Второ действие

СЪБУЖДАНЕТО В АТОМА
От градината на Рая, близо до брега, под който се виждат тъмните бездни на Мира, зее безкрайна тъмна далнина. Изис с развени траурни коси седи на брега и пее с лира. Цветята до нея като че се движат и зефирите веят с усилие. Слаба светлина, полумрак. След всеки куплет от песента и се въззема ехо и се чуват далечните тъжни отзвуци от Ангелските мелодии нейде из просторите. Те още повече я натъжават и Тя пее още по-скръбно.

ИЗИС
В далечните там нейде проснори,
из мрак тъмен, чуваш ли ме мили,
там, къде се навеки затвори
твоето небе с мисли унили,
без Ангели красни лекокрили.

Скръб разкъсва моето сърце нежно,
без теб вечно тук сама в небето,
плачи, Лиро, сладко и стремежно,
как за него плаче тук, сърцето,
за моето там Другарче клето.

Да, тук, на това място, ми каза, че ме обича.

(Отива към мрака и го гледа, и продължава да пее.)

Защо, защо спусна се далеко
от тези мили обятия небесни,
где бе радост тук трептение всяко
на гърди ми топли и прелестни
по тези чари висши и чудесни?

(Отива на друго място.)

А тук ме целуна за първи път и ми каза: “Никога няма да те забравя.” (Наново запява.)

Точка мрачна стана ти печална,
в частица влезе ти безгласно,
в Атом е душата ти страдална,
твоето тяло мило и прекрасно,
в Атом тъмен е това небе ясно.

(Потъва в мъка.)

ХРОНОС (Идва леко иззад високите цветя.)
Стига, Изис, не с плач и въздишки ще върнеш Озирис, а с дела.

ПСИХЕЯ (Идва също с букет в ръка.)
Мила Изис, недей повече разкъсва сърцето ми с тъжни мелодии. Ти, която можеш всичко да направиш, защо чакаш още?

ВЕНЕРА (Идва с Лира в ръце.)
Твоите тъжни песни разплакаха и цветята, ручейчетата тъжно шумят под ритъма на тази тайна мелодия. О, нещо трябва да стане, Изис. Защото всичко се разтъжи заради твоето нещастие, нещо ще стане. Когато пеех там една песен на розата, която Ти остави, защото нямаше на кого да я дадеш, дойде при мене един Неизвестен Пратеник, откъде - не знам, как се казваше - не знам, криеше името си, само промълви: "Кажи на Изис да направи Светлина", и си отиде. Какво ли е това Хронос?

ХРОНОС
Чувал съм някога и трябва да е истина, че е имало Божествени Пратеници. Това е един от тях, а думите му са символ и знаете ли какво иска да каже? Но за да си обясните, трябва да ви кажа, че Озирис е затворен в най-малката частица - Атом, която може да съществува. Там го е затворила Огнената Змия заради смелостта му да поиска ръката и.

ВЕНЕРА
Какво говориш, Хронос? С тези печални новини съвсем ще наскърбиш Изис. Той да иска да се жени за Огнената Змия, да забрави Изис!

Хронос
Да, защото тя му каза: "Ако ме прегърнеш, твоят огън ще се слее с моя и тогава няма да има по-могъщ от тебе" Той и повярва и я прегърна, и когато се събуди - тъмният Атом бе вечното му жилище.

ИЗИС (Въздиша)
Зная, Хронос, че е така, и затова пеех така печално преди малко. Той сега е една черна, почти безжизнена частица, която стои затворена, безсилна, немощна и жалка. Но не знае ли тази Змия, че в тази частица лежи един Бог? Колко е мизерно и нищожно пропадането, което сега измъчва моя Другар на Вечното Блаженство! Ах, но като помисля само през какви огньове трябва да премине, докато дойде пак при мен, през какви мъки, изтезания и горчивини! Ах, мили мой, мили мой, колко мъчително е всичко това!...

