|
|
| Тема |
 Страхът от себе си |
|
| Автор |
valentinus (ученик) |
|
| Публикувано | 05.05.06 16:48 |
|
|
|
На средновековния немски мистик Майстер Екхард принадлежат следните думи:
“Никой съд не може да се напълни с две течности. Ако трябва да се напълни с вино, ние сме принудени да излеем водата; съдът трябва да се изпразни и освободи. Искаш ли да приемеш божествена радост и Господ, тогава трябва непременно да излееш всичко натрупано. Всичко, което трябва да бъде поемано и възприемано, трябва преди това да бъде изпразнено. Затова колкото изливаш, толкова ще се изпълваш”.
“Празнотата като предпоставка за пълнотата” както гласи преданието на мъдреците от далечния изток е за нас, модерните хора чуждо, дори е станало заплашително. “Horror vacui” – страхът от празнотата е типичен белег на нашето време. Ние виждаме това например в организирането на свободното време в обществото. След един изпълнен и дори често преизпълнен работен ден, продължаваме пак със стрес през свободното време. Едно пренасищане с активности трябва да накарат човека да забрави, че носи в себе си нещо безсмъртно, нещо което крие в себе си безкрайността; понякога наричано божествена искра, понякога семе, понякога пъпка на роза.
Защо е този страх ?
Това ли е страхът, че трябва да се откажем от нещо, без от това да спечелим?
Това ли е страхът от падането в “черната дупка”? Или дори от скуката?
Или нас, хората ни е страх от това да не изгубим контрола върху себе си или от това да не отстъпим самоопределението си на чужда сила, да не попаднем под влияние, което би ни изтръгнало греблото от ръцете?
Смисълът не е в това!
В нас съществува все пак един нежен глас, който непрестанно ни подканя да се впуснем в рискованото дело, да се откажем от себе си. Този глас ни подканва на дело да пуснем от ръцете си греблото на себеутвърждението и да се отдадем на божествените влияния. Той иска да възбуди нашето любопитство към “пълнотата на празнината”, към “музиката на тишината”. “Празнотата не е вакуум, не е нищо. Тя означава толкова много, колкото чистата откровеност, невъзпрепятствана и спонтанна ….”, така пише Кен Вилбер в своята книга “Смелост и милост”.
Празнотата означава: да бъдеш един изпразнен съд за “божествената радост”, както се казва в цитата на Майстер Екхарт. Празнотата означава: с радост да се откажеш от онази празнота, която изпълва безсмислието на нашето земно съществуване и да са отдадем на пълнотата на вечното съществуване.
Затова: “Колкото изливаш, толкова ще се изпълваш ….”
dei gloria intacta
| |
| |
| 
|
|
