|
Колосяни [2:8] Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа;
...............................................
Филипяни [2:9] Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
[2:10] та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
[2:11] и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
............................................................
Филипяни [2:14] Всичко вършете без ропот и съмнение,
[2:15] за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,
[2:16] имайки в себе си словото на живота
................................................................................
Откровение [22:12] Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.
[22:13] Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният.
[22:14] Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите.
[22:15] А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа.
......................................................................................
Тита [3:9] А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни.
[3:10] Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж,
[3:11] знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.
...................................................................................................
Матея [7:1] Не съдете, за да не бъдете съдени;
[7:2] защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
[7:3] А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
[7:4] Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
[7:5] Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
....................................................................................
Матея [7:6] Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.
.........................................................................................
"Бих се отнасял с някакво уважение към теб, ако смислено се опитваш да защитаваш и прокламираш християнството. Ти обаче само ръсиш цитати от Библията...." - нима библията и Бог не са най добрите ми защитници?
.................................................................................................
"Историята на човечеството започва много преди да се появи Христос.."(Христос по плът) - че кой твърди обратното? Ето ти нещо преди слизането на Словото(Иисус) на земята:
[1:1] В начало Бог сътвори небето и земята.
[1:2] А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
[1:3] Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
[1:4] Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
[1:5] Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
[1:6] И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
[1:7] И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
[1:8] Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
[1:9] И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
[1:10] Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
[1:11] И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
[1:12] И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
[1:13] Биде вечер, биде утро - ден трети.
[1:14] И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;
[1:15] да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.
[1:16] И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;
[1:17] и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,
[1:18] да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.
[1:19] Биде вечер, биде утро - ден четвърти.
[1:20] И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)
[1:21] И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.
[1:22] След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.
[1:23] Биде вечер, биде утро - ден пети.
[1:24] И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.
[1:25] И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.
[1:26] След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
[1:27] И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
[1:28] И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.
[1:29] И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;
[1:30] а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.
[1:31] И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.
2
[2:1] Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство.
[2:2] И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.
[2:3] Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.
[2:4] Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,
[2:5] и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,
[2:6] но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.
[2:7] И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
[2:8] И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.
[2:9] И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.
[2:10] От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.
[2:11] Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;
[2:12] златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.
[2:13] Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.
[2:14] Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.
[2:15] След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
[2:16] И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
[2:17] а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.
[2:18] И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.
[2:19] Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.
[2:20] И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.
[2:21] И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.
[2:22] И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
[2:23] И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).
[2:24] Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
[2:25] И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
3
[3:1] Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
[3:2] Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
[3:3] само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
[3:4] Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
[3:5] но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
[3:6] Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
[3:7] Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.
[3:8] И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.
[3:9] И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?
[3:10] Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.
[3:11] И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?
[3:12] Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох.
[3:13] Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.
[3:14] И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
[3:15] и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
[3:16] На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
[3:17] А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;
[3:18] тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева;
[3:19] с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
[3:20] И даде Адам на жена си име Ева *, защото тя стана майка на всички живеещи.
[3:21] И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.
[3:22] И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.
[3:23] Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.
[3:24] И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.
* Живот.
4
[4:1] Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа.
[4:2] Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.
[4:3] След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;
[4:4] и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му;
[4:5] а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.
[4:6] И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?
[4:7] Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.
[4:8] И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.
[4:9] И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?
[4:10] И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;
[4:11] и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;
[4:12] когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.
[4:13] И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:
[4:14] ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.
[4:15] И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.
[4:16] И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
[4:17] И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.
[4:18] На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха.
[4:19] Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села).
[4:20] Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.
[4:21] Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.
[4:22] Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема.
[4:23] И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;
[4:24] ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем.
[4:25] Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.
[4:26] На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).
5
[5:1] Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,
[5:2] мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.
[5:3] Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит.
[5:4] Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.
[5:5] А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.
[5:6] Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса.
[5:7] След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.
[5:8] А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.
[5:9] Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана.
[5:10] След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.
[5:11] А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря.
[5:12] Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила.
[5:13] След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.
[5:14] А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря.
[5:15] Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда.
[5:16] След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.
[5:17] А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.
[5:18] Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
[5:19] След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
[5:20] А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.
[5:21] Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала.
[5:22] И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.
[5:23] А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години.
[5:24] И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.
[5:25] Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.
[5:26] След Ламеховото рождение Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
[5:27] А всички дни Матусалови бяха деветстотин шестдесет и девет години; и той умря.
[5:28] Ламех живя сто осемдесет и две (188) години, роди син
[5:29] и му даде име Ной, като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.
[5:30] И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.
