ще направите: вземете със себе си плодове от тая земя, и занесете подарък на оня човек малко балсам и малко мед, стиракса и смирна, фъстъци и миндали;
[43:12] вземете и друго сребро в ръцете си; а среброто, което бе върнато и турено при устата на чувалите ви, върнете с ръцете си: може да е станало грешка;
[43:13] вземете и брата си, па станете и идете пак при оня човек;
[43:14] а Всемогъщий Бог да ви даде да намерите милост пред оня човек, та да ви отпусне и другия ви брат, и Вениамина; аз пък, ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца.
[43:15] И ония мъже взеха тия подаръци, взеха в ръце и двойно повече сребро, и Вениамина, па станаха та отидоха в Египет и се явиха пред Иосифа.
[43:16] Иосиф, като видя между тях Вениамина (едноутробния си брат), рече на своя домакин: заведи тия люде у дома, заколи нещо от добитъка и приготви, защото тия люде ще ядат с мене на пладне.
[43:17] Оня човек направи, както рече Иосиф, и заведе ония люде в Иосифовия дом.
[43:18] Уплашиха се ония люде, задето ги въведоха в Иосифовия дом, и рекоха: карат ни заради среброто, върнато в чувалите ни, за да намерят предлог против нас, да ни нападнат, и да вземат роби нас и нашите осли.
[43:19] И приближиха се до Иосифовия домакин, и заговориха му при къщните врата
[43:20] и рекоха: послушай, господарю, ние вече идвахме и по-преди да купуваме храна,
[43:21] па се случи, че, когато се спряхме на нощувка и отворихме чувалите си, - ето среброто на всекиго при устата на чувала му; среброто ни бе по теглото му, и ние го връщаме с ръцете си;
[43:22] а за купуване храна донесохме друго сребро в ръцете си; ние не знаем, кой беше турил среброто ни в нашите чували.
[43:23] Той отговори: бъдете спокойни, не бойте се; вашият Бог и бащиният ви Бог тури това имане в чувалите ви; среброто ви аз получих. И доведе при тях Симеона.
[43:24] И оня човек въведе човеците в Иосифовия дом и даде вода, та умиха нозете си; даде и храна на техните осли.
[43:25] И те приготвиха подаръците, докато дойде Иосиф на пладне, защото чуха, че там ще ядат хляб.
[43:26] Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи.
[43:27] Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още?
[43:28] Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха.
[43:29] И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой!
[43:30] Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там.
[43:31] И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.
[43:32] И сложиха нему отделно, и тям отделно, и на египтяните, които обядваха с него, отделно, понеже египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните.
[43:33] И седнаха те пред него, първородният според първородството си, и най-малкият според младостта си, и се чудеха тия люде един пред други.
[43:34] И ястията им се пращаха от него, и Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И пиха, и доволно пиха с него.


44


[44:1] Тогава заповяда (Иосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му;
[44:2] а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Иосиф.
[44:3] На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли.
[44:4] Още не бяха отминали далеко от града, рече Иосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?)
[44:5] Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това.
[44:6] Той ги настигна и им каза тия думи.
[44:7] Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо;
[44:8] ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато?
[44:9] у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар.
[44:10] Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни.
[44:11] Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал.
[44:12] Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
[44:13] Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града.
[44:14] Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него.
[44:15] Иосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне?
[44:16] Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата.
[44:17] Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си.
[44:18] И приближи се Иуда при него и рече: господарю, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът.
[44:19] Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат?
[44:20] Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича.
[44:21] А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя.
[44:22] Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре.
[44:23] Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми.
[44:24] Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар.
[44:25] И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна.
[44:26] Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат.
[44:27] И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове:
[44:28] единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега;
[44:29] ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба.
[44:30] Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,
[44:31] той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба.
[44:32] При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот.
[44:33] И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си:
[44:34] защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.


45


[45:1] Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
[45:2] И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.
[45:3] Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.
[45:4] И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;
[45:5] но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;
[45:6] защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;
[45:7] Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.
[45:8] И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.
[45:9] Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;
[45:10] ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;
[45:11] и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.
[45:12] И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;
[45:13] а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.
[45:14] И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.
[45:15] И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.
[45:16] Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фараона и на служителите му.
[45:17] И рече фараонът на Иосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя;
[45:18] и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.
[45:19] На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете това: вземете си от Египетската земя колесници за децата и жените си, доведете баща си и дойдете;
[45:20] и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро от цялата Египетска земя.
[45:21] Тъй и направиха синовете Израилеви. Иосиф им даде колесници, според заповедта фараонова, даде им и храна за път;
[45:22] всекиму от тях даде дрехи по две премени, а на Вениамина даде триста сребърника и пет премени;
[45:23] също и на баща си прати десет осела, натоварени с най-добри египетски произведения, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за по път на баща си.
[45:24] Тогава изпрати братята си, и те тръгнаха, като им поръча: недейте се кара по пътя.
[45:25] И тръгнаха те от Египет, и стигнаха в Ханаанската земя при баща си Иакова,
[45:26] и му известиха, като рекоха: Иосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше.
[45:27] А когато му предадоха всичко, що им бе казал Иосиф, и когато видя колесниците, които бе изпратил Иосиф, за да го вземат, тогава се съживи духът на баща им Иакова,
[45:28] и рече Израил; стига (ми това), син ми Иосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра.


