[21:2] Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;
[21:3] и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;
[21:4] и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.
[21:5] Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.
[21:6] И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.
[21:7] И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
[21:8] Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.
[21:9] Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина й Исаака),
[21:10] и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина й, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
[21:11] Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).
[21:12] Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата й, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;
[21:13] и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.
[21:14] Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като й тури на рамо: даде й и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;
[21:15] водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,
[21:16] и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.
[21:17] И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и й рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;
[21:18] стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.
[21:19] И Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.
[21:20] И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.
[21:21] Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.
[21:22] И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;
[21:23] а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.
[21:24] И рече Авраам: заклевам се.
[21:25] Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.
[21:26] А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.
[21:27] И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.
[21:28] И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
[21:29] А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?
[21:30] (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
[21:31] Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,
[21:32] и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
[21:33] И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.
[21:34] И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.


22


[22:1] Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
[22:2] Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
[22:3] Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
[22:4] На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.
[22:5] И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.
[22:6] И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.
[22:7] Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
[22:8] Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.
[22:9] И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
[22:10] Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
[22:11] Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!
[22:12] Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.
[22:13] Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
[22:14] И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.
[22:15] И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето
[22:16] и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,
[22:17] Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;
[22:18] и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.
[22:19] И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия.
[22:20] След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове:
[22:21] Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов,
[22:22] Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила;
[22:23] от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат;
[22:24] и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.

* Господ ще предвиди.


23


[23:1] Сарра живя сто двайсет и седем години: толкова бяха годините на Сарриния живот;
[23:2] и умря Сарра в Кириат-Арба (що е в долината), сега Хеврон, в Ханаанската земя. И дойде Авраам да плаче и ридае за Сарра.
[23:3] И стана Авраам от своята покойница и рече на Хетовите синове, думайки:
[23:4] аз съм у вас пришълец и заселник; дайте ми между вас място за гроб, което да си е мое, та да погреба моята покойница отпред очите си.
[23:5] Хетовите синове отговориха Аврааму и му рекоха:
[23:6] послушай ни, господарю наш; ти си княз Божий между нас; погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места; никой от нас няма да ти откаже погребално място, за да погребеш (там) своята покойница.
[23:7] Авраам стана и се поклони на народа от оная земя, на Хетовите синове;
[23:8] и говори им (Авраам), като рече: ако сте съгласни да погреба моята покойница, послушайте ме, помолете за мене Цохаровия син Ефрона,
[23:9] да ми даде пещерата Махпела, която е накрай нивата му; нека с пълна цена ми я даде да си е моя, за гробница между вас.
[23:10] А Ефрон седеше между Хетовите синове. И отговори хетеецът Ефрон Аврааму гласно пред Хетовите синове, пред всички, които влизаха във вратата на града му, и рече:
[23:11] не, господарю, чуй ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; подарявам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си.
[23:12] Авраам се поклони пред народа на оная земя
[23:13] и думаше Ефрону гласно пред (целия) народ на тая земя, и рече: моля, послушай ме, аз искам сребро да ти дам за нивата; вземи го от мене, и аз ще погреба там покойницата си.
[23:14] Ефрон отговори Аврааму и му рече:
[23:15] господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.
[23:16] Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове, - четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.
[23:17] Тогава Ефроновата нива, що е при Махпела, срещу Мамре, нивата и пещерата, която е в нея, и всички дървета в нивата, във всичките граници наоколо, станаха
[23:18] владение Авраамово пред очите на Хетовите синове - на всички, които влизаха през вратата на града му.
[23:19] Подир това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела, срещу Мамре, сега Хеврон, в Ханаанската земя.
[23:20] Тъй придоби Авраам от Хетовите синове нивата и пещерата, която е в нея, за собствено гробище.


24


[24:1] Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.
[24:2] И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми
[24:3] и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,
[24:4] а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.
[24:5] Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?
[24:6] Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;
[24:7] Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, - Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);
[24:8] ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.
[24:9] Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.
[24:10] И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;
[24:11] и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),
[24:12] и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;
[24:13] ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;
[24:14] и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) - тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).
[24:15] Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;
[24:16] момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.
[24:17] А слугата се затече насреща й и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.
[24:18] Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.
[24:19] И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).
[24:20] И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.
[24:21] Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.
[24:22] Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато,
[24:23] (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?
[24:24] Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.
[24:25] И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.
[24:26] Тогава човекът се наведе, поклони се Господу
[24:27] и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.
[24:28] Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.
[24:29] Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;
[24:30] той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, - тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;
[24:31] и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.
[24:32] Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.
[24:33] И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.
[24:34] Той каза: аз съм Авраамов слуга;
[24:35] Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;
[24:36] господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;
[24:37] и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,
[24:38] а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.
[24:39] Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.
[24:40] Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;
[24:41] тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.
[24:42] И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,
[24:43] то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,
[24:44] и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, - тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).
[24:45] Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз й казах: дай ми да пия.
[24:46] Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.
[24:47] Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз й турих обеца на лицето и гривни на ръцете й.
[24:48] И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.
[24:49] Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.
[24:50] Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;
[24:51] ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.
[24:52] Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.
[24:53] Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата й, и на майка й.
[24:54] Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.
[24:55] Но брат й и майка й рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.
[24:56] Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.
[24:57] Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.
[24:58] Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.
[24:59] И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката й, и Авраамовия слуга, и човеците му.
[24:60] И благословиха Ревека и й рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!
[24:61] И стана Ревека и слугините й, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.
[24:62] А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
[24:63] Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.
[24:64] Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.
[24:65] И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.
[24:66] Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.
[24:67] И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).


25


[25:1] Авраам взе и друга жена, на име Хетура.
[25:2] Тя му роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха.
[25:3] Иокшан роди Шева, (Темана) и Дедана. Деданови синове бяха: (Рагуил, Навдеил) Ашурим, Летушим и Леюмим.
[25:4] Мадианови синове: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.
[25:5] И всичкия си имот Авраам даде на (сина си) Исаака;
[25:6] а на синовете от наложниците, които имаше, Авраам даде подаръци и, докле беше още жив, ги отпрати от сина си Исаака на изток, в източната земя.
[25:7] Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто седемдесет и пет години;
[25:8] почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен (на живот), и се прибра при своя народ.
[25:9] И синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрона, сина на хетееца Цохара, която е срещу Мамре,
[25:10] в нивата (и в пещерата), които Авраам бе купил от Хетовите синове. Там бидоха погребани Авраам и жена му Сарра.
[25:11] След смъртта на Авраама Бог благослови сина му Исаака. Исаак живееше при Беер-лахай-рои.
[25:12] Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;
[25:13] и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,
[25:14] Мишма, Дума, Маса,
[25:15] Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.
[25:16] Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.
[25:17] Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.
[25:18] И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.
[25:19] Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.
[25:20] Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.
[25:21] И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.
[25:22] Синовете в утробата й взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.
[25:23] Господ й рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.
[25:24] Дойде й време да роди: и ето, близначета в утробата й.
[25:25] Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.
[25:26] Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).
[25:27] Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков - човек кротък и живееше в шатри.
[25:28] Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.
[25:29] Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.
[25:30] И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.
[25:31] Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.
[25:32] Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?
[25:33] Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.
[25:34] Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.


26


[26:1] Настана глад по земята, освен оня предишния, който беше в Авраамово време; и отиде Исаак при филистимския цар Авимелеха, в Герар.
[26:2] Господ му се яви и рече: не отивай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;
[26:3] постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;
[26:4] ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,
[26:5] задето (баща ти) Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бях заповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
[26:6] И тъй, Исаак се засели в Герар.
[26:7] Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, - защото се боеше да каже: жена ми е, - за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.
[26:8] Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.
[26:9] Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.
[26:10] Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти, и щеше да ни вкараш в грях.
[26:11] И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен.
[26:12] И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.
[26:13] И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.
[26:14] Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.
[26:15] И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.
[26:16] И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.
[26:17] Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската долина, и там се засели.
[26:18] И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).
[26:19] И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.
[26:20] И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек, защото се препираха с него.
[26:21] (Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна.
[26:22] Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот; защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.
[26:23] Оттам той премина във Вирсавия.
[26:24] И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.
[26:25] И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).
[26:26] Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.
[26:27] Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?
[26:28] Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,
[26:29] за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.
[26:30] Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.
[26:31] И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром.
[26:32] В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.
[26:33] И той го нарече Шива. Затова името на оня град и доднес е Беершива (Вирсавия).
[26:34] Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.
[26:35] И те станаха горчило за Исаака и Ревека.


