|
Предлагам на вашето внимание два материала от вестник "Монитор", от които можете да си направите изводите за същността на исляма и неговите ненормални водачи.  
Как имамът от Гиза стана християнски проповедник
ЕГИПТЯНИНЪТ МАРК ГАБРИЕЛ НА 12 Г. РЕЦИТИРАЛ ЦЕЛИЯ КОРАН Шейх Омар Абдел Рахман учел студентите, че унищожаването на неверниците е същността на исляма Габриел е уволнен от университета “Ал Ажaр” заради еретични мисли и 15 дни е изтезаван в полицията. Днес той не желае да се споменава мюсюлманското му име.
През 1994 г. по времето, когато Робърт Хюсеин влиза в църква в Кувейт сити и приема кръщение, един друг мъж, бивш преподавател по история на исляма в египетския университет Ал Ажар, бяга от родината си, отлъчен от своето семейство и обществото.
Това е Марк Габриел. Роден в заможно и авторитетно семейство със 7 деца, на 12 години той рецитирал наизуст целия Коран 6346 стиха в 114 сури и вече знаел, че един ден ще стане имам. По-късно в книгата си "Ислямът и тероризмът" си спомня, че първите съмнения във вярата, в която е израсъл, го споходили като студент в първи курс. Един ден попитал своя преподавател, сляп шейх, защо на лекциите говорят само за убийства на неверници, а никога не споменават любовта и прошката между хората. Разгневен, шейхът отвърнал: "Джихадът и унищожаването на неверниците са същността на нашата вяра. Ако ги изключим, все едно отрязваме главата на исляма".
Името на този сляп шейх, комуто е поверено обучението на студентите, е Омар Абдел Рахман. През 70-те години на миналия век Рахман е сред духовните водачи на "Ислямски джихад" групата, която на 6 октомври 1981 г. уби президента Ануар Садат заради подписания мирен договор с Израел. От началото на 80-те години Рахман, заедно с Айман ал Зауахири, е начело на "Ал Джамаа ал исламиа" друга въоръжена група за джихад, която се бори срещу светския режим в Египет. Тя организира няколко масови убийства на "неверници", включително и кървавия атентат в Луксор през 1997 г., при който загинаха над 57 туристи от Европа, сред които една българка. Преминава през войната срещу руснаците в Афганистан през 80-те години и в началото на 90-те се установява в САЩ, където организира силна терористична клетка. През 1996 г. слепият шейх бе осъден на доживотен затвор заедно с още 9 свои съмишленици заради атентата в Световния търговски център през 1993 г.
Марк Габриел (който не желае мюсюлманското му име да се споменава дори като биографичен факт) завършва с отличие университета "Ал Ажар" в Кайро най-авторитетната теологична институция в ислямския свят. Понеже е втори по успех сред 6000 абсолвенти, веднага го назначават за преподавател по история на исляма, а в почивните дни работи като имам в джамията в Гиза.
По това време светското египетско правителство вече е "санирало", по израза на Габриел, обучението по ислям с оглед на политическия си дневен ред. Убийството на Ануар Садат, заради което в страната е обявено извънредно положение, продължило 25 години, и мирът с Израел, заради който пък САЩ плащат на Египет по $1.7 милиарда на година и до днес, задължават Кайро да поддържа поне формално представата, че се бори с фундаментализма.
Санираната версия, която Габриел нарича "християнизиран ислям", изключва или перифразира почти цялото учение на пророка за джихад, което иначе заема 60% от Корана. Тази политика обаче се оказва безсилна клерикали като Омар Абдел Рахман разпространяват автентичното послание на Аллах. А то е, че неверниците трябва да приемат исляма или да станат роби на мюсюлманите, като междувременно плащат данък джизя, за да практикуват вярата си.
Трудно може да се намери някакво друго, по-облагородено значение на сурите от Корана, които повеляват: "Сражавайте се с дарените с Писанието (християни и юдеи б.а.), които не вярват в Аллах и не изповядват правата вяра докато не дадат данък джизя безусловно и с покорство! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори!"
