|
Една драма, която може да ви даде отговор на много от въпросите, които задавате в този клуб.
ИЗИС И ОЗИРИС
Божествена драма на Живота в седем действия
Всичко, що е казано тук,
се дължи на Тази,
по Силата и Любовта на чието влияние
е написано в тъмните нощи на Живота,
където ТЯ е Слънце.
"Изис и Озирис" е Светлина,
защото Слънцето я изпрати.
Действащи лица
Бог Отец - Творец на Вселената
Богиня Майка - Проява на Вселената
Изис - Дъщеря Божия, Любов, Красота, Светлина, Хармония
Озирис - Син Божий, Разум, Сила, Съзнание, Слово, Воля, Число, Творба
Венера - Любовта - Лъч от Изис
Хронос - Мъдростта - лъч от Бог Отец
Психея - Красота - Лъч от Изис
Свещенният Херувим - Лъч от Изис
Огнената Змия
Урания - Изис (огън)
Розалия - Венера (въздух)
Лидия - Психея (земя)
Менелай - Хронос (вода)
Лотос - (цвете, символ на Божественото) Озирис
Ангел Помагач
Цезар, Маг - Озирис
Поет, Бард - Озирис
Юлий, Хигий - Ангел Помагач
Лодкар - Ангел Помагач
Атлант - Цар на Мрака, образ на Огнената Змия - неин син от Мрака
Смъртина - Дъщеря на Огнената Змия
Летящият орел - Венера
Огненият Кон - Хронос
Огненото Море - Психея
Огнената змия - скрита и безлична
Ангели, хорове, войници, народ и пр.
Старец с дълга брада, с тояга и жезъл
-----------------------------------------
"Пълно оживление. Ангели минават на всички страни. Посред дъга от седем цветни лъча е Божественият Престол. Зад бласяка на Престола се вижда бездъние от мрак, а пред него е изразен живота със своите най-красиви форми, съчетания от всички прояви на живота: същества, минерали, растения, цветя, птици, Ангели. Чуват се вълшебни мелодии там, където животът възпява красотата и любовта, където свети Единната Истина. На Престола седят Бог Отец и Богиня Майка. Бог със скиптъра и жезъла на могъществото, а Великата Богиня - с букета на красотата и любовта, в който ясно се отличава палмата на умиротворението. Ангелите минават пред Престола и се покланят с благоговение. Далеч из мрака на просторите не светят още никакви звезди. Животът е чисто Божествен и трепти само в блаженството на своето съществувание. Усещат се аромати и се чуват далечни вдъхновени мелодии на Ангелски хорове."
"Бог
Любов Моя, всичко, което може да се направи, е направено, всички възможни съчетания на въображението са осъществени и кажи, Моя Вечна Другарко на Красотата и Любовта, която Моето сърце създаде, има ли нещо по-хубаво от това, има ли блаженство, мир и радост, по-голяма от тази тук, където Могъщество цари, където всичко може да се види, направи и осъществи? Кажи - ако желаеш нещо по-величествено от това, ще го имаш в мига на Своята Мисъл.
Богиня
О, силен и могъщ Разум, нима може да се иска повече от това тук, където Твоята светлина блести и Моята нежност цари? Моята усмивка нека бъде Твоята награда и любовните трепети на сърцето Ми нека бъдат словата на Моето желание. Ти разстилаш безконечното си Дихание върху Моето Тяло и така творбата стана възможна, и рози и цветя растат. Ти ми говориш, а Твоите слова стават звезди, хармонии и същества. Те се вплитат в Моите частици и така стават видими. О, Създателю на вековете, нека Моят поглед каже доволна ли съм или не - поглед, който трепти от щастие и любов. Докъде щеше да стигне Твоят летеж, ако не бе срещнал Моята очарователна усмивка да го възпре, за да си отдъхне и да каже: "Ето тук може да се сътвори нещо - до Блаженството нека станат световете и само това да виждат, защото Моят стремеж не е за техните слаби тела, о, Ти, която може да го усмириш!"