[5:31] А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.
[5:32] Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.
6
[6:1] Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери,
[6:2] тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.
[6:3] И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.
[6:4] В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.
[6:5] И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
[6:6] и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
[6:7] И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.
[6:8] А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).
[6:9] Ето житието на Ноя: Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога.
[6:10] Ной роди трима синове: Сим, Хам и Иафет.
[6:11] Но земята се разтля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства.
[6:12] И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна: понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята.
[6:13] И рече (Господ) Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята.
[6:14] Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола.
[6:15] И го направи тъй: дължината на ковчега - триста лакти; ширината му - петдесет лакти, а височината му - трийсет лакти.
[6:16] И направи на ковчега прозорец и на един лакът го завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен (кат).
[6:17] И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот.
[6:18] Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе - твоите синове, жена ти и жените на твоите синове.
[6:19] Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол.
[6:20] От (всички) птици според рода им, и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всички влечуги по земята според рода им, - от всички по две ще влязат при тебе, за да останат живи (с тебе, от мъжки и женски пол).
[6:21] А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде храна за тебе и за тях.
[6:22] И направи Ной всичко: както му заповяда (Господ) Бог, така и направи.
7
[7:1] И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род;
[7:2] и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък - по две, от мъжки и женски пол;
[7:3] тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя;
[7:4] защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал.
[7:5] Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда.
[7:6] А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята.
[7:7] И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му.
[7:8] И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята
[7:9] влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.
[7:10] След седемте дена потопните води дойдоха на земята.
[7:11] В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;
[7:12] и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.
[7:13] В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.
[7:14] Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,
[7:15] влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;
[7:16] и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).
[7:17] И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;
[7:18] а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.
[7:19] И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:
[7:20] водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.
[7:21] И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;
[7:22] всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.
[7:23] Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.
[7:24] А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.
8
[8:1] И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
[8:2] И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
[8:3] А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
[8:4] И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.
[8:5] Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
[8:6] След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,
[8:7] и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.
[8:8] После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;
[8:9] но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.
[8:10] И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.
[8:11] Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.
[8:12] Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.
[8:13] В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.
[8:14] А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.
[8:15] И рече (Господ) Бог на Ноя:
[8:16] излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;
[8:17] изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.
[8:18] Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;
[8:19] всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.
[8:20] И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.
[8:21] И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
[8:22] занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
9
[9:1] И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
[9:2] да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;
[9:3] всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;
[9:4] само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;
[9:5] Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;
[9:6] който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;
[9:7] а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.
[9:8] И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:
[9:9] ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,
[9:10] и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;
[9:11] сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.
[9:12] И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:
[9:13] Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.
[9:14] И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;
[9:15] и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.
[9:16] И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.
[9:17] И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.
[9:18] Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.
[9:19] Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.
[9:20] Ной почна да обработва земята и насади лозе;
[9:21] и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
[9:22] И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
[9:23] А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.
[9:24] Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,
[9:25] рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
[9:26] После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;
[9:27] да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.
[9:28] И живя Ной след потопа триста и петдесет години.
[9:29] А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.
10
[10:1] Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.
[10:2] Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас.
[10:3] Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарма.
[10:4] Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.
[10:5] От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
[10:6] Хамови синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан.
[10:7] Хушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Раамови синове: Шева и Дедан.
[10:8] Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята;
[10:9] той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога).
[10:10] Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар.
[10:11] От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах
[10:12] и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.
[10:13] От Мицраима произлязоха Лудим, Анамим, Легавим, Навтухим,
[10:14] Патрусим, Каслухим, отдето произлязоха филистимци, и Кафторим.
[10:15] От Ханаана се родиха: Сидон, негов първенец, Хет,
[10:16] Иевусей, Аморей, Гергесей,
[10:17] Евей, Аркей, Синей,
[10:18] Арвадей, Цемарей и Химатей. По-сетне племената ханаамски се пръснаха,
[10:19] и пределите на хананейци бяха от Сидон към Герар до Газа, оттам към Содом, Гомора, Адма и Цевоим до Лаша.
[10:20] Тия са Хамовите синове, според племената им, според езиците им, в земите им, в народите им.
[10:21] Деца имаше и Сим, баща на всички синове Еверови, по-стар брат на Иафета.
[10:22] Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, Арам (и Каинан).
[10:23] Арамови синове: Уц, Хул, Гетер и Маш.
[10:24] Арфаксад роди (Каинана, Каинан роди) Сала, Сала роди Евера.
