Затова и ги подканят да докажат поне малко адекватността на техните представи с реални примери от живота (а не с цитати от "свещени" книги). Но те не могат.


Ти защо приемаш на вяра, че изобщо адекватността нещо доказва? Ами в лоното на познанието може и да не е задължително да стои "принципът за адекватност на знанието на действителността". Или може би ще ме убеждаваш, че този принцип не е произволно положен и ти не си склонен да му се подчиняваш, както религиозният на своя бог? Айде моля ти се, вярващият в адекватности не е по-различен от вярващия в бог.

И кво значи "реални примери от живота"? Това, че ти гледаш един филм и аз мога да го гледам все още не ти дава правото да обявяваш, че само и единствено филмът, който гледаш ти е реален. Ами аз пък си гледам и друг филм. В тоя другия филм си има бог и това, че ти не искаш да го гледаш или не ти стиска да го направиш, не означава от никъде, че сюжетът за твоя филм е по-значим от сюжета за филма, който съм си гледал само аз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите