първо, сблъсквам се с различни гледни точки и "изпробвам" своята - за много неща дори и не съм се сещал да си помисля, ако нямам събеседник насреща си, който да провокира тези мисли.

второ, научавам събеседникът ми какво мисли, какви идеи защитава, защо ги защитава, какви са убежденията му по различни въпроси...

но според мен спорът не се състои в това единият да приеме изцяло за правилни позициите на другия. най-доброто, до което може да се стигне, е разумен консенсус: нашите два мисловни свята се схождат по тези и тези въпроси, а се различават (и слава богу, така трябва да бъде!) по тези и тези. и всеки запазва уважението си към вижданията на другия.

my soul swims gently in her pool