|
|
| Тема |
 Религия = безотговорност |
|
| Автор |
MichaelElfial (непознат) |
|
| Публикувано | 10.09.04 14:52 |
|
|
|
Интересно дали и други споделят това мнение  . В света има много неизвестно, добро и зло често пъти са смътни, субективни или специфични за ситуацията понятия. Често пъти доброто и злото са различни за различните участници в кое да е събитие в зависимост от това колко напред и какво е способен да види всеки от тях. Да се търси стандарт в това според мен е опит да се лишиш от най-типичната привилегия и тегоба за едно разумно същество едновремено. Не виждам причина да делегирам на същество, сила, институция или каквото и да е силата да определя моите действия и последствията от тях. Аз лично не искам някой друг да изкупува греховете ми и да ме лишава от възможността да сърбам попарата си - това може да е важно за мен - как без да го преценя да го дам на друг? Е, добре помощ може да е полезна - всеки би я приел от приятел, в този смисъл една от идеите на христианството би могла да се приеме от човек като мен като вид пиятелска услуга ("да те тикна малко напред като отнема част от товара ти" така да се каже), но повече от това ... на мен поне ми звучи безотговорно.
Забележете (съжалявам че говоря за себе си директно но така е най-кратко) не съм нито атеист нито религиозен. Дали има сили, богове (един или много) за мен не е важно, нито пък бих приел да ме води една книга или две. Считам свободната си воля за единственото свещено нещо и безотговорността за която говоря е търсенето на прости решения, обяснения или константни морални възгледи за да ти е по-лесен живота и решенията (от най-дребните до най-големите) които вземаш през него. Аз поне не мога да го приема, мога да се съобразявам, мога да приема доза неясно суеверие, но да делегирам част от свободната си воля на друг? Интересно е че дори в християнството се прокрадва такава идея и все пак мнозина го предпочитат с лъжичка догматизъм (лесно или трудно забележима) само и само да се чувстват спокойно когато решават кое е добро и кое е правилно.
Ок, аз знам че ужасно много не знам. Знам че не мога да прецения много от последствията на моите действия особено ако те засягат и други. Все пак нужно ли е това да се опакова в преклонение пред идоли и религии? Това е просто факт, който изисква адекватна сдържаност - как да заменя това разбиране с неосъзната примиреност и навеждане на глава пред някаква религия?
За да завърша ереса си  бих казал, че това е колкото към атеистите, толкова и към религиозните. Първите често клонят към мнение че всичко е познаваемо и поставят я науката я някоя недомислена философия на мястото което са изпразнили от религия - и ефекта е същия. Проблема както го виждам аз поне е най-вече до липсата на умение у нас хората да се справяме с незнанието си адекватно. Това иска преценка не на известното а на неизвестното, почти всички се чувстват некомфортно когато не знаят на къде да тръгнат, как да решат, да си обяснят нещо. И все пак дали пък не е време да опитаме друго яче? Може би всичко това дотук е просто детската възраст на човека.
Би могло да се каже че това което казвам има родство или дори някои корени в темата която Алфред Корзибски повдигна публично най-напред в 30-те години. И до ден днешен има хора които ровят в тази материя - контрол над собственото си умение да разбираш и възприемаш, но някак си и световната война, маниакалните противостояния след това, различните чисто материалистични моди и т.н. отбиха темата за себеопознаването на нашия вид в трета глуха. Според мен поне това само ни направи по-готови да направи стъпка напред и да зарежем детинските вярвания и духовни патерици, според повечето от вас може би не, но бих искал да разбера.
Моля ви не се заяждайте - както виждате аз спазвам добрия тон доколкото го позволява темата. Дори и да намирате приказките ми за ерес не ме горете на клада - горещо е .
IPaq2210 BT, CF 512MB, SD 1GB, SD 1.3MPix camera, SE T68i
| |
| |
| 
|
|
