Аз бих го казал по-иначе - не толкова емоционално. Това че има тук един който го казва на глас е нищо, всъщност твърде много хора не вярват в еволюцията. Странно е че в такова нещо се "вярва" или "не вярва". тия понятия хич не пасват на темата, но така го казват хората.

Защо става така? Темата е безкрайна но искам да я засегна все пак, защото много хора реяностно се считат за венец на сътворението изграждайки увереността си на механизми типични за всички животни (т.е. не нещо специално за нас хората). Естествено не съм изчерпателен - само подрасквам колкото да ги ядосам ;)

Първата грешка която правят много хора (и учени - еволюционисти също) е разделянето априори на еволюцията от инволюцията. Приемането че промените в един индивид нямат (или е пренебрежима) връзка с еволюцията на вида към който принадлежи е нещо което всеки път трябва да се доказва и оценява според случая.

Типично е (особено сред тези които дори не се замислят какво аджеба е еволюция) е да се приема стъатистическия ефект като сценарий на филм (т.е. като причинно следствена връзка). А нещата са точно наопаки - сценария е вторичен ефект от статистически процеси. Дори и когато еволюцията се възприема правилно като статистически процеси хората с склонни да опростяват и да пренебрегват механизмите от горни нива. Какво са те? Самата еволюция може да произведе механизми за обратна връзка на различни нива. Например това може да бъдат специфични поведенчески модели в рамките на малка популация, които да в рамките на едно две поколения да стимулират вариациите в един вид в удачна за оцеляването му посока (доста добър пример са хлебарките и плъховете). И това е съвсем прост пример, всъщност съществуват и доста по-сложни обратни връзки, междувидови взаимодействия и т.н. И да напоня за миг - като се говори за еволюция "взаимодействие" е по-добре д асе възприема статистически а не причинно следствено - т.е. по-скоро като следствие а не като причина за явленията (индикатор а не катализатор на събитията).

Механизмите на еволюцията са много. Най-просто погледнато случайни процеси довеждат до промяна, поява и отпадане на определени свойства на "играчите", което променя механизма на взаимоотношенията им. Във всяка такава обстановка едно или друго развитие става различно вероятно. Статистически логично е да се очаква че механизми които водят до стабилност (самоподдръжка) да се съхраняват. "Стабилността" може да се дефинира в много смисли - не задължително като нещо константно - стабилно би могло да бъде някакво циклично явление, интервал от различни форми на вида, в които остава стабилен и т.н. Добре де не мога да го опиша кратко ...

Тъй че хората често възприемат тия усложнения като причина да отричат нещо което не разбират или не ИСКАТ да разбират. Думат ИСКАТ тук има важно значение - например хората (повечето) не ИСКАТ да приемат родството си с шимпанзетата - това им се вижда гадно. Но да типично е за повечето бозайници да имат усещане за родство, което да ги придържа към себеподобните им и да ограничава отклоненията, които биха се получили при кръстосване. И макар че в случая с шимпанзетата кръстоска даже не може да се случи - вродената склонност към отношение си остава. Това се проявява при повечето бозайници с ниска скорост на възпроизводство и голям набор от хромозоми. Стабилизирането на подобна камара от материал го изисква - особено по отношение на сродните видове или вариации на вида, където би могло да се получи кръстоска. Ако го нямаше такъв вид не би оцелял - просто не би имал време за всички експерименти в рамките на максимум 5-6 възпроизводства за един индивид.

Тъй че като мрънкате против еволюцията замислете се колко от желанието да го правите идва от самата нея.

IPaq2210 BT, CF 512MB, SD 1GB, SD 1.3MPix camera, SE T68i