Осмичният Път и Четирите благородни истини се приемат като верни от всеки вярващ будист. всеки будист произнася формулата на Тройното убежище (тисарана): "Намирам убежище в Буда; намирам убежище в Закона (Дхарма); намирам убежище в монашеската общност (сангха)".
само че последното е вярно за миряните само по време на религиозни празници, или в някои моменти от живота им.
иначе те продължават да си живеят нормално, следвайки някои елементарни забрани (не кради, не убивай и т.н., нормалните неща). забраните за тези, които са приели монашеството, са малко повече - например да не докосват пари, да приемат за ядене само това, което са успели да си изпросят през деня, да запазят девственост и други подобни. такава монашеска общност разчита за своето поддържане на миряните-будисти, които ги хранят, надявайки се чрез своето духовно издигане аскетът по някакъв начин да допринесе за цялостното духовно издигане на човечеството, включително за тяхното собствено. мирянинът може да се надява сам да постигне просветление когато в края на живота си, или например след претърпяно житейско нещастие, и той се оттегли от мирския живот и стане монах.

както се вижда, това е различно от нашата религиозна система, където се предлага не Просветление и Избавяне от преражданията, а Спасение, което е нещо различно и по принцип се смята повече или по-малко достъпно и за миряни, и за монаси.

освен това тази изначална идея за монашество и за мирянската общност, която го поддържа, се е запазила в най-чист вид само в страните на т.нар. Тхеравада будизъм - Мианмар, Тайланд, Шри Ланка, мисля че и още някои в Югоизточна Азия. в Тибет и Япония например подозирам, че нещата стоят малко по-различно, но не мога да ти обясня точно как.

La vraie vie est absente. Nous ne sommes pas au monde.