"Египет бе залят от насилие срещу неверниците, убийствата на християни-копти и взривяването на църкви бяха ежедневие. Един мой приятел, химик, беше член на група за джихад. Попитах го защо избиват християните", разказва Габриел. Привърженикът на джихада отговорил: "От всички мюсюлмани ти най-добре трябва да знаеш защо. Те не приемат зова на исляма, а вече не плащат и джизя. Коранът казва, че в такъв случай трябва да изпитат меча на ислямския закон."
Пред Габриел, който по това време завършил доктората си по история на исляма, имало два пътя или да продължава да преподава "християнизирания", политически коректен ислям, за да не загуби работата и положението си, или ако иска да бъде верен на духа на исляма, да стане член на някоя от многобройните въоръжени групи за джихад.
"Ислямът прелива от дискриминация към жените и особено към немюсюлманите, с които Аллах иска да "засели ада" (сура 32:13). Не можех да говоря пред студентите, че Коранът проповядва мир, след като самият пророк е живял като военен диктатор нападал всеки, който не му се подчинява, опустошавал села и градове, грабил, за да финансира империята си. Разбирах, че историята на исляма, моята тясна специалност, може да се оприличи единствено на река от кръв", пише Марк Габриел. Не се боял да споделя тези си мисли пред студентите, някои от които били членове на групи за джихад и, естествено, доложили на ректората, че той "напада Корана".
През декември 1991 г. го извикали да даде обяснение. "Не мога да ги лъжа, че Коранът е словото на Аллах. Това не може да бъде откровение на истинския бог", директно отговорил преподавателят, за да съкрати процедурата по отстраняването си. Един от присъстващите се изплюл в лицето му. Бил уволнен мигновено.
В 3 часа същата нощ в огромната 3-етажна къща на баща му нахлули 20 въоръжени мъже и го повели в неизвестна посока. Габриел бил в ръцете на тайната египетска полиция.
Последвали дни без храна и вода, после разпити и мъчения с нажежен ръжен и бой с пръчки, чиито следи носи до днес. Искали да признае, че се е покръстил. Марк отговарял: "Не съм изменил на исляма той е моята кръв, моят живот. Но аз съм доктор по теология. Аз изследвам исляма, следователно мога да обсъждам всичко, включително да изразявам съмнения."
Една нощ го оставили в бетонна кула с вода, която достигала до раменете му, и много плъхове. "Те се качваха по раменете ми, играха си с косата ми, но нито един не ме ухапа", спомня си днес ужаса Габриел и с насмешка добавя: "И сега, като видя плъх, усещам прилив на симпатия." После бил затворен гол в една стая с гладен, настървен пес, който по замисъла на мъчителите му трябвало да го разкъса. "Седнах в средата на стаята и започнах да се моля от цялото си сърце. Животното направи няколко кръга около мен, помириса ме, после седна от дясната ми страна. Не зная кога съм заспал. Когато се събудих, то стоеше в единия ъгъл", разказва Габриел. Тогава за първи път му хрумнало, че някаква добра сила го пази. След 15 дни бил освободен с ходатайството на чичо си, депутат в египетския парламент.
От полицията обяснили на семейството му, че са получили донос от университета "Ал Ажар". Смятали, че тайно се е покръстил, но следствието не намерило доказателства за това. Баща му приел, че колегите са наклеветили сина от завист.
Марк Габриел започнал работа във фабриката на баща си. Последвала една година "без вяра", най-мъчителната в живота му. Имал непрекъснато главоболие, ниска кръвна захар и често посещавал аптека, собственост на християнско семейство. Една вечер аптекарката го запитала: "Какво стана с вас? Бяхте известен професор."
Габриел є разказал, че бил уволнен, защото открил фалшификации в Корана. "Сега живея без бог, без вяра, без път", заключил той. Жената му дала един екземпляр на Новия завет и го посъветвала да прочете няколко страници, преди да си вземе лекарствата. И , както става не само в приказките, Габриел се прибрал, отворил на произволна страница и попаднал на Евангелие от Матея: "Слушали сте, че бе казано "око за око и зъб за зъб". Аз пък ви казвам да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с теб и да ти вземе ризата, дай му горната дреха. Слушали сте, че бе казано "Обичай ближния си и мрази врага си". Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат. Защото, ако обикнете, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?"