Бог
Така е, но кой знае? има още неща в Моето Сърце, което е непресекващо желание за по-хубав Мир. Нима ако останем при това положение, ти няма да се отегчиш от вечното еднообразие? Моята природа не е неподвижност, нито пък я предадох на Тебе. Сърцето Ми мощно бие да правя все по хубави мирове и вселени за Тебе и когато ги гледаш, да трептиш с още по-голяма радост, и като разбереш, че всичко това го правя за Тебе, да Ме обикваш още повече, Богиньо, защото Аз съм Любов и само вечно увеличаващата се Любов Ме храни и поддържа. Моята същина, тя е храната Ми и всичко, което Съм. Аз обичам безконечно, но като виждам, че и Ти Ме обичаш, в мене пламва силата на нова Любов, а, както знаеш, Любовта твори всичко, както и самата себе си. Това е същината на Моя Закон, който е моят Живот: Самоподдържане чрез Любов. Така Аз, като те обичам, създавам всичко, а Ти, като от това Ме обикваш и предаваш силата на Своята Любов чрез погледа си на Мене, увеличаваш Моята Любов и същина, която Аз от Своя страна изразявам чрез Творба, и така до безконечност
Богиня
Аз виждам и чувствам това и кажи тогава докъде ще стигнат силата и блясъкът на нашата любов, щастие и блаженство, о, Творителю на Себе си! Аз трептя и изгарям от Твоите жари, а те се носят като вълни там, по полетата, и повече нищо не виждам.
Бог
Да, не виждаш, защото има нещо, което не е станало, но ще стане: нещо, което Ти, Блажена, досега не си могла да си въобразиш, че съществува. Силата на Любовта се увеличава чрез любов, но и още нещо я увеличава и Аз ще Ти кажа, но дано не се помрачи хубавото Ти лице, защото ще Ме наскърбиш.
Богиня
Какво е, кажи!
Бог
Скръбта и страданието.
Богиня
Какво са те? Не мога да ги разбера, слабо е Моето въображение за тези нови неща в нашия Мир. А те какви са, не са ли пак тук, нали няма друг Мир освен нашия?
Бог
Това, което ражда блаженството и радостта, ще ражда скръбта и страданието, защото виж какво е зад нас! Видя ли?
Богиня
Да, Мрак!
Бог
Той ни роди като съзнание и сега, ако се съзнаваш като светлина, то е, защото Мракът е зад Тебе. В Първичната Идея, където сме Ние, всичко е Едно с тези Две Лица, които се пресъздават едно-друго непрекъснато. И понеже всичко около нас е Идея в Първичността си, оттук и неделимостта на частите от Цялото. Всичко е в Едното и Едното - във Всичко. Първо Грехопадение би било първото разделение на Съзнанието, че това до него не е същото То самото. И това ще стане, Драга, защото Новото, Видимото, Пластичното Едно ще се създаде от множеството на разделностите по същия Закон: едно нещо се създава в съзнанието само когато пред него стои противоположното. И понеже Едното е Първичността, ще се създаде множеството, за да се осъществи като Блаженство в Любовта Едното - Аз и Ти, защото само в Едното е Безконечието и Вечността.
Богиня
Ние каква сме?
Бог
Връзката между двете, която е Любов.
Богиня
Кой ни роди?
Бог
Великото Едно, което е Мрак и Светлина в едно и също време. За да осъществи Блаженството в Любовта, което е Себепознание в Огнената Целувка, то направи Първата Разделност- Нас: Ние сме по число Две. Нас ни роди Любовта. Само тя се Саморажда, защото се Самообича. А това, което мрази, се Самоунищожава-Мракът. Ето защо само Любовта се проявява, расте и се разширява, а Мракът се самоизяжда и вечно се свива и намалява. Дишането е разширение на Любовта и свиване на Мрака. Това е само символ на горната Мистерия, за която не се говори дори тук. Но Ти забрави, че ние не сме сами. Забрави, че имаме нашите красиви и светли чеда Изис и Озирис, нашите Син и Дъщеря, които като най-красиви образи на Мечтата идват при нас и Ти ги милваш и целуваш. Но знаеш ли , че те са само образи на нашите мисли? Ние сме само Двама с Теб и като се гледаме и обичаме със силата на нашите мисли и въображение, творим се в лицата на нашите Син и Дъщеря и ги оживяваме със Силата, която се нарича Мистерия и с която ги правим наше подобие. Така ние ги обгръщаме с диханието си и те летят като живи образи около нас, но още не са родени като нас, защото само ние можем да ги родим. А този, който е родил нас, не ражда друго освен Своя Образ, който сме ние. Той друго не иска. Любовта не иска друго освен Любов. И Тя, като ни роди, каза: "Идете, чеда на Любовта, и бъдете Любов, това ми стига, защото всичко е в това, в тази Дума." И ние трябва да родим нашите Чеда така."
"Богиня (Учудва се)
Как?
Бог
Чрез Мрак.
Богиня
Нали ние не сме Мрак, откъде ще го вземем тогава?
Бог
Нашият мрак ще бъдат скръбта и страданието и само чрез тях ще родим Децата си да станат като нас, както ние станахме чрез онзи Мрак. (И посочва безконечните бездни.)
Богиня
Не мога да разбера, но като че ли нещо страшно ще се случи. Не може ли да не стане така?