[10:25] На Евера се родиха двама синове: името на единия беше Фалек, защото в негови дни земята бе разделена; името на брата му - Иоктан.
[10:26] Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,
[10:27] Гадорама, Узала, Дикла,
[10:28] Овала, Авимаила, Шева,
[10:29] Офира, Хавила и Иована. Всички тези са Иоктанови синове.
[10:30] Селищата им бяха от Меша до Сефар, източна планина.
[10:31] Тия са синове Симови според племената им, според езиците им, в земите им, според народите им.
[10:32] Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.
11
[11:1] По цялата земя имаше един език и един говор.
[11:2] Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.
[11:3] И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.
[11:4] И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.
[11:5] Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
[11:6] И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
[11:7] нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.
[11:8] И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).
[11:9] Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
[11:10] Ето родословието Симово: Сим беше на сто години, и роди Арфаксада, две години след потопа;
[11:11] след рождението на Арфаксада Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери (и умря).
[11:12] Арфаксад живя трийсет и пет (135) години и роди (Каинана. След рождението Каинаново Арфаксад живя триста и трийсет години и роди синове и дъщери, после умря. Каинан живя сто и трийсет години и роди) Сала.
[11:13] След рождението на Сала Арфаксад (Каинан) живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).
[11:14] Сала живя трийсет (130) години и роди Евера.
[11:15] След рождението Еверово Сала живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).
[11:16] Евер живя трийсет и четири (134) години и роди Фалека.
[11:17] След рождението Фалеково Евер живя четиристотин и трийсет (370) години и роди синове и дъщери (и умря).
[11:18] Фалек живя трийсет (130) години и роди Рагава.
[11:19] След рождението на Рагава Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери (и умря).
[11:20] Рагав живя трийсет и две (132) години и роди Серуха.
[11:21] След рождението Серухово Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери (и умря).
[11:22] Серух живя трийсет (130) години и роди Нахора.
[11:23] След рождението Нахорово Серух живя двеста години и роди синове и дъщери (и умря).
[11:24] Нахор живя двайсет и девет (79) години и роди Тара.
[11:25] След рождението на Тара Нахор живя сто и деветнайсет (129) години и роди синове и дъщери (и умря).
[11:26] Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
[11:27] Ето родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота.
[11:28] И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур Халдейски.
[11:29] Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Арана, баща на Милка и на Иска.
[11:30] И Сара беше неплодна и бездетна.
[11:31] Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сара, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но, като дойдоха до Харан, останаха там.
[11:32] И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан.
12
[12:1] И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;
[12:2] и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
[12:3] Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.
[12:4] И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
[12:5] И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.
[12:6] Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци.
[12:7] И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.
[12:8] Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).
[12:9] И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.
[12:10] И настана глад в оная земя. И слезе Аврам в Египет, да поживее там, понеже гладът се усили в оная земя.
[12:11] А когато се приближаваше до Египет, рече на жена си Сара: ето, аз зная, че ти си жена хубава;
[12:12] и египтяни, като те видят, ще рекат: тази е негова жена; и ще ме убият, а тебе ще оставят жива;
[12:13] затова кажи, че ми си сестра, та да помина добре покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе.
[12:14] И когато дойде Аврам в Египет, египтяни видяха, че Сара е много хубава жена;
[12:15] видяха я и фараоновите велможи и я похвалиха на фараона; и я взеха в дома фараонов.
[12:16] И покрай нея Аврам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини, мъски и камили.
[12:17] Но Господ порази с тежки удари фараона и дома му поради Сара, жената Аврамова.
[12:18] Тогава фараонът повика Аврама и рече: какво стори с мене? защо ми не обади, че тя е твоя жена?
[12:19] Защо каза: сестра ми е? Аз щях да си я взема за жена. А сега, на ти жената: вземи (я) и си върви.
[12:20] И отреди фараонът за него човеци, та изпроводиха него, и жена му, и всичко, що имаше (и Лота с него).
13
[13:1] И дигна се Аврам от Египет, той и жена му, и всичко, що имаше, и Лот с него, към юг.
[13:2] Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.
[13:3] И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, - между Ветил и Гай,
[13:4] до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне.
[13:5] И Лот, който пътуваше с Аврама, също имаше дребен и едър добитък и шатри.
[13:6] И земята беше тясна за тях, за да живеят заедно, понеже имотът им беше тъй голям, че не можаха да живеят заедно.
[13:7] И стана караница между пастирите на Аврамовия добитък и пастирите на Лотовия добитък; в оная земя живееха тогава хананейци и ферезейци.