27


[27:1] Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!
[27:2] (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;
[27:3] вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,
[27:4] сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
[27:5] Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;
[27:6] а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:
[27:7] донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.
[27:8] Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:
[27:9] иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;
[27:10] а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.
[27:11] Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;
[27:12] баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.
[27:13] А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.
[27:14] Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.
[27:15] И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;
[27:16] а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи;
[27:17] и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.
[27:18] Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой?
[27:19] Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти.
[27:20] И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми.
[27:21] И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не.
[27:22] Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови.
[27:23] И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови
[27:24] и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.
[27:25] Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.
[27:26] Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.
[27:27] Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил;
[27:28] да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино;
[27:29] народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени!
[27:30] Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, - и брат му Исав си дойде от лов.
[27:31] Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
[27:32] А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав.
[27:33] И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.
[27:34] Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене!
[27:35] Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.
[27:36] И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия?
[27:37] Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой?
[27:38] Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.
[27:39] И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре;
[27:40] ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си.
[27:41] Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.
[27:42] И обадиха на Ревека думите на по стария й син Исава; и тя прати, та повика по-младия си син Иакова и му рече: ето, брат ти Исав се заканва да те убие;
[27:43] затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, та бягай (в Месопотамия) при брата ми Лавана в Харан;
[27:44] и поживей при него няколко време, докле утихне яростта на брата ти,
[27:45] докле утихне гневът на брата ти против тебе, и той позабрави, какво си му сторил. Тогава ще пратя да те прибера оттам. Защо аз в един ден да се лиша и от двама ви?
[27:46] И рече Ревека на Исаака: дотегна ми животът от тия хетейски дъщери; ако Иаков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия, от дъщерите на тая земя, защо ми е тоя живот?


28


[28:1] Тогава Исаак повика Иакова, благослови го и му заповяда, като рече: не си взимай жена от ханаанските дъщери;
[28:2] стани, та иди в Месопотамия, в дома на Ватуила, баща на майка ти, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лавана, брат на майка ти;
[28:3] а Всемогъщият Бог да те благослови, да те разплоди и да те размножи, и да произлязат от тебе много народи;
[28:4] и да ти даде благословията (на баща ми) Авраама, на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която странствуваш и която Бог даде на Авраама!
[28:5] И изпрати Исаак Иакова, и той отиде в Месопотамия при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава.
[28:6] Исав видя, че Исаак благослови Иакова и с благословия го изпрати в Месопотамия да си вземе оттам жена, като му заповяда и рече: не взимай жена от ханаанските дъщери;
[28:7] и че Иаков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.
[28:8] И видя Исав, че ханаанските дъщери не са по угода на баща му Исаака,
[28:9] и отиде Исав при Измаила и, освен другите си жени, взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаила, сестра Наваиотова.
[28:10] Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
[28:11] и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
[28:12] И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
[28:13] И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
[28:14] и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
[28:15] и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
[28:16] Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
[28:17] И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
[28:18] И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.
[28:19] И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил *; а предишното име на тоя град беше Луз.
[28:20] И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
[28:21] и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, -
[28:22] то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.

* Дом Божий.


29


[29:1] И стана Иаков, та отиде в земята на синовете на изток (при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава).
[29:2] И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък.
[29:3] Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак туряха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца.
[29:4] Иаков попита пастирите: братя мои, отде сте? Те отговориха: ние сме от Харан.
[29:5] Той им рече: познавате ли Лавана, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме.
[29:6] Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Рахил иде с овците.
[29:7] И рече (Иаков): ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете.
[29:8] Те рекоха: не можем; докле се не съберат всички стада, и докле не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците.
[29:9] Още говореше с тях, и ето, дойде Рахил (дъщеря Лаванова), с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше (дребния добитък на баща си).
[29:10] Когато Иаков видя Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, приближи се Иаков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйка си Лавана.
[29:11] Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.
[29:12] Той обади на Рахил, че е бащин й сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си (всичко това).
[29:13] Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко.
[29:14] А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец.
[29:15] И Лаван рече на Иакова: нима, като си ми сродник, даром ще ми работиш? Кажи ми, какво да ти платя?
[29:16] А Лаван имаше две дъщери, по-голямата се казваше Лия, по-малката се казваше Рахил.
[29:17] Лия имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
[29:18] Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
[29:19] Лаван (му) рече: по-добре да я дам на тебе, отколкото другиму някому; живей при мене.
[29:20] И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.
[29:21] И рече Иаков на Лавана: дай ми жената, защото дойде вече време, за да вляза при нея.
[29:22] Лаван повика всички човеци на онова място и даде гощавка.
[29:23] А вечерта взе (Лаван) дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея.
[29:24] И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
[29:25] На сутринта се оказа, че тя била Лия. И (Иаков) рече на Лавана: що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?
[29:26] Лаван отговори: в нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата;
[29:27] свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години.
[29:28] Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая. И (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил.
[29:29] И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
[29:30] (Иаков) влезе и при Рахил, и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години.
[29:31] Господ (Бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата й, а Рахил беше неплодна.
[29:32] Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми.
[29:33] И пак зачена (Лия) и роди (на Иакова втори) син, и рече: Господ чу, че не съм обичана, та ми даде и тоя. И даде му име Симеон.
[29:34] И зачена пак и роди син, и рече: сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий.
[29:35] И пак зачена и роди син, и рече: сега вече аз ще възхваля Господа. Затова нарече името му: Иуда. И престана да ражда.