ХРОНОС
Но всяко изживяно дело бива възнаграждавано десетократно с щастие след мъките, които е преживяло. Така е, но думите: "Кажи на Изис да направи Светлина", Означават, че Мракът, в който лежи Озирис, може да бъде победен само със Светлина и Огън. Това е съдбата на всичко: из Мрака трябва да стане Светлина - един път паднало в Мрака.
Озирис не е вече нищо освен един зародиш. Знаеш ли какво е зародиш, Изис? Малко невидимо Семенце, което е в едно Яйце. Но в това Семенце се крие целият Озирис. И знаеш ли какво - ти трябва да оживотвориш това Яйце, да му дадеш огън, да го раздвижиш, да му дадеш почва, да го направиш Свят. Ето значението на Диаманта, който Твоят Баща Вечният Отец, ти даде - той оживотворява това Семе. Около този зародиш, скрит като в Яйце, ние трябва да оживотворим цяла вселена - това Яйце да оживотворим и след него ще възкресим някога Твоя мил Озирис като свободно, непобедимо Божество от черупката, в която го затвори Огнената Змия.
Как, Защо, Кога - това остана мистерия за нас, мистерия, която знаят само Твоите Татко - Мама. Техните погледи, горящи един в друг, мълчат и тяхното мълчание в огъня на блаженството твори тайни. Една от тези тайни е Озирис, Семе - Яйце. А това оживотворяване трябва да стане. Иначе Яйцето никога няма да се излюпи, нито Семето ще прорасте. Така Озирис сега не е нищо друго освен Семе - Зародиш, но около този зародиш вселена, Слънчевата система ще се зароди и ще израснат стъбло и пъпка, и когато разцъфти това Цвете, в Градината на Всемира ще се прибави още един Аромат - Ти и Той. Но това за нас не е важно. Нашето дело е интимен удар сърдечен и само нашата дейност може да поправи това положение.
Да, Изис, тази сила само Ти притежаваш, която Баща ти - Бог Отец - ти даде. Тя лежи в Диамантения Камък, който взе от него. Аз зная всичко, но само ти имаш силата да твориш Светлина. У Тебе е принципът, който слива и създава чрез магичността на силната обич, която ти изпитваш. Този жар към Озирис сега го запали за неговото спасение, пък после, когато го спечелиш, той ще се преобрази във вечно блаженство, святост и Божественост.

ИЗИС
Как така Хронос? Още не мога да разбера.

Хронос
Отдавна е било то, Изис, когато Твоята Майка е поискала да има Втора Дъщеря и Втори Син. Ти си била малка, не помниш - Тя родила Втора Хубавица, но не била като Тебе. У нея имало нещо, което Ти не притежаваш: Завистта. Тази Твоя Сестра, като видяла, че има и друга Хубавица, а не е само тя, разсърдена се отлъчила от Божествения Мир и станала другарка на Мрака, понеже там няма нещо по-хубаво от нея, и дотолкова се отдалечила, че забравила Божественото си произхождение. И не само това, но почнала и война срещу него.

ИЗИС
Премъдри Хронос, Ти ми даваш все по-нови светлини. Та нима това го е направила Моята кръвна сестра?

ХРОНОС
Да, Бог - Бащата не се възпротивил, но когато това станало, Той помислил и рекъл: "И нейното дело да бъде Божествено!" Не зная защо, тайна е. Зная само, че после от неестественото съчетание на тези две нееднакви същини се родили Син - Атлант, Гений на Разединението, прародител на Егоизма, и дъщеря - Смърт - израз на грозотата и смъртта. Но тази дъщеря по-късно избягала от дома на тъмнината и отишла в Божествения Мир, и станала негова служителка и даже противница на Атлант, който искал безсмъртие чрез взлом. Но сестра му го оставяла всякога до върха на величието и когато той се издигал до висшата си слава, тя му затваряла очите. Тя работи скрито и да не говорим повече за нея - за Атлант също. За тъмните сили най-добре е да се мълчи. Там словото на Бог ги уравновесява.
ИЗИС
Обяснявам си сега защо Огнената Змия ми открадна Озирис - защото е Слънце и блясък пред нийния черен, студен Мрак.