46


[46:1] И тръгна Израил с всичко, що имаше, дойде във Вирсавия и принесе жертва на Бога на баща си Исаака.
[46:2] И каза Бог на Израиля в нощно видение: Иакове, Иакове! Той рече: ето ме.
[46:3] Бог рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ;
[46:4] Аз ще отида с тебе в Египет, Аз и ще те изведа назад; Иосиф с ръката си ще ти затвори очите.
[46:5] Иаков тръгна от Вирсавия; и синовете Израилеви качиха баща си Иакова, и децата си и жените си на колесниците, които фараонът бе пратил, за да го доведат.
[46:6] И взеха добитъка си и имота си, който бяха спечелили в Ханаанската земя, и дойдоха в Египет, - Иаков и целият му род с него.
[46:7] Той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си и целия си род.
[46:8] Ето имената на Израилевите синове, които дойдоха в Египет: Иаков и синовете му. Първороденият на Иакова Рувим.
[46:9] Синове Рувимови: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми.
[46:10] Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син от хананейката.
[46:11] Синове Левиеви: Гирсон, Каат и Мерари.
[46:12] Синове Иудини: Ир и Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя. Синове на Фареса бяха: Есром и Хамул.
[46:13] Синове Исахарови: Тола и Фува, Иов и Шимрон.
[46:14] Синове Завулонови: Серед, Елон и Иахлеил.
[46:15] Тия са синове на Лия, които тя бе родила на Иакова в Месопотамия, заедно с дъщеря му Дина. Всички негови синове и дъщери бяха трийсет и трима души.
[46:16] Синове Гадови: Цифион и Хаги, Шуни и Ецбон, Ери, Ароди и Арели.
[46:17] Синове Асирови: Имна и Ишва, Ишви и Бриа, и сестра им Серах. Синове Бриеви: Хевер и Малхиил.
[46:18] Тия са синове от Зелфа, която Лаван бе дал на дъщеря си Лия; тя роди на Иакова шестнайсет души.
[46:19] Синове от Рахил, жена на Иакова: Иосиф и Вениамин.
[46:20] А на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фер.
[46:21] Синове Вениаминови: Бела, Бехер и Ашбел; (синове на Бела бяха:) Гера и Нааман, Ехи и Рош, Мупим, Хупим и Ард.
[46:22] Тия са синове от Рахил, които се родиха на Иакова, - всичко четиринайсет души.
[46:23] Син Данов: Хушим.
[46:24] Синове Нефталимови: Иахцеил и Гуни, Иецер и Шилем.
[46:25] Тия са синове на Вала, която Лаван бе дал на дъщеря си Рахил; тя ги роди на Иакова - всичко седем души.
[46:26] Всички, които дойдоха с Иакова в Египет и които бяха излезли от чреслата му, освен жените на Иакововите синове, бяха всичко шестдесет и шест души.
[46:27] Иосифовите синове, които му се родиха в Египет, бяха двама души. Всички от Иакововия дом, дошли (с Иакова) в Египет, бяха седемдесет (и пет) души.
[46:28] Той прати Иуда пред себе си при Иосифа, за да им посочи той пътя за в Гесем. И стигнаха в земя Гесем.
[46:29] Тогава Иосиф впрегна колесницата си и излезе да посрещне баща си Израиля в Гесем и, щом го видя, хвърли се на шията му, и дълго плака на шията му.
[46:30] И рече Израил на Иосифа: нека умра сега, след като видях лицето ти; защото ти си още жив.
[46:31] И рече Иосиф на братята си и на бащината си челяд: ще отида да обадя на фараона и ще му кажа: братята ми и бащината ми челяд, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;
[46:32] тия хора са пастири на овци, защото са скотовъдци; те са довели със себе си и дребния и едрия си добитък, и всичкия си имот.
[46:33] Ако фараонът ви повика и попита: какво е вашето занятие?
[46:34] вие кажете: ние, твои раби, сме скотовъдци от младини досега, и ние и бащите ни, - та да ви заселят в земя Гесем. Защото египтяните се гнусят от всеки овчар.