Марк Габриел разбрал, че пред него е истинският Бог. Същата година, при едно пътуване до Южна Африка, той се покръстил. Върнал се в Кайро с кръстчето, което южноафриканският свещеник закачил на врата му. Когато разбрал какво е станало, баща му поискал да го убие. Марк потърсил убежище в дома на сестра си. Тя му дала колата си, малко пари и в същия ден, 28 август 1994 г., той завинаги напуснал родината си.
Пресякъл Северен Египет, Либия, Чад, Камерун и, болен от малария, спрял в Конго. След няколко месеца се добрал до Америка.
"Минаха близо 10 години, откак Господ Бог Иисус Христос ме повика. Оттогава не съм спирал да плача за моя мюсюлмански народ. Моля Бога да го избави от мрака на исляма. Тази книга ще ви покаже колко дълбок е този мрак", пише Марк Габриел, днес доктор по християнска теология и протестантски проповедник, в книгата си "Ислямът и тероризмът" (2002г., изд. "Каризма хаус", Калифорния). В нея обяснява защо ислямът генерира тероризъм и анализира политическата конюнктура, заради която в християнския свят се разпространява лъжата за някаква "мирна", "традиционна" форма на исляма. Широко известни са и книгите му "Иисус и Мохамед" и "Ислямът и евреите". Д-р Марк Габриел е особено популярен сред мюсюлманските общности в Западна Европа и САЩ, пред които често прави сравнителен анализ на двете религии.
"След 11 септември стотици хиляди мюсюлмани напуснаха исляма. За няколко години в християнството преминаха повече мюсюлмани, отколкото през последното столетие. Но много други в момента водят тежка борба със себе си. За един мюсюлманин да приеме християнството не е лесно. Те имат нужда от помощ, за да намерят пътя към Иисус", пише той.
Марк Габриел непрекъснато получава заплахи, има и няколко опита за покушение срещу него.
Тайните покръствания в Иран
Режимът на аятоласите убива вероотстъпниците из засада. Полковник Хамид Пурманд е първият, избегнал смъртната присъда.
Всички изследователи на новопокръстените мюсюлмани твърдят, че в дълбините на ислямските общества е широко разпространено криптохристиянството, т.е. тайното християнство. Че това е факт бе доказано неотдавна. На 31 май т.г. световните агенции съобщиха, че военният съд в Техеран е отменил присъдата във вероотстъпничество срещу полковник Хамид Пурманд и вместо това го е осъдил "само" на 3 години затвор за измама. Вината на осъдения е, че не е уведомил командването за преминаването си в християнската вяра. Ислямът не позволява на "неверници" да командват мюсюлмани. Новината бе възприета като индикатор за смекчаване на режима на аятоласите в Иран.
В какво се състои измамата на полковник Пурманд?
На 9 септември м.г. при една от редовните си акции срещу малки нелегални християнски общини в околностите на град Бушер, тайната иранска полиция залавя 35 християни в момент на молитва. Оказва се, че сред тях е и един полковник от армията Хамид Пурманд. Но в епохата на глобални комуникации, когато от всеки край на света можеш да се обадиш в редакцията на "Ню Йорк таймс" и да кажеш, че еди-къде си преследват хора заради вярата им, дори в Иран вече не е толкова лесно да убиеш мюсюлмански вероотстъпник. Новината бе съобщена на западните медии от близките на заловените. Бързата им реакция в момент, когато Техеран е подложен на международен натиск заради предполагаемите планове на правителството да се сдобие с обогатен уран, помогна арестантите бяха освободени. На съд бе предаден само Хамид Пурманд.
Присъда от три години затвор е огромна крачка напред за държава, в която християните са смятани по конституция за втора категория граждани, а мюсюлманите, преминали в лоното на църквата, доскоро бяха убивани.
Историята на персийските мюсюлмани, приели християнството, доказва една особеност на църквата колкото повече се ожесточава преследването на новопокръстените, толкова по-многобройни стават те.
