Наапример кажете ми какво не ви харесва в неговата проповед на планината.

Харесва ми, вълнуваща е, но... като проповед.

"Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави." /Мат. 6:33/

Да вземем примерно това горе... Години наред съм го изпитвал, доста години... Е, нито един път не ми свърши работа. Глупаво, смешно се оказа да вярвам на чуждо царство и на чужда правда, освен на своята. Мисля, че тя е изписана вътре в мен и няма нужда някой да ми я проповядва отвън. Опитът ме научи, че нито аз зная и ще узная нещо за "неговото" царство и "неговата" правда, нито той ще зачете някога моята.

Вековете са се низали един след друг и нищо съществено не се е променяло. И нима днес не тържествува царството на злото и на неправдата?

Вярата, ако и да е вяра, се нуждае от доказателства. Такива няма, освен на противното на думите на Христа.

Това е доктрина на мъченици. Мъченичество, но в името на какво? И кое в този свят си струва, че да е повече от един човешки живот, че да умираш за него? Ако питаш мен нищо не струва мъченическа цена! Любовта ли? Хм... Любовта ти е право, а не задължение!

Който те обича, ако те е създал, ще те създаде да не се мъчиш. Значи или не те е създал бог, или не те обича, или и двете заедно. Но ако е така, защо ми е ТАЗИ религия? Изобщо защо ми е религия?

Няма нужда от смърт, респ. няма нужда и от възкресение. Възкресението е признак на тотален упадък на духа, на декаданс (Ницше). Възкресението е за неудачници. Има нужда от безсмъртие. Без причини и поводи да се мъча и да умирам. Без чужди "правди" и "царства", които са извечни неправди и тирании на тирани и идеологии. Един истински рай, в който никой на никого не е длъжен.

Но понеже такова нещо няма, а християнството даже и не го обеща (и още повече го отдалечи от нас) - НЕ, МЕРСИ! Връщам му билета на "Бог" и му казвам, че царството му не заслужава и една сълзичка, пролята от очите на безброя невинни дечица, които бяха поругани от мизерията на творението му, наречено "свят"...