47


[47:1] И дойде Иосиф та обади на фараона, като рече: баща ми и братята ми, с дребния и едрия си добитък и с всичкия си имот, дойдоха от Ханаанската земя; и ето, те са в земя Гесем.
[47:2] И взе от братята си петима души и ги представи на фараона.
[47:3] И попита фараонът братята му: с какво се поминувате? Те отговориха фараону: овчари сме твоите раби, и ние и бащите ни.
[47:4] И рекоха те на фараона: дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за добитъка на твоите раби, понеже в Ханаанската земя има голям глад; затова позволи на твоите раби да се заселят в земя Гесем.
[47:5] А фараонът рече на Иосифа: баща ти и братята ти дойдоха при тебе;
[47:6] Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най-доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.
[47:7] Тогава Иосиф доведе баща си Иакова и го представи на фараона; а Иаков благослови фараона.
[47:8] Фараонът попита Иакова: колко са годините на живота ти?
[47:9] Иаков отговори на фараона: дните на моето странствуване са сто и трийсет години; кратки и злочести са дните на моя живот и не достигнаха до годините на живота на отците ми в дните на тяхното странствуване.
[47:10] Иаков благослови фараона и си излезе.
[47:11] Иосиф засели баща си и братята си, и им даде владение в Египетската земя, в най-добрата част на тая земя, в областта Раамсес, както бе заповядал фараонът.
[47:12] И доставяше храна Иосиф на баща си и братята си и на целия си бащин дом, според нуждите на всяка челяд.
[47:13] А жито нямаше по цялата земя, защото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя.
[47:14] Иосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и в Ханаанската земя, за житото, което купуваха, и това сребро внесе Иосиф в дома фараонов.
[47:15] Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто?
[47:16] Иосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си.
[47:17] И докарваха добитъка си при Иосифа, а Иосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък.
[47:18] И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни;
[47:19] защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее.
[47:20] Тогава Иосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на фараона.
[47:21] И пороби той народа от единия край на Египет до другия.
[47:22] Само земята на жреците не купи (той), защото жреците имаха определен от фараона дял, и те се хранеха от своя дял, даден им от фараона; затова и не продадоха земята си.
[47:23] И каза Иосиф на народа: ето, купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята;
[47:24] по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви.
[47:25] Те рекоха: ти ни спаси живота; нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби фараонови.
[47:26] И нареди Иосиф закон в Египетската земя, дори доднес: петата част да се дава на фараона, с изключение само земята на жреците, която не принадлежеше на фараона.
[47:27] А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха.
[47:28] Иаков живя в Египетската земя седемнайсет години; дните на Иакова, годините на живота му бяха сто четирийсет и седем години.
[47:29] Дойде време да умре Израил, и повика сина си Иосифа и му рече: ако съм намерил благоволение пред очите ти, тури ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда: не ще ме погребеш в Египет,
[47:30] та да легна при отците си; ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница. Иосиф рече: ще постъпя според думата ти.
[47:31] И рече: закълни ми се. И той му се закле. А Израил се поклони върху възглавницата на постелката. *

* Според превода на 70-те: "на върха на жезъла му".


48


[48:1] След това рекоха на Иосифа: ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрема (и отиде при Иакова).
[48:2] Обадиха на Иакова и рекоха: ето, син ти Иосиф иде при тебе. Израил събра силите си и седна на постелката.
[48:3] И рече Иаков на Иосифа: Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, благослови ме
[48:4] и ми рече: ето, Аз ще те разплодя, ще те умножа и ще произведа от тебе много народи, и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно владение.
[48:5] И сега двамата ти синове, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои: Ефрем и Манасия, както Рувим и Симеон, ще бъдат мои;
[48:6] а децата ти, които ти се родят след тях, ще бъдат твои; те с името на братята си ще се наричат в наследството им.
[48:7] Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.
[48:8] И видя Израил синовете Иосифови и попита: кои са тия?
[48:9] Отговори Иосиф на баща си: тия са синовете ми, които Бог ми даде тука. (Иаков) рече: доведи ги при мене, и аз ще ги благословя.
[48:10] А очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не можеше да вижда ясно. Иосиф ги приближи до него, а той ги целуна и ги прегърна.
[48:11] И рече Израил на Иосифа: аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти.
[48:12] Тогава Иосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи.
[48:13] След това Иосиф хвана двамата (си синове), Ефрема в дясната си ръка срещу лявата на Израиля, а Манасия в лявата срещу дясната на Израиля, и ги приближи към него.
[48:14] Но Израил простря и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, макар тоя да беше по-малък, а лявата - върху главата на Манасия. Той нарочно възложи така ръцете си, макар Манасия да беше първороден.
[48:15] И благослови Иосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл, откак съществувам доднес,
[48:16] Ангелът, който ме избави от всяко зло, да благослови тия деца; да бъдат именувани с моето име и с името на отците ми, Авраама и Исаака, и да се наплодят в множество по земята.
[48:17] И видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, и му стана мъчно. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрема върху главата на Манасия,
[48:18] и рече Иосиф на баща си: не тъй, татко, защото този е първородният; възложи върху неговата глава десницата си.
[48:19] Но баща му се не съгласи и рече: зная, сине мой, зная; и от него ще излезе народ, и той ще бъде велик; ала по-малкият му брат ще бъде по-голям от него, и от неговото семе ще произлезе многоброен народ.
[48:20] И благослови ги в оня ден, като каза: чрез вас Израил ще благославя и казва: Бог да ти стори като на Ефрема и Манасия. И постави Ефрема по-горе от Манасия.
[48:21] Тогава Израил рече на Иосифа: ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на отците ви;
[48:22] аз ти давам повече отколкото на братята ти един дял, който взех от ръцете на аморейци с меча си и лъка си.