30


[30:1] И видя Рахил, че тя не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам.
[30:2] Иаков се разгневи на Рахил и (й) рече: нима аз съм Бог, Който не ти е дал плод на утробата?
[30:3] Тя рече: ето слугинята ми Вала; влез при нея; нека тя роди на скута ми, та и аз да имам деца от нея.
[30:4] И даде му слугинята си Вала за жена; и Иаков влезе при нея.
[30:5] Вала (Рахилината слугиня) зачена и роди на Иакова син.
[30:6] И рече Рахил: отсъди ми Бог, и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече с име: Дан.
[30:7] И пак зачена Рахилината слугиня Вала и роди на Иакова друг син.
[30:8] И каза Рахил: силна борба се борих със сестра си и надвих. Затова го нарече с име: Нефталим.
[30:9] Лия видя, че престана да ражда, и взе слугинята си Зелфа и я даде на Иакова за жена (и той влезе при нея).
[30:10] И Зелфа, Лиината слугиня, (зачена и) роди на Иакова син.
[30:11] Тогава Лия каза: щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад.
[30:12] (И пак зачена) Зелфа, Лиината слугиня, и роди на Иакова друг син.
[30:13] И рече Лия: блазе ми, защото жените ще ме наричат блажена. И го нарече с име: Асир.
[30:14] Когато се жънеше пшеницата, Рувим излезе и намери в нивата мандрагорови ябълки, и ги донесе на майка си Лия. И Рахил рече на (сестра си) Лия: дай ми от мандрагорите на сина си.
[30:15] Но (Лия) й рече: нима ти е малко, дето си завладяла мъжа ми, та искаш да вземеш и от мандрагорите на сина ми? Рахил отговори: тогава нека той легне с тебе тая нощ, за мандрагорите на сина ти.
[30:16] Иаков се върна вечерта от полето, и Лия излезе, та го посрещна и рече: влез при мене (днес), понеже те откупих с мандрагорите на сина ми. И легна той с нея оная нощ.
[30:17] Бог послуша Лия, тя зачена и роди на Иакова пети син.
[30:18] И рече Лия: Бог ми даде награда, задето дадох своята слугиня на мъжа си. И го нарече с име: Исахар (което значи: награда).
[30:19] И пак зачена Лия и роди на Иакова шести син.
[30:20] И рече Лия: Бог ми даде много хубав дар; сега мъж ми ще живее с мене, понеже му родих шест сина. И му даде име: Завулон.
[30:21] После роди дъщеря и я нарече с име: Дина.
[30:22] И спомни си Бог за Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата й.
[30:23] Тя зачена и роди (на Иакова) син, и рече (Рахил): Бог отне от мене позора.
[30:24] И го нарече с име Иосиф, като каза: Господ ще ми даде и друг син.
[30:25] След като Рахил роди Иосифа, Иаков рече на Лавана: пусни ме, и ще си ида в мястото и в земята си;
[30:26] дай (ми) жените и децата ми, за които ти слугувах, и ще си отида; защото ти знаеш работата ми, която ти върших.
[30:27] И рече му Лаван: о, да бях намерил благоволение пред очите ти. Аз забелязвам, че поради тебе Господ ме благослови.
[30:28] И рече: определи ми наградата си, и ще (ти) я дам.
[30:29] И му рече (Иаков): ти знаеш как ти работих, и колко много стана твоят добитък при мене;
[30:30] защото преди мене беше малко, а стана много; Господ те благослови с моето идване; а кога ще работя за моя дом?
[30:31] И рече (му Лаван): какво да ти дам? Иаков (му) отговори: не ми давай нищо. Ако само ми сториш, каквото кажа, аз пак ще паса и пазя овците ти.
[30:32] Ще премина днес през цялото ти овче стадо; отлъчи от него всеки капчест и петнист добитък, всяка черна брава от овците, а тъй също петнистите и капчестите от козите. Тоя добитък ще бъде наградата ми (и ще бъде мой).
[30:33] И за мене ще говори пред тебе моята справедливост по-нататък, кога дойдеш да видиш наградата ми. Всяка некапчеста и непетниста коза и нечерна овца у мене, - това да се счита крадено.
[30:34] Лаван (му) рече: добре, нека бъде според думата ти.
[30:35] И в оня ден Лаван отдели шарените и петнистите козли, и всички капчести и петнисти кози, всички, по които имаше що-годе бяло, и всички черни овци, и ги даде в ръцете на синовете си;
[30:36] и определи между себе си и Иакова разстояние на три дена път. А Иаков пасеше останалия дребен добитък на Лавана.
[30:37] Тогава Иаков взе зелени пръти тополови, миндалови и яворови, па изряза по тях (Иаков) бели ивици, като махна кората до бялото на прътите;
[30:38] и тури прътите с ивиците пред добитъка във водопоилните корита, дето добитъкът отиваше да пие, и дето, като дохождаше да пие, зачеваше при прътите.
[30:39] И зачеваше добитъкът пред прътите, и се раждаше добитък шарен и с капки и с петна.
[30:40] И отлъчваше Иаков агнетата и обръщаше добитъка с лице към шарения и към всичкия черен добитък на Лавана; и държеше стадото си отделно, и не го смесваше с Лавановия добитък.
[30:41] Всеки път, колчем якият добитък зачеваше, Иаков туряше прътите в коритата пред очите на добитъка, та да зачева пред прътите.
[30:42] А когато зачеваше слабият добитък, тогава не туряше. И оставаше слабият добитък за Лавана, а якият - за Иакова.
[30:43] И разбогатя тоя човек много, твърде много, и имаше много добитък дребен (и едър), слугини и слуги, и камили и осли.