Големите изпитания за иранските християни започват след 1979 г., когато на власт в Техеран идват аятоласите. Преследването на вероотстъпници започва почти мигновено. Сред първите мъченици на иранската църква от това време са отец Арасто Саях, убит през 1979 г., отец Бахрам Декани-Тафти, убит през 1980 г., и отец Манушер Афгани, убит през 1988 г. Всички те са бивши мюсюлмани, преминали в християнството и избрали попрището на протестантски пастори.
Сред арестуваните през 1979 г. бил и отец Мехди Дибай, син на богато мюсюлманско семейство, приел християнството още през 1955 г. След два месеца на изтезания и психологически натиск той бил освободен, но през 1983 г. бил отново хвърлен в затвора, където прекарал 10 години. Междувременно след заплаха, че ще бъде пребита с камъни, съпругата му приела отново исляма и била оженена за друг мюсюлманин. Децата му обаче, вече юноши, отказали да се помохамеданчат. Те били отгледани от отец Хосеин Суудман друг християнски пастор, бивш мюсюлманин. На 23 декември 1993 г. съдът в град Сари най-после осъдил отец Дибай за вероотстъпничество. Отчаян, неговият кръстник и настойник епископ Хаик Ховсепиян-Мехр изпратил писмо до няколко западни медии, с което ги известил за присъдата. Към него приложил и писмената защита на Мехди Дибай пред ислямския съд. Тя смаяла Европа със силата на вярата и жертвоготовността на подсъдимия. Този документ още се пази на сайта на някои християнски издания, а свещеници твърдят, че е най-яркото свидетелство за силата на вярата през 20 век. Както винаги, благодарение на международното застъпничество, отец Мехди бил освободен на 16 нуари 1994 г. Три дни по-късно на една улица в Техеран бил отвлечен епископ Хаик. А след десетина дни семейството му било уведомено, че е намерен обесен на дърво. Шест месеца по-късно при неизяснени обстоятелства бил убит и самият Мехди Дибай.
За разпространението на криптохристиянството в този период свидетелства и историята на една персийка, дъщеря на ислямски свещеник, успяла да избяга от Иран.
Мина Невиса можела да рецитира Корана, когато била 5-годишна. Родила се в семейство на ислямски клерикал. "Знаех имената на Аллах и Мохамед, преди да науча имената на майка си и баща си", свидетелства тя. Няколко пъти се опитвала да говори с баща си за вярата. Питала го например защо трябва да учи арабски. На въпроса є: "Нали Бог е всемогъщ, защо не разбира фарси?", родителят отговорил, че не е нейна работа да задава въпроси за способностите на Бога.
Мина била вече на 17 години, когато под банката в библиотеката намерила Библия на фарси. Занесла я на библиотекарката и попитала дали някой читател не е забравил да предаде тази книга. "Не, не, и по-добре си я вземете с вас", отвърнала библиотекарката. Мина така и направила. Когато я занесла вкъщи, баща є се разгневил и я накарал да я върне обратно там, където я е намерила. Но момичето решило друго. Няколко седмици четяло с фенер под завивките. Една нощ Мина сънувала, че бяга нанякъде и чува това, което прочела току-що: "Аз съм пътят, и истината, и животът". На сутринта споделила съня си със своята братовчедка Монир. За голяма изненада братовчедката признала, че преди 8 години тайно е приела християнството. Така чрез Монир Мина стигнала до една тайна християнска община, ръководена от отец Хосеин Суудман. През 1983 г. той я покръстил.
Един месец по-късно явката на християните била разтурена от силите за сигурност на Иран, а всички присъстващи били арестувани. Сред тях била и Монир. След трийсетина дни семейството є получило съобщение, че 28-годишната жена е екзекутирана за вероотстъпничество.
Мина мълчала, не се издавала. Но стаената мъка скоро отстъпила място на голяма радост. Един колега от университета, Равеш, поискал ръката є, макар никога да не я бил виждал нали винаги ходела покрита от главата до петите. Сгодили ги. Тя се надявала, като се оженят, не само да му разкрие, че е християнка, но и него да направи такъв! Веднъж обаче, по време на тайната сбирка при отец Хосеин, влязъл самият Равеш и, естествено, се вцепенил, виждайки там годеницата си. Той също бил криптохристиянин. Двамата стигнали до заключението, че Исус е подредил нещата така, че да се срещнат. Оженили ги по ислямския обичай.