Бог
Не, защото ние сме Светлина, а светлина има само защото зад нея е Мрак. Ако не беше Първото, нямаше да се усеща и да се съзнава Второто. Винаги става нещо, когато се ударят едно в друго две противоположни неща, а това е усещането и съзнанието, че Сме, че съществуваме. Когато Мракът е само мрак, или Светлина-само светлина, има Покой. А ние не сме покой, защото сме Двама. И Мракът не е покой, защото до него е желанието за съществуване-жив е. А това, което е живо, то винаги е Двойно, защото до него са всякога Животът и Желанието, а между Живота и Желанието се създава Необходимостта, която предизвиква образуването на точния Закон-Хармонията, за да даде Делото Плод. Понеже в Божествения Мир нищо не изчезва и е оползотворено.
Богиня
Как взе да ме тревожи Моето въображение! Къде ли са Децата? Закъсняха. Друг път не са отсъствали толкова!
(За първи път Божественият Престол се затъмнява за миг и пак светва.)
Богиня
Ах, какво е това?
Бог
Знамение. Символи и знамения в нашия Мир предшестват знаменитите събития.
(Изис в Ангелска форма идва тревожна и тъжна носи роза в ръцете си. Красотата и чистотата сияят на лицето и. Тя е неописуемо красива и устните и като че ли поглъщат бъдещето на цяла една вселена, която се крие в блестящите и очи. С плач се хвърля в краката на Баща си и Майка си. Бащата остава спокоен. Майката-малко тъжна.)
Изис
Мили Татко и мила Майко, Озирис се загуби! Изчезна, когато отидох да му откъсна тази роза и да му я дам, защото Ми каза, че много Ме обича. Тогава се обърнах, потърсих го между цветята, но той беше изчезнал, уви! Какво ще правя без него сама сред тези хубости и красоти-сред тези очарования да го няма милия на сърцето ми Другар! Как сладко и умилно ми говореше, пък Аз светех като звезда край него от радост. Сега, щом го загубих, разбрах колко го обичам. Аз не мога без него, вие трябва да знаете това. На кого ще бера цветя, на кого ще пея сладки песни и кой ще ми обяснява с чистия си разум това велико движение на нашия безкраен Мир? Аз го обичам. Има нещо в моето сърце, което се къса без него. Пред тази сила не мога да устоя, пред тази любов не мога да не скърбя. Много пъти ви говорех да ни съедините с Връзката, с която вие сте свързани, но Ти, мила Майко, все казваше: "И без тази Връзка вие сте толкова щастливи!" Ето сега-какво да правя сама?
Богиня
Сладко Мое и хубаво Чедо, много става печално, като виждам това ново събитие в Нашия Мир, но не се отчайвай. Твоят Татко всичко може и знае и ако Аз мога да те направя само красива и очарователна, Той ще те направи мъдра и ще ти каже как да намериш Озирис, нашето мили Чедо, Единствен Син. Нима можеш да си представиш, че Божественият наш Мир и Престол ще останат без него?
Бог
Да, това, което е излязло от нашето сърце, то никога не може да се загуби. И най-малката Божествена Частица Бог ще стане. Това е нашата същина, защото втора не може да има. Да се остави да съществува някъде отделно Наша Частица, то би значело да се допусне Втора Същина. Тогава няма да съществуваме нито ние, нито светът, защото Бог е Един. Всичко, което е Божествена същина, ще стане такава, а друга няма, защото Изворът е един."
"(Влизат приятелите на Изис: Венера, Хронос, Психея, всички в своите Ангелски одежди, които изразяват същината на всеки един от тях.)
ВЕНЕРА
Мила Сестрице Изис, къде се загуби? Колко те търсихме из градината с розите и лилиите, но ни казаха, че Осирис се загубил и Ти разплакана си дошла при Престола. Какво е всичко това?
ПСИХЕЯ
Драга Изис, ние го търсихме из цялата градина, но изглежда, че наистина се е загубил завинаги. Какво нещастие и за нас!
ХРОНОС
Аз отидох при пазачите и питах за него, но ми казаха, че го видели как се спуснал надолу на крелете на Огнения Орел. Един от пазачите го наблюдавал как оставил Орела и се качил на Светещия Кон, и полетял още по-надолу. Слязъл от Коня и на брега на едно море се качил на цветна Лодка, и се изгубил някъде из моретата, но никой не знаеше къде по-надолу е слязъл.
ПСИХЕЯ
Чудно ми е как го е пуснал Светещият Херувим.
ИЗИС
Мили Хронос, иди го повикай, може нещо да ни каже.
(Хронос излиза и след малко го довежда.)
ИЗИС
Знаеш ли, драги Херувиме, какво стана с моя Озирис? Как се случи всичко това?