31


[31:1] И чу (Иаков) думите на Лавановите синове, които казваха: Иаков завладя всичко, що имаше баща ни, и от бащиния ни имот натрупа цялото това богатство.
[31:2] И видя Иаков лицето Лаваново, и ето, то не беше към него такова, каквото вчера и завчера.
[31:3] И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе.
[31:4] Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък,
[31:5] и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене;
[31:6] вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви,
[31:7] а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло.
[31:8] Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени.
[31:9] И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене.
[31:10] Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните), които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна.
[31:11] Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме.
[31:12] Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе;
[31:13] Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе).
[31:14] Рахил и Лия му отговориха и рекоха: имаме ли още дял и наследство в дома на баща си?
[31:15] Не смята ли ни той за чужди? защото ни продаде и дори изяде нашето сребро;
[31:16] затова всичкото (имание и) богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на децата ни; и тъй, прави всичко, каквото Бог ти е казал.
[31:17] И стана Иаков, та качи децата си и жените си на камили,
[31:18] и взе със себе си всичкия си добитък и всичкото си богатство, което беше придобил, собствения си добитък, който беше придобил в Месопотамия (и всичко свое), за да отиде при баща си Исаака в Ханаанската земя.
[31:19] А понеже Лаван бе отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна идолите, които бяха у баща й.
[31:20] Иаков измами арамееца Лавана, като му не обади, че си отива.
[31:21] И замина с всичкия си имот; и като стана, премина реката и се упъти към планина Галаад.
[31:22] На третия ден обадиха на Лавана (арамееца), че Иаков си заминал.
[31:23] Тогава той взе със себе си (синовете и) сродниците си, гони го седем дена и го настигна на планина Галаад.
[31:24] И дойде Бог при арамееца Лавана нощем насъне и му рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.
[31:25] И настигна Лаван Иакова; а Иаков разпъна шатрата си на планината, и Лаван със сродниците си разпъна своята на планина Галаад.
[31:26] И рече Лаван на Иакова: какво стори ти? защо ме излъга и отвлече дъщерите ми, като с оръжие пленени?
[31:27] Защо побягна тайно и се скри от мене и не ми обади? Аз щях да те изпратя с веселба и песни, с тимпани и гусли;
[31:28] ти ми дори не даде да целуна внуците си и дъщерите си; неразумно ти постъпи.
[31:29] В ръката ми има сила да ви сторя зло; но Бог на вашия баща вчера ми говори и рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.
[31:30] Добре, тръгнал си, понеже с нетърпение желаеше да се намериш в бащиния си дом, - но защо си откраднал боговете ми?
[31:31] Иаков отговори на Лавана и рече: боях се, защото мислех, да ми не отнемеш дъщерите си (и всичко мое).
[31:32] (И рече Иаков): у когото намериш боговете си, той няма да бъде жив; пред нашите сродници узнай, какво (твое има) у мене, и си го вземи. (Но той нищо не намери у него.) Иаков не знаеше, че Рахил (жена му) ги бе откраднала.