ХРОНОС
И защото стана така, затова Четвъртото Дете не се роди от Божествените Обятия. Ако би се родило, може би било втора злина и кой знае дали Всемирът не би загубил съществуванието си. И това зло не е малко, дори е много голямо, но ако се явеше още едно!... Но да оставим това, то не е наша работа. Около Атома, в който лежи Озирис, направи огън, слънце, вселена, после от него ще се откъснат хиляди системи и светове и така ще измамим Змията, защото ние ще се преобразим на четирите нейни елементи, по които ще издигаме Озирис. И Тя, без да знае, че това сме ние, ще ни услужва с тях. А Озирис, вдиган от поле на поле, от стъпало на стъпало, ще дойде при нас.

ИЗИС
Стига Хронос, всичко ми е ясно вече, но нашата Божествена осанка ще ни издава.

ХРОНОС
Ето защо ще се преоформим, ще изменим имената си според Елемента, в който всеки от нас ще влезе. Ти ще приемеш образа на Светещия Херувим и на огъня с името Урания; Венера - образа на въздуха с името Розалия; Аз - образа на водата с името Менелай, а Психея - образа на земята с името Лидия. Така ти Изис, без да напускаш тези висши Области, ще ни указваш пътищата, а и ще бъдеш винаги в пряко общение с Всевишния ни Баща. Нашата жертва ще бъде много голяма, но пък каква ще е радостта ни, когато Ти в пълно блаженство ще ликуваш при посрещането на Озирис!

ВЕНЕРА
О, мъдри Хронос, ти, който вземаш мъдростта си от Извора на Мъдростта, колко велик е Твоят план! Аз ще се постарая с магичната си любов да укротявам всички груби сили на тази нова вселена с център сърцето на Озирис, за да се оживотвори. Ще раздвижа цялото празно пространство, ще го изпълня с Ангели и образи най-нежни и мили, със сърца само от състрадание и любов, и утеха. Моят огън ще бъде огън на мир и блаженство, моят поглед - на вяра и надежда, и моите движения - на грация и светлост. Аз ще сливам елементите по твое нареждане и съчетания, аз ще съм ароматът в твоя ум, както в розите тук на райските ни области.

ПСИХЕЯ
И когато всичко долу заживее в новия мир с желания, огън и страсти, аз тихо ще им посоча небето и така ще свържа земята с небето. Аз ще съм душа на земята чрез красотата, която ще сея навсякъде. Ще вляза в рози и треви, и дървета, и моря и когато там долу някой види нещо хубаво и очарователно, ще знае, че го правя аз - Психея, там Лидия на Хубостта. Колко ли сърца ще бъдат пленени и измамени в мрежите ни, а Венера? А няма да знаят, че всичко това става за нашата Изис - Любов на Любовта, Красотата на Красотата, Дъщеря на величието и славата. Във всичко ще се превръщам аз. Готова съм, да не се бавим павече.

ХРОНОС
Псехея, избери си за помощник един Ангел от твоите другари, защото, когато минеш през водата, ще станеш Лодка и той ще е Лодкарят, а Озирис ще бъде вътре. Когато минеш през въздуха, ти, Венера, Орел ще станеш, крилете му ще се движат от Ангела, върху който Озирис ще лежи. Той ще е струната, когато ти станеш Лира, да пее Бардът - Озирис. Аз ще стана Огнен Кон, ти - диханието му, а Ангелът ще държи юздите на тази вихрогонна същина.

(Повикват един Ангел.)

ИЗИС
Мили Мои другари, какви големи жертви ще направите за Мен! Аз ще ви светя със Светлината Си и ден, и нощ. Аз ще бъда Слънцето, Светлината и Силата му.

ХРОНОС
Аз ще стана най-близката му Звезда - Меркурий.

ВЕНЕРА
Аз ще стана Луна на Психея - Земята.

ХРОНОС
Това ще трае векове хиляди и хиляди, но за нас няма време. Нека сега направим Великото Събитие и когато Изис запали Атома, когато той стане Слънце и светне новият свят, тогава ще се разделим и всеки ще заеме поста си. Давам сега думата на тебе Изис.