[13:8] И рече Аврам на Лота: не бива да има караница между мене и тебе, и между моите пастири и твоите, понеже сме роднина;
[13:9] не е ли цялата земя пред тебе? отдели се от мене: ако идеш ти наляво, аз - надясно, ако пък ти - надясно, аз - наляво.
[13:10] Лот дигна очи и видя цялата околност Иорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;
[13:11] и Лот си избра цялата Иорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.
[13:12] Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом.
[13:13] А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа.
[13:14] И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;
[13:15] защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека:
[13:16] и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
[13:17] стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
[13:18] И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.
14
[14:1] И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, -
[14:2] всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.
[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.
[14:4] Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.
[14:5] В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,
[14:6] и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.
[14:7] И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
[14:8] Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,
[14:9] с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.
[14:10] А в долина Сидим имаше много смо'лени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях: а останалите побягнаха в планините.
[14:11] Победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката им храна и си отидоха.
[14:12] Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.
[14:13] А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре', брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.
[14:14] Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;
[14:15] и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;
[14:16] и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.
[14:17] Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;
[14:18] и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни,
[14:19] и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;
[14:20] благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.
[14:21] И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.
[14:22] Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,
[14:23] че дори нишка и ремик от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, -
[14:24] освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.
15
[15:1] Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
[15:2] Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
[15:3] И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми *.
[15:4] И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
[15:5] Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
[15:6] Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
[15:7] И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.
[15:8] Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?
[15:9] Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.
[15:10] Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.
[15:11] И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.
[15:12] По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.
[15:13] И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;
[15:14] но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;
[15:15] а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;
[15:16] в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си.
[15:17] Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.
[15:18] В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
[15:19] кенейци, кенезейци, кедмонейци,
[15:20] хетейци, ферезейци, рефаимци,
[15:21] аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.
* Роб, роден в дома на господаря.
16
[16:1] Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.
[16:2] И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.
[16:3] След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.
[16:4] Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.
[16:5] И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.
[16:6] Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.
[16:7] И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.
[16:8] И рече (й Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.
[16:9] Ангелът Господен й рече: върни се при господарката си и й се покори.
[16:10] И пак й рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.
[16:11] И още й рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;
[16:12] той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички - против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.
[16:13] И нарече (Агар) Господа, Който й говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.
[16:14] Затова тоя извор се нарече Беер-лахай-рои *. Той се намира между Кадес и Баред.
[16:15] Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил.
[16:16] Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.
* Извор на Живия. Който благосклонно ме поглежда.
17
[17:1] Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;
[17:2] и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.
[17:3] Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:
[17:4] Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,
[17:5] и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи
[17:6] и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.
[17:7] И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
[17:8] И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.
[17:9] И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.
[17:10] Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан;
[17:11] обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.
[17:12] На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.
[17:13] Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти и купеният с твое сребро, и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.
[17:14] А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.
[17:15] И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името й Сарра;
[17:16] Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.
[17:17] И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?
[17:18] И рече Авраам Богу: о, дано поне Измаил да бъде жив пред Твоето лице!
[17:19] А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него.
[17:20] И за Измаила те послушах: ето, Аз ще го благословя и ще го наплодя, и много, твърде много ще го умножа: дванайсет князе ще се родят от него; и ще произведа от него голям народ.
[17:21] Но завета Си ще сключа с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време.
[17:22] Тогава Бог престана да говори с Авраама и се издигна от него.
[17:23] И взе Авраам сина си Измаила, и всички родени в дома му и всички купени със среброто му, всички човеци от мъжки пол в Авраамовия дом, и обряза крайната им плът в същия оня ден, както му каза Бог.
[17:24] Авраам беше на деветдесет и девет години, когато му бе обрязана крайната плът.
[17:25] А син му Измаил беше на тринайсет години, когато му бе обрязана крайната плът.
[17:26] В оня същия ден бяха обрязани Авраам и син му Измаил,
[17:27] и с него заедно бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му, както родените в дома, така и купените със сребро от другоплеменници.
18
[18:1] И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре', когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.
[18:2] Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,
[18:3] и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;
[18:4] ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,
[18:5] аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.
[18:6] И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (й) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.
[18:7] А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.
[18:8] И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.
[18:9] Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.
[18:10] И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.
[18:11] Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.
[18:12] Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.
[18:13] И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?
[18:14] Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.
[18:15] Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (й) рече: не, ти се засмя.
[18:16] И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.
[18:17] И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?
[18:18] От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,
[18:19] защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него.
[18:20] И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
[18:21] ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
[18:22] И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.
[18:23] Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
[18:24] В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
[18:25] не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
[18:26] Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
[18:27] Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
[18:28] може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
[18:29] Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
[18:30] И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
[18:31] Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.
