Ислямът и науката

Всевишният Аллах подбужда човешкия разум към активно развитие. Размишлението е вид човешка дейност, без която са недостижими нито истината, нито вярата, нито пък знанията.
“...Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят?” Поучават се само разумните хора.” (Свещен Коран, 39: 9)


Какви усилия са положили мюсюлманите за разпространение на знанието и образованието? Усилията им са велики и резултатни, и са спомогнали за развитието на цели народи.
Вдъхновението за тези усилия, разбира се, е Ислямът. Защото Ислямът възпитава човека на любов към знанието и уважение към учените.
Десетки айети от Свещения Коран и Сунната на Пророка (с.а.с.) подтикват към знанието, сочат необходимостта от устремяване към него, възпитават човешката душа на уважение и почит към учените, хората на науката.
Нека да си припомним, какво са направили мюсюлманите за разпространяване и утвърждаване на знанието.
Първата стъпка несъмнено е училището. През първия век на исляма като училище на всички нива се явява джамията. Джамиите са били многобройни и са били навсякъде. Преподаването в джамията било удобно и почтенно.
Първата джамия от ислямския период, която била построена по указание на Пророка (с.а.с.) в Медина – се превърнала в училище за деца и възрастни. Същото може да се каже и за останалите джамии във всички краища на ислямския свят. Джамията станала център на знанието за много векове напред. В нея се събирали на своите съвети учени, провеждали се уроци, писали се книги. В тези «училища» децата се учили четмо и писмо, на алгебра, историята и литературата. Особено място се отделяло на обучението на Свещения Коран, Сунната, фикха и други ислямски науки. Уроците били ежедневни докато през 639 г., Омар ибн Ал- Хаттаб (р.а.) въвел четвъртъка и петъка като почивни дни за децата.
За благородно и похвално се считало странстването в търсене на знание. Нещо повече, цели глави от трудове, били посветени на достойнството на знанието. За разпространението на знанието повлияло и това, че множество мюсюлмани пътували по различни градове и региони на ислямския свят, за да търсят знание, въпреки че, в същото време са съществували няколко центъра на науката.
През първи век по хиджра били известни училищата на много от сподвижниците на Пророка (с.а.с.), такива като Абдуллах ибн Масуд, Ал- Бара ибн Аазиб, Джабир ибн Абдуллах, Ал- Ансари, Абдуллах ибн Аббас, Абу Хурайра, Убайд ибн Умайр и др. С преселението на сподвижниците в различни райони и с основаването на нови градове, се появявали и нови научни центрове по подобие на Медина. Такива са Куфа, Басра, а след това и Багдад. Халифите имали непосредствено отношение към развитието на науката. Помощта също така и поддръжката на училищата и другите центрове на образование се възприемало като е считало за първостепенна задача за управителите на градовете.
В по-ранния период тези училища и центрове се сформирали главно по инициатива на знаещите, на учените. Един от първите, който открил държавно училище, бил емирът Ал- Бухари. Това било училището Хафсия (наречено така в чест на ученият Абу Хафса (767-832г.). Халифът Ал- Мутадид бил- Ляхи (9-ти век) също планирал да открие училище с различни нива на обучение, където да се преподават естествени, теоретични и религиозни науки. Планирало се учителите да бъдат обезпечени по отношение на живеене и заплата. Този план обаче не се осъществил.
Скоро училищата станали обичайно явление за всеки град. В тях се учели хора от различни слоеве на населението, а знанията били общо достояние. Гордост за мюсюлманските учени се явява университетът в неговия съвременен вид. Систематизирането на знанията, научните степени и звания, а също така болшинството от основните принципи и норми на научната дейност - всичко това е възникнало и се е развило в мюсюлманския свят. Ето защо Европа почти всичко е приела в наследство от мюсюлманите. Този процес особенно се активизирал след завладяването на Испания и Сицилия от християните, а също и след кръстоносните походи.
Всичко не се състои в превеждането от арабски на няколко научни труда. Това било само началото. Това, че някой е купил риба не означава, че се е научил да я лови. Именно в това е работата. Ако предположим, че Възраждането на Европа е започнало от момента, в който били преведени няколко книги, означава да приемем всичко това като много простовато. Възраждане по такава схема е невъзможно, тъй като ако човек само приема плодовете на чуждите трудове, той няма да се научи да добива за себе си нови. Къде се крие истината тогава? Къде се крие причината за успеха на учените? Основната причина е ислямът, т.е. тя произтича от ислямската традиция в отношението към знанието, истината и обкръжаващия свят, която била възприета от европейците наред с научните източници.
Възможно е накратко, но ясно да бъдат посочени няколко аспекта на ислямския мироглед и възприятие, които впоследствие оказали влияние върху мисленето на хората и ги подтикнала по пътя на откритията и науката. Именно тази особеност, начина на мислене по отношение на знанието и обкръжаващия ни свят е била приета от европейците. Кои са аспектите, сформирали особеното мислене у мюсюлманите, което в значителна степен било възприето от европейците?
Първо – искренното отношение към научната истина. Учените търсят знание и след като го открият, те го фокусират, без да променят или скриват резултатите, даже и ако това противоречи на общоприетото мнение, или това на религиозната въхрушка.
Второ – сериозното, честно и добросъвестно отношение към научното дело. Все пак това произтича от намарението на самия човек: явява ли се то като цел за развитие на науката и определяне на истината, или е стремеж към слава, пари или близост с управляващите.
Трето – мюсюлманинът се ръководи от следните правила:
- Неистината се познава по хората, а хората – по истината. Тоест, нищо казано не трябва да се приема без анализ и проверка, само защото е казано от авторитетен учен. За всички хора е допустимо да грешат. Много трудове от различни области на науката обаче се считали за неприкосновенни и безспорни, именно, заради силния авторитет на техния автор. В Европа много заблуди оставали „научни” в продължение на векове. Разбира се, ученият заслужава уважение заради своя труд, но това не означава, че проверката на неговото мнение и критиката са оскърбление.
Какво е днес положението на мюсюлманите в сферата на образованието?!
Мисля, че отговорът е известен. Последствията са от това, че ние започнахме да живеем, за да ядем и пием, вместо да ядем и пием, за да живеем, и то да живеем за истината, за идеята.
Четвърто – една от доктрините на ислямското убеждение гласи: Създател на всичко е Аллах, Собственик и Владетел на всичко е Аллах, всичко съществува и произхожда по волята на Аллах. Волята на Аллах е свързана с Неговата абсолютна мъдрост. Мъдростта Му се проявява в това, че всяко създание от Него съществува и се подчинява на Неговите закони. Тези закони са неизменни. Единствено Той може да ги промени.
Вярата в тази доктрина означава, че, изучавайки света мюсюлманинът се опитва да открие нещо ново, без да се омотава в безпорядък, а търси връзката дори в хаоса. Мюсюлманските учени се стремят към открия със знанието, че това откритие се явява милост от Аллах, проявление на Неговата мъдрост, знамение за Неговата власт.
За съжаление, много хора, причисляващи себе си към науката, пребивават в духовно заблуждение. Едни възприемат порядъка във вселената и природните закони като резултат от случайността. Други са си приписали божествени атрибути, обърквайки понятията. Да откриеш закон, царящ във вселената е едно, а да го установиш- съвсем друго. Тук ще поставим точка.
Нека Аллах да пречисти сърцата ни и ни напътства по пътя на Своя любим Пророк и раб Мухаммед (с.а.с.).