СВЕТЕЩИЯТ ХЕРУВИМ
Когато Ти береше рози и кичеше хубостта си, яви се пред него Огнената Змия и много му говори, какво - не знам, но тя се преобрази в нещо много привлекателно и той тръгна с ния. Само това видях.
(Влизат всички Ангели от разни районни движения: сини, бели, червени, зелени, жълти.)
БОГ
Първо Събитие стана в нашия Дом, Първа скръб, Първо помрачение. Но не се отчайвайте, драги чеда, защото всичко, което става тук, то е за по-голямо щастие и блаженство, могъщество и слава. Вземи, Изис, този Диамантен Камък, това е силата и могъществото, с което ще намериш и доведеш пак Озирис. Не забравяй, че само Ти можеш да направиш това, без Теб той е загубен. Но има ли Той у себе си нещо от Тебе?
ИЗИС
Да, само една Роза, Първата, която му дадох, когато ми каза, че ме обича, че само мен ще обича завинаги и вечно, тогава и аз го обикнах неразделно и му казах: "Мили Озирис, нали никога не ще ме забравиш?" И той ми отговори: Мога ли някога да забравя твоята Първа Целувка, Изис? Нима има нещо по-сладко от нея?" И като каза това, въздъхна, не зная защо, но като че имаше нещо скрито у него, необяснимо, защото често се унасяше в мисли.
ХРОНОС
И каза ми той веднъж: "Обичам ИЗИС, като нищо друго, но какво мога да направя за нея? Ето - всичко това е сътворено от нашия Баща: и цветя, и звезди, и морета, и всичко, а аз какво мога? Къде е моето могъщество и сила, чрез която да накарам Изис да ме обича повече?"
ВЕНЕРА
И на мен ми каза веднъж до ручейчето: "Венера, аз много обичам Изис, но къде е онова сърце, което, като затрепти за Нея, да даде дихание на нова вселена? Къде е силата на любовта, която твори и дава образи на неща и същества?"
ПСИХЕЯ
И на мен ми рече: "Всичко ще направя за Изис, защото много я обичам, но къде е онзи глас и способност, та когато всичко така се зарадва и ликува и когато всичко запее за нещо велико и тайствено, и аз да и запея една песен, с която да се събуди Нейното Сърце и като се събуди, да забие с ритъма на моето и така да се слеем в едно? Само тогава ще бъда щастлив като нашите Татко и Мама."
"ИЗИС
Стига, стига, Психея, че като чувам тези думи, страшна болка разкъсва сърцето ми! Ние всички знаехме, но никой не се погрижи да му даде това, което той желаеше.
БОГ
Така е, защото тук всичко е Едно и като Едно всяко само трябва да се грижи за себе си и да го добие. От тук само пътищата се чертаят, а другото остава дело на всекиго по отделно. Изис, не се тревожи! Розата, която е отнесъл със себе си, ще го доведе: тя е част от Твоето желание и любов. Едното при Едното ще дойде, това е нашата Същина-Закон. На Тебе остава да освежаваш тази Роза винаги, за да не изсъхва никога и всякога да е красива пред очите му. Всичко друго вие трябва да направите: Хронос, Психея и ти, Венера. Бъдете благословени!
(Всички си отиват. Изис излиза обкръжена от приятелите си, след тях излизат Ангелите и Херувимите и надалеч се чуват техните тъжни гласове в първия тъжен Ден в Божествения Мир.)
БОГ (на Богинята)
Ето новото нещо в нашия Мир, което Ти не знаеше досега, но чрез него ще се родят истинските образи на нашите чеда, които досега са само мисли, образи и идеи.
БОГИНЯ
Нима не можеше да бъде нещо по хубаво от това?
БОГ
Защото противоположното на любовта, която е Блаженство, са скръбта и страданието и тя чрез тях ще се роди. А нашите деца са любов и чрез страданието ще се роди тази любов - блаженство в тях, както ние чрез мрака станахме светлина. Нека това бъде Първият и Последният тъжен Ден в Божествения Мир!
Заглъхват далече тъжните песни на Ангелите. Светлината на Престола постепенно угасва и настъпва мрак. И в този мрак просветва една истина от надежда и вяра в съществуванието и това, което е създадено, съзнава, че не е създадено за страдания и тъги, а за блаженство, радости и светлини. И полита тогава душата, възродена от запалването на тази искра, която не изгасва никога вече. Първият удар на болка и скръб поражда искрата да се търси вечното блаженство, което е покой и истина, всред радост, знание и могъщество, защото животът е страдание, скръб и тъма, докато не светне един път завинаги Божественото. А то е Едно и веднъж дошло, не изчезва никога вече."
Редактирано от oros на 02.07.06 00:19.
|
Здравейте
