Бих казал, че съмнението е необятно поле за изява: можем да се съмняваме във всеки и във всичко.
Ако бях невярващ философ - вероятно щях да съм съсредоточен върху съмнението.
Пък аз съм нещо като вярващ философ - филосовствам (не звучи много добре ) над разни въпроси, но повече вярвам и по-малко се съмнявам...
Разни умници твърдят, че във вярата нямало логика, но аз съм забелязал, че определени вярвания ми изглеждат логични, пък други - не .

Затова те моля да ми позволиш да си остана голословен и да не ти доказвам, че съществувам и т.н.

Философски погледнато всяка частица от света, която сме осъзнали, че съществува , си е "наша" - т.е. това е нашата представа за частицата (обективна действителност) , пречупена през нашите възприятия.

Смятам, че Бог е обективна действителност, която много хора не забелязват, а пък забелязващите я си имат "своя представа" за нея....
Бих искал да обясня с по-ясни думи, ама по-ясни от тези нямам .
Повечето религии говорят за него като за Дух, някои Учители - като за Велик Принцип , а всички твърдят, че е "непознаваем" и "недостижим за ума", с което съм напълно съгласен .
Във всеки случай вярата, че е Дух, гледащ ни от небето, е много "детска".
Източни философии твърдят, че е във всичко и във всеки. Мисля, че над тази мисъл трябва да се съсредоточиш.