[31:33] И ходи Лаван в шатрата на Иакова и в шатрата на Лия и в шатрата на двете слугини (и ги претърси), но не намери. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.
[31:34] А Рахил бе взела идолите и бе ги турила под седлото на една камила и бе седнала над тях. Лаван претърси цялата шатра, но не намери.
[31:35] И тя рече на баща си: да не се разгневиш, господарю мой, задето не мога да стана пред тебе; защото имам обикновеното у жените. И (Лаван) търси (в цялата шатра), но не намери идолите.
[31:36] Иаков се разсърди и се скара с Лавана. И заговори Иаков и рече на Лавана: каква е вината ми, какъв е грехът ми, та ме преследваш?
[31:37] Ти прегледа у мене всичките вещи (у дома ми), какво намери от всичките вещи на твоя дом? Посочи тук пред моите сродници и пред твоите; нека те отсъдят между двама ни.
[31:38] Ето, двайсет години аз бях при тебе; твоите овци и твоите кози не помятаха; овни от стадото ти не ядох;
[31:39] разкъсаното от зверове не ти донасях, то беше моя загуба; ти от мене търсеше и денем изгубеното и нощем пропадналото;
[31:40] денем се изнурявах от жега, а нощем - от студ, и сънят ми бягаше от очите ми.
[31:41] Такива бяха моите двайсет години в твоя дом. Работих ти четиринайсет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти; а ти десет пъти промени наградата ми.
[31:42] Да не беше с мене бащиният ми Бог, Авраамовият Бог и страхът на Исаака, - ти щеше сега да ме изпратиш без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и се застъпи за мене вчера.
[31:43] Отговори Лаван и рече на Иакова: дъщерите са мои дъщери; децата са мои деца; добитъкът е мой добитък и всичко, що виждаш, е мое: мога ли да сторя нещо на моите дъщери и на децата им, които те са родили?
[31:44] Сега нека аз и ти сключим съюз, и това ще бъде свидетелство между мене и тебе. (При това Иаков му рече: ето, при нас няма никого; гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.)
[31:45] И взе Иаков един камък и го постави за паметник.
[31:46] И рече Иаков на сродниците си: сберете камъни. Те сбраха камъни и направиха грамада, и ядоха (и пиха) там, на грамадата. (И рече му Лаван: тая грамада е днес свидетел между мене и тебе.)
[31:47] И нарече я Лаван: Иегар-Сахадута; Иаков пък я нарече Галаад.
[31:48] И рече Лаван (на Иакова): днес тая грамада (и паметникът, който поставих) е свидетел между мене и тебе. Затова се и нарече с име Галаад,
[31:49] а също и: Мицпа, защото Лаван рече: да нагледва Господ над мене и над тебе, след като се разделим един от друг;
[31:50] ако постъпваш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, то, макар че няма човек между нас (който да види), гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.
[31:51] И рече Лаван на Иакова: ето грамадата, ето паметникът, който поставих между мене и тебе;
[31:52] тая грамада е свидетел, и тоя паметник е свидетел, че за зло нито аз ще премина към тебе зад тая грамада, нито ти ще преминеш към мене зад тая грамада и зад тоя паметник;
[31:53] Бог Авраамов и Бог Нахоров, Бог на баща им, нека съди между нас. Иаков се закле в страха на баща си Исаака.
[31:54] Тогава Иаков закла жертва на планината и повика сродниците си да ядат хляб; и те ядоха хляб (и пиха) и пренощуваха на планината.
[31:55] А Лаван стана сутринта рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови; и тръгна, та се върна у тях си.