49


[49:1] И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя какво, ще се случи с вас занапред;
[49:2] съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля.
[49:3] Рувиме, първородни сине мой! ти си моя крепост и начатък на силата ми, върховен по достойнство и върховен по могъщество;
[49:4] но ти буйствува като вода; не ще имаш преднина, защото ти се качи на бащиното си легло, ти оскверни постелката ми, (на която се) качи.
[49:5] Симеон и Левий са братя, мечовете им са оръдия на жестокост;
[49:6] в съвета им да не влезе душата ми, и в събранието им да не участвува славата ми; защото те в гнева си убиха човек и по своя прищявка прерязаха жилите на телец;
[49:7] проклет е гневът им, защото е жесток, и яростта им, защото е свирепа; ще ги разделя в Иакова и ще ги пръсна в Израиля.
[49:8] Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове.
[49:9] Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне?
[49:10] Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.
[49:11] Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе - пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде - облеклото си;
[49:12] блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.
[49:13] Завулон ще живее при морския бряг и при корабно пристанище, а границата му е до Сидон.
[49:14] Исахар е як осел, легнал сред кошари;
[49:15] и видя той, че почивката е добра, и земята приятна: подложи плещите си да носи товар и заработи да изплаща данък.
[49:16] Дан ще съди народа си като едно от Израилевите колена;
[49:17] Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня, тъй че ездачът му ще падне назад.
[49:18] На Твоята помощ се надявам, Господи!
[49:19] Гада ще го напада тълпа, ала той ще я отблъсне по стъпките й.
[49:20] За Асира - хлябът му е твърде тлъст, и той ще доставя царски ястия.
[49:21] Нефталим е растовит теревинт, разпуснал прекрасни клони *.
[49:22] Иосиф е издънка на плодоносно дърво, издънка на плодоносно дърво над извор; клоните му се простират над стената;
[49:23] огорчаваха го, и стреляха и враждуваха срещу него стрелци;
[49:24] но твърд остана лъкът му, и силни са мишците на ръцете му, чрез ръцете на силния Бог Иаковов, на Пастира и твърдинята Израилева,
[49:25] на бащиния ти Бог, Който и да ти помогне, и на Всемогъщия, Който и да те благослови отгоре с небесни благословии, с благословиите на лежащата долу бездна, с благословиите на гърдите и на утробата,
[49:26] с благословиите на баща ти, които надминават благословиите на старите планини и приятностите на вечните хълмове; нека те бъдат над главата Иосифова и над темето на избрания между братята си.
[49:27] Вениамин е граблив вълк, заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.
[49:28] Това са всички дванайсет колена Израилеви, и това им каза техният баща; па ги благослови и им даде благословия, всекиму неговата.
[49:29] И заповяда им, като им рече: прибирам се при народа си; погребете ме при моите отци в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона,
[49:30] в пещерата, която е в нивата на Махпела, пред Мамре, в земята Ханаанска, която (пещера) бе купил Авраам с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище;
[49:31] там погребаха Авраама и жена му Сарра; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там аз погребах Лия;
[49:32] тая нива и пещерата, що е в нея, е купена от Хетеевите синове.
[49:33] И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.

* Според друго четене: Нефталим е гиздава сърна; той говори прекрасни изречения.


50


[50:1] Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.
[50:2] И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.
[50:3] И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.
[50:4] И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:
[50:5] баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.)
[50:6] А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел.
[50:7] Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,
[50:8] и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.
[50:9] С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.
[50:10] И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена.
[50:11] Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан.
[50:12] И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал;
[50:13] отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.
[50:14] След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.
[50:15] Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?
[50:16] И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:
[50:17] тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това.
[50:18] Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.
[50:19] Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.
[50:20] Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;
[50:21] затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.
[50:22] И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години.
[50:23] И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете.
[50:24] Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова.
[50:25] Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.
[50:26] Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.



ако чуваш действието на вятъра, защо не усещаш силата на Духа