[18:32] Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
[18:33] И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
19
[19:1] И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи
[19:2] и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.
[19:3] Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.
[19:4] Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,
[19:5] извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.
[19:6] Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,
[19:7] и рече (им): братя мои, не правете зло;
[19:8] ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.
[19:9] Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.
[19:10] Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);
[19:11] и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.
[19:12] Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, - всички изведи от това място,
[19:13] защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.
[19:14] Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но, на зетьовете му се стори, че се шегува.
[19:15] Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.
[19:16] И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.
[19:17] А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.
[19:18] Но Лот им отговори: не, Господи,
[19:19] ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;
[19:20] ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.
[19:21] И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;
[19:22] побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.
[19:23] Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.
[19:24] Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,
[19:25] и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.
[19:26] А Лотовата жена погледна назад и се превърна в со'лен стълб.
[19:27] Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;
[19:28] и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.
[19:29] Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.
[19:30] Лот излезе от Сигор и заживя в планината, и с него заедно двете му дъщери, понеже се боеше да живее в Сигор. И живееше в пещера, и с него заедно двете му дъщери.
[19:31] И по-голямата каза на по-малката: баща ни е стар, и няма човек на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя;
[19:32] и тъй, хайде да упоим баща си с вино, и да преспим с него, та да възстановим племе от баща си.
[19:33] И упоиха баща си с вино в оная нощ; и влезе по-голямата и спа с баща си (в оная нощ); а той не узна, кога е легнала и кога е станала.
[19:34] На другия ден по-голямата рече на по-малката: ето, аз спах вчера с баща си; да го упоим с вино и тая нощ; и ти влез, спи с него, и ще възстановим племе от баща си.
[19:35] И упоиха баща си с вино и тая нощ; и влезе по-малката и спа с него; и той не узна, кога е легнала и кога е станала.
[19:36] И заченаха двете Лотови дъщери от баща си;
[19:37] и по-голямата роди син и му нарече името Моав (като каза: той е от моя баща). Той е баща на моавитци и доднес.
[19:38] И по-малката тъй също роди син и му нарече името: Бен-Ами (като каза: той е син на моя род). Той е баща на амонитци и доднес.
20
[20:1] Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар;
[20:2] и рече Авраам за жена си Сарра: тя ми е сестра. (Защото се страхуваше да каже, че му е жена, да не би жителите на оня град да го убият за нея.) И герарският цар Авимелех прати и взе Сарра.
[20:3] И дойде Бог при Авимелеха нощем насъне и му рече: ето, ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.
[20:4] А Авимелех не беше се докоснал до нея, и рече: Господи, нима ще погубиш (оногова, който не знаеше това) и невинния народ?
[20:5] Нали сам той ми рече: тя ми е сестра? И тя сама рече: той ми е брат. Аз направих това с просто сърце и с чисти ръце.
[20:6] И рече му Бог насъне: и Аз зная, че си направил това с просто сърце, и те удържах от грях пред Мене, затова и не те допуснах да се докоснеш до нея;
[20:7] а сега върни жената на мъжа й, защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив; ако пък я не върнеш, знай, че непременно ще умреш ти и всички твои.
[20:8] И стана Авимелех сутринта рано, повика всичките си слуги, и им разказа да чуят всички тия думи; и (всички) тия хора много се уплашиха.
[20:9] И Авимелех повика Авраама и му рече: какво направи ти с нас? С какво сгреших аз против тебе, та щеше да нанесеш голям грях върху мене и върху царството ми? Ти направи с мене работи, каквито не се правят.
[20:10] И Авимелех рече Аврааму: какво имаше наум, когато стори това нещо?
[20:11] Авраам рече: помислих, че в това място няма страх Божий, и че ще ме убият за жена ми;
[20:12] па тя и наистина ми е сестра; тя е дъщеря на моя баща, само че не дъщеря на майка ми; и стана моя жена;
[20:13] когато Бог ме изведе от бащиния ми дом да странствувам, аз й рекох: направи ми това добро: в което място отидем, навред казвай за мене: той ми е брат.
[20:14] Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.
[20:15] И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.
[20:16] А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.
[20:17] И помоли се Авраам Богу, и Бог изцери Авимелеха, и жена му, и слугините му, и те взеха да раждат;
[20:18] защото Господ бе заключил всички утроби в дома Авимелехов поради Авраамовата жена Сарра.
21
[21:1] Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.
[21:2] Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му,
|
Re: Така е заради теб и подобните ти! [re: Sargon lll]