32


[32:1] Иаков тръгна по пътя си. (И кога погледна, видя опълчено Божие опълчение.) И го срещнаха Ангели Божии.
[32:2] Като ги видя Иаков, рече: това е Божие опълчение. И нарече името на онова място Маханаим.
[32:3] И прати Иаков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом,
[32:4] па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава: ето що казва твоят слуга Иаков: аз живях при Лавана и престоях досега;
[32:5] имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти.
[32:6] И се върнаха вестителите при Иакова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души.
[32:7] Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите.
[32:8] И рече (Иаков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси.
[32:9] И рече Иаков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро!
[32:10] Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Иордан, а сега имам два стана.
[32:11] Избави ме от ръцете на брата ми, от ръцете на Исава; защото аз се боя от него, да не би, като дойде, да убие мене (и) майка с деца.
[32:12] Ти рече: Аз ще ти правя добро и ще направя като морския пясък твоето потомство, което от множество не ще може да се изброи.
[32:13] И пренощува там Иаков през оная нощ. И взе от онова, що имаше (и прати) подарък на брата си Исава:
[32:14] двеста кози, двайсет козли, двеста овци, двайсет овни,
[32:15] трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийсет крави, десет вола, двайсет ослици, десет осла.
[32:16] И даде в ръцете на слугите си всяко стадо отделно и рече на слугите си: вървете пред мене и оставяйте разстояние от едно стадо до друго.
[32:17] И заповяда на първия и рече: като те срещне брат ми Исав и те попита; чий си ти, къде отиваш и чие е това стадо (което върви) пред тебе?
[32:18] ти кажи: на твоя слуга Иакова; това е подарък, пратен на господаря ми Исава; ето, и сам той (иде) подир нас.
[32:19] Същото (което на първия) заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха след стадата, думайки: тъй кажете на Исава, кога го срещнете;
[32:20] и кажете: ето, и слугата ти Иаков (иде) след нас. Защото той си рече: ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене, и после ще видя лицето му; може би, и ще ме приеме.
[32:21] И тръгнаха даровете пред него, а той през оная нощ нощува в стана.
[32:22] И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок;
[32:23] и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше.
[32:24] И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори;
[32:25] и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него.
[32:26] И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.
[32:27] И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.
[32:28] И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.
[32:29] Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там.
[32:30] И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.
[32:31] И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си.
[32:32] Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.


33


[33:1] Погледна Иаков и видя, и ето, Исав (брат му) иде, и с него четиристотин души. И раздели (Иаков) децата на Лия, Рахил и двете слугини.
[33:2] И тури (двете) слугини с децата им напред, Лия с децата й подир тях, а Рахил с Иосифа най-подир.
[33:3] А сам тръгна пред тях и седем пъти се поклони доземи, приближавайки се до брата си.
[33:4] И се затече Исав насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целува; и плакаха (двамата).
[33:5] И погледна (Исав) и видя жените и децата и рече: какви ти са тия? Иаков отговори: деца, които Бог подари на твоя слуга.
[33:6] Тогава се приближиха слугините с децата си и се поклониха;
[33:7] приближиха се Лия и децата й и се поклониха; най-сетне приближиха се Иосиф и Рахил и се поклониха.
[33:8] И попита Исав: за какво ти е това множество, което аз срещнах? Отговори Иаков: за да придобие (твоят слуга) благоволение пред очите на господаря си.
[33:9] Исав рече: аз имам много, братко; нека твоето остане у тебе.
[33:10] Иаков рече: не, ако аз съм придобил благоволение пред очите ти, приеми моя дар от ръцете ми; защото видях лицето ти, като да бе някой видял лицето Божие, и ти биде благосклонен към мен;
[33:11] приеми даровете ми, които ти съм донесъл, защото Бог ме е надарил, и всичко имам. Придума го. И той ги взе
[33:12] и рече: да се дигнем и потеглим; и аз ще вървя пред тебе.
[33:13] Иаков му рече: господарят ми знае, че децата ми са нежни, а дребният и едрият ми добитък е доен: ако го караме усилено един само ден, то ще измре всичкият добитък;
[33:14] нека господарят ми тръгне пред своя слуга, а аз ще вървя бавно, според както върви добитъкът пред мен, и според както вървят децата, и ще дойда при господаря си в Сеир.
[33:15] Исав рече: ще оставя с тебе неколцина от човеците, които са при мене. Иаков отвърна: та защо? стига ми само да придобия благоволение пред очите на господаря си!
[33:16] И се върна Исав в същия ден по пътя си в Сеир.
[33:17] А Иаков потегли за Сокхот, дето си направи дом, и за добитъка си направи колиби. Затова нарече мястото с име Сокхот.
[33:18] Иаков, като се върна от Месопотамия, пристигна благополучно в град Сихем, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.
[33:19] И купи част от нивата, дето разпъна шатрата си, от синовете на Емора, Сихемовия баща, за сто монети.
[33:20] И съгради там жертвеник; и призова името на Господа, Бога Израилев.


