|
Продължението...
Настана вечер, тиха, прохладна, звезда от небосвода падна и Емира търсеше във нея знак, кога Метла с Камила излязоха от падащия мрак. На Емира тиквата блести, Метлата радостна скимти, Камилата пък силно маха със опашка, отново за Емира знак, "Готова е за задна паршка". Ала Метлата грешка бе направил, от сливите една не бе оставил, доста беше се старал по пътя до една ги бе изял. Дори Емира той не поздрави, забравил за обноските добри - във дъното на пещерата да сере се скри. Бавно на Емира му сече главата, доде се сети що се скри Метлата, "Аллах-смиллях ... вони, ясно тоя що се скри!" Навън побягна като луд, пещерата му отвърна - със салют!
Навън нощта е свежа, навън нощта е тиха, дори камилата от миризмата взе да киха. Емира чалмата си свали от свойта тиква с гюл натрия я, под носа си я притиква, а с другата ръка камилата опипва. След около час Камилата се чак възбуди и ей ги как ебат се като луди. Вътре в тъмното, във пещерата Метлата се кълне, че ще забрави вече що е слива и с ибрика на Емира се подмива.
Нощ е грее месечина, блести измитата гъзина, хладен вятър духа, чак балкана стене, с кура си Емира буха Метлата по главата куха. Метлата е пред него на колене, уж от болки стене, а се хили и пърди с гъзината си вече суха.
Казват, че една камила какво ли през живота си не е видяла, ала също казват че Камилата на гледката не издържала. През вековете истината смесила се със мълвата, в герои тя превърнала Емира и Метлата. За този дълъг-дълъг срок, Емира се превърнал във пророк, Камилата останала камила, а Метлата мале-мила се превърнала във страшен джин, на цвят кафяво-син. Емира в пещерата оттеглил бил се от светското, от суетата, когато страшен джин го посетил, ала храбрият пророк го победил. Победил го смело, без страх, защото човеко знай: "Велик е нашият Аллах!"
Човеко вервай, измама няма - щом го пише във Корана
|
Продължение [re: SamSirius]
