"В катехизиса е обяснено какво правим, ако родител иска да лъжествидетелстваме. "

Това не е ли пак търсене на готово обяснение в някаква авторитетна книга? Именно това имах в предвид.

Всъщност един човек може да постъпи по много различни начини.

Примерно утилитарно- ако родителят ти е влиятелен човек, от който зависи съдбата на много хора- да кажем, дава работа на доста служители, има бизнес и твоето свидетелстване може да помогне за запазването на този бизнес. Или примерно трябва да се прецени дали продължаването на практиката ще доведе до най-голямо добро за най-много хора. Може би пък спирането на бизнеса (примерно продажбата на опасно лекарство) е по-добро в определени случаи.

"Библията трябва да бъде разбирана, не интерпретирана по някакъв най-добър начин в житейски план"

Това не го разбирам. В края на краищата май се оказва, че разбиране и интерпретиране са синоними, като ровнах в един речник. А ако не разбиране в житейски план, в какъв? Според мен всеки човек чете библията в контекста на човешката култура или? как иначе?

Може би + иска да каже, че е важно да разбираме библията със сърцето си или нещо такова, съдейки по следващото изречение- ОК. Обаче със сигурност тая книга за много хора е източник на етични норми, та затова си мисля, че е нужно да се разсъждава как се прилагат те в човешкото ежедневие. Освен ако не решим да не се базираме на библейския авторитет за моралните си решения- което според мен е напълно нормално и възможно. Мисля, че източникът на морала не е задължително (и май не препоръчително) религиозната книга.