През 1984 г. отец Хосеин Суудман бил арестуван, направени били списъци на цялото му паство, сред които и Мина и Равеш. Без да чакат повече информация, двамата тайно напуснали Иран и преминали в Турция. Оттам изпратили писмо на родителите си, че са станали християни и няма да се върнат. Бащата на Мина получил инфаркт и по-късно се отрекъл от нея. Името на дъщерята-вероотстъпница било заличено в паспорта му.
"По междуправителствено споразумение между Анкара и Техеран, турските власти залавят и връщат обратно в Иран всички мюсюлмани, приели християнството", пише Мина в книгата си. Затова с Равеш веднага се отправили към Испания.
През 1994 г., вече като християнски проповедници сред мюсюлманските общности в Северна Европа, двамата научили, че отец Хосеин е обесен в Иран. Тогава Мина решила да напише книгата "Не ме карайте да мълча", за да разкаже на света, че "днешните християнски мъченици са мюсюлманите, решили да последват Исус". Книгата излязла във Финландия през 1994 г., а през 1999 г. и в САЩ.
Докато Мина Невиса избрала християнската си съдба съзнателно и я следвала целеустремено, изборът на младата Парване от град Сири е на пръв поглед случаен. През 1981 г. 21-годишната девойка преживяла тежък инцидент попарила се с вряла вода и изпаднала в кома за повече от месец. Чувала как лекарите обясняват на родителите є, че всеки момент ще почине. И докато чакала смъртта, видяла край леглото си двама мъже в сияйно облекло, които я накарали да стане. "Оставете ме, аз съм изгорена, ще умра", казала им тя. "Стани, защото тепърва ще живееш за слава на Бога", отвърнали те, хванали я за ръцете и я изправили. В този момент се чул шум, в стаята влязла медсестрата и като я видяла права до леглото започнала да крещи от изумление. Така Парване излязла от комата. Последвали години на лечение и мъчителна вътрешна борба между исляма и образите на двата Божи ангела, които я изправили на крака. Знаела, че ако приеме християнството, ще изложи на смъртна опасност не само себе си, но и семейството си. Накрая през 1986 г. успяла да получи разрешение от режима в Техеран и заминала за Англия да учи. Там веднага се покръстила. Днес Парване Никълсън е в ръководството на лондонския клон на асоциацията Iranian Christians International, Inc., основана от ирански християни през 1980 г. в САЩ.
Според данните на тази организация, публикувани в нейното печатно издание "Мождех" (блага вест), в началото на 2000 г. "иранската църква по света е наброявала 55 хиляди вярващи, от които 55% са мюсюлмани, преминали в християнството". Половината от всички християни живеят в изгнание заради липсата на религиозна свобода в родината им, но останалите не са напускали Иран.
Според други сведения обаче броят им е много по-голям.
Мъченичеството, изпитанията и духовният живот на мюсюлманите, преминали към християнството при цялата си изключителност, биват умишлено пренебрегвани. Това не обезкуражава мютенасерините. Погледите им са устремени към Европа и всичко, което става в нея. Например във в. "Пакистан крисчън поуст" от 2 април 2003 г. можете да прочетете: "Българският парламент прие спорен закон, признаващ традиционната роля, която Православната църква е играла в историята на българската държавност. Една от целите на закона е да сложи край на разкола между патриарх Максим и неговите съперници за поста, които го обвиняват в сътрудничество с комунистите от 1971 до 1990 г. Да молим Бога да даде мъдрост за изясняването на тази тревожна ситуация!".
Защитата на отец Мехди Дибай е сочена като пример за бляскава апологетика. Но макар че е освободен от затвора, отецът е екзекутиран при неизяснени обстоятелства
В книгата си“Не ме карайте да мълча” дъщерята на имам Мина Невиса разкрива бруталността на исляма към всички, избрали друга вяра.
|
СЪЩНОСТТА НА ИСЛЯМА