ИЗИС
Ах как тупти сърцето ми при приближаващото Велико Събитие - нещо става в душата ми, разкъсва се и всяка връзка е болка. О, колко е тъжна тази раздяла, колко е печална!

(В силно вълнение пред Великото събитие Изис се разридава, прегръща всички подред, взема Своята златна Лира и изпява прощална, тъжна песен за далечното бъдеще, когато ще се видят пак, но в друг вид тела, лица, тържествуващи, блажени, щастливи.)

Далечното бъдеще се вижда, но то е толкова далечно! Ние пак ще се видим , но в други образи, облекла и сияния, макар и по-красиви. Ала Настоящето е най-силното и винаги необходимо усещане, през него миналото изчезва, бъдещето скромно отстъпва и в своята победа то предизвиква страдания... Може ли да не се плаче? Настоящето е тежко при всяка раздяла и не може да не се ронят сълзи...

(Казва това и избухва в безумен плач. След малко се съвзема и запява. Всички застават в тъжни и замислени пози. Венера с ръка на сърцето си целува една роза. Психея вдига ръце за молитва, а Хронос зарейва съсредоточен поглед из пространството на тъмнината.)

Нали, мили дружки, тъжна е съдбата,
нали е печално сега в сърцето,
когато на части тука небесата
делят се навеки надолу из полето?

Трепти Мойта Лира, плаче и ридае,
но там Глас далечен някъде се чува,
глас от Светлината, коя всичко знае
и с любов над нас и с могъщество плува.

Не слушайте Мойта сега тъжна песен,
а онзи Глас Вечен, който ни говори,
че нов Свят тука и мил, и прелестен
в гърди ни тъжни, в нас ще се разтвори.

Мир на любов, всемощ, победа и слава,
на Истина Свята, навсякъде Единна,
като тях да стане и тя величава
и да заживее вовек до амина.

Таз Истина той е, моят мил сърдечен,
где се сега в мрака тъй печално дави,
Бог до Мен да стане, блажен и всевечен
и да се загуби в Мойте висши слави.

Сбогом, о, простори, дружки веч навеки,
и всички вий чари на Божия Рай,
нек се чуват само песни ви далеки
там по земите на новия край!...

Изис свършва песента при пълно и тихо мълчание. Ангелските хорове подемат ехото на песента и и всички на колене, уловени за ръце, падат през бездната и възхваляват Всевишния: "Господи, да бъде воля Твоя както на небето, така и на новата земя. благослови, Благи Отче, новото наченато Велико Дело. Амин!"
Песента на хоровете заглъхва из просторите. Изис става и всички след нея. Тя взема Диаманта, целува го и го хвърля натам, накъдето и посочва Хронос, където Атомът-Озирис лежи в тъмното пространство. По чудо в далечината светва искра, разгаря се и се разширява в огън и пламъци - начало на нова вселена. Всички, омаяни от този огън и светлина, се хвърлят един по един в огньовете на бездната. На брега остава само Изис с молитвено сплетени ръце и с поглед, съсредоточен в пламъците, които започват да се въртят - усеща се вече присъствието на Четирите Сили, които отиват там. Хоровете запяват и Изис пада на колене на брега пред новата вселена с център на въртежа Озирис. Картината завършва с взрив от огън и пламъци.
Това създава Душата, която обича, защото огънят не е друго освен обич на едно сърце, което иска да постигне най-високото блаженство в живота. А той се възпламенява, когато предметът на обичта изчезне, желанието става тъга, която иска, мисълта става желание, тъга, безсмъртие. Така пламъци и дим в душата се създават и движението въртежно, и така се сътворява новото, така се заражда и детето в утробата на майката - отглас на любов, която тук е мечта, а там създава цяла вселена от слънца и пламъци. Величествена е картината, когато се знае, че всичко това става от едно сърце и това сърце гори от желанието, което запалено един път, не огасва, докато не постигне своята крайна цел - Блаженството, и в своя безконечен набег създава вселени, слънца, пламъци и огън, хиляди красоти, логоси и потайности, по които Проявеният дух на Озирис ще се носи като по вълни във всемирното море на любовта на Изис.