Благодаря, че си написал името ми в синьо. Много е мило от твоя страна.

Но за мен бъркаш. Моята работа не е да замазвам и поддържам хората, а да вярвам в доброто у тях и да ги подкрепям . Това се опитах да направя тук. Съжалявам, ако не съм го постигнала.

А онова за глупостта? Да, вярно е . Аз съм прекален идеалист и романтик. Вярвам в доброто у всеки и всичко. У хората, които не познавам и дори у тези, които никога не съм виждала и никога няма да видя. Старая се всеки ден да бъда по-добър , по-честен човек, и да не ме мързи толкова много, колкото ми е характерно. Да не обидя никого, дори когато той ме обижда. да не помислям зло със или без причина.....

Защото вярвам в Бог. Защото го обичам.
Надявам се и ти някой ден да откриеш Бог и да го възлюбиш....

Може би наистина съм глупачка? Но на кого в крайна сметка никога не се случва да постъпи или помисли като глупак. Освен Бог. А ние не сме богове. Затова и често сме глупаци без да го искаме и без да го знаем...

Но ако в това да вярвам в хората и Бог-а ти съзираш глупост?! Защото само любовта може да ни даде тази Велика глупост.... , за която всички всъщност мечтаем дълбоко в себе си.

А може би аз вече я притежавам? Незнам.
И незнам кога ще открия отговора. Но те уверявам, че ще я търся. В обичта към хората и към Бог. И твоите упреци и подмятания няма да ме спрат. Никога няма да спра да вярвам в Бога и доброто у хората.

Да-м. Аз явно наистина съм глупачка.

Но имам тази достойна глупост, за да ме топли в миговете, когато ме обиждат и убиват, когато ме измъчват и презират, и откровено мразят. Пзнавам Бог и го обичам.

А ти какво си имаш? Кого обичаш?