34


[34:1] Дина, дъщеря на Лия, която тя роди Иакову, излезе да погледа дъщерите на оная земя.
[34:2] И видя я Сихем, син на евееца Емора, княза на оная земя, взе я, спа с нея, и я изнасили.
[34:3] И прилепи се душата му към Дина, Иаковова дъщеря, и той обикна момата и говореше по сърце на момата.
[34:4] И рече Сихем на баща си Емора, думайки: вземи ми тая мома за жена.
[34:5] Иаков чу, че (Еморовият син) обезчестил дъщеря му Дина; но, понеже синовете му бяха с добитъка в полето, Иаков мълча, докле дойдат.
[34:6] Тогава Емор, Сихемов баща, излезе пред Иакова, да поговори с него.
[34:7] А синовете на Иакова си дойдоха от полето, и, когато чуха, огорчиха се тия мъже и пламнаха от гняв, защото той нанесъл безчестие на Израиля, като преспал с дъщерята Иаковова: а тъй не трябваше да бъде.
[34:8] Емор им заговори и рече: син ми Сихем се прилепил по душа към дъщеря ви; дайте му я прочее за жена;
[34:9] сродете се с нас; давайте нам ваши дъщери, а вземайте си наши дъщери (за вашите синове);
[34:10] и живейте с нас: тая земя (пространна) е пред вас, живейте, поминувайте се на нея и я завладявайте.
[34:11] А Сихем рече на баща й и на братята й: стига да намеря благоволение пред очите ви, ще дам, каквото и да ми кажете;
[34:12] искайте най-голямо вено и дарове; ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте момата за жена.
[34:13] И синовете Иаковови отговориха на Сихема и баща му Емора с лукавство; а говориха тъй, защото той бе обезчестил сестра им Дина;
[34:14] и им рекоха (Симеон и Левий, Динини братя, Лиини синове): не можем направи това, да дадем сестра си на човек, който не е обрязан; защото това е безчестно за нас;
[34:15] само с това условие ще се съгласим с вас (и ще се заселим у вас), ако бъдете, както и ние: да бъде и у вас всичкият мъжки пол обрязан;
[34:16] и ще ви даваме наши дъщери и ще си взимаме ваши дъщери, ще живеем с вас и ще бъдем един народ;
[34:17] ако пък не ни послушате да се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
[34:18] Допаднаха се тия думи на Емора и Сихема, Еморов син.
[34:19] Момъкът се не забави да изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Иакова. А той беше уважаван повече от всички в бащиния си дом.
[34:20] И дойде Емор и син му Сихем при портите на своя град, и взеха да говорят към жителите на своя град и рекоха:
[34:21] тия човеци живеят мирно с нас; нека се заселят в земята ни и нека се поминуват на нея; а земята, ето, пространна е пред тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме наши дъщери.
[34:22] Тия човеци се съгласяват да живеят с нас и да бъдат един народ само с това условие, щото и у нас да бъде обрязан всичкият мъжки пол, както и те са обрязани.
[34:23] Стадата им, имането им и всичкият им добитък нали ще бъдат наши? Само (в това) да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.
[34:24] И послушаха Емора и сина му Сихема всички, които излизаха от портите на града му: и биде обрязан всичкият мъжки пол, - всички, които излизаха из портите на града му.
[34:25] На третия ден, докато още боледуваха, двамата сина на Иакова, Симеон и Левий, Динини братя, взеха всеки своя меч, и смело нападнаха града и избиха всичкия мъжки пол;
[34:26] убиха с меч и самия Емор и сина му Сихема; а Дина взеха от Сихемовия дом и си излязоха.
[34:27] Синовете на Иакова дойдоха при убитите и разграбиха града, задето обезчестиха сестра им (Дина).
[34:28] Те заграбиха дребния и едрия им добитък и ослите им, и каквото имаше в града, и каквото имаше в полето;
[34:29] и всичкото им богатство и всичките им деца и жените им откараха в плен, и разграбиха всичко, що имаше в (града, и всичко, що имаше в) къщите.
[34:30] Тогава Иаков рече на Симеона и на Левия: смутихте ме, като ме направихте омразен за (всички) жители на тая земя, за хананейци и ферезейци. Аз имам малко човеци; ще се съберат против мене, ще ме разбият, и ще бъда съсипан аз и домът ми.
[34:31] А те рекоха: нима пък бива да постъпват със сестра ни като с блудница!


35


[35:1] Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
[35:2] И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;
[35:3] да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.
[35:4] И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)
[35:5] Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.
[35:6] И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него.
[35:7] и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).
[35:8] И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.
[35:9] И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;
[35:10] и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.
[35:11] Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;
[35:12] земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.
[35:13] И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.
[35:14] И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;
[35:15] и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.
[35:16] И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.
[35:17] А когато се тя мъчеше при раждането, бабата й рече: не бой се, защото и това ти е син.
[35:18] И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.
[35:19] И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
[35:20] Иаков въздигна над гроба й паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и доднес.
[35:21] И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер.
[35:22] Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие тов