Чуй съвета на един човек който е имал много сходен проблем с твоя.
И аз като теб имах същия проблем. Опитах се да го реша, като исках Той да ми помогне, да ми дъхне сили, но не стана така както аз исках и неколкократно пристъпите се завръщаха по-силни. Никога обаче не се клех, защото знаех, че клетвата не може да се върне. Само веднъж му обещах "да направя всичко по силите си" и когато не успях се чувствах с чиста съвест, защото наситина се бях борил. В последните години обаче покрай мен има твърде хубави жени, за да се отдавам на самозадоволяване, а от друга страна напрегнатото ми вече ежедневие ме изстисква достатъчно, затова го правя все-рядко и на все-по-малки интревали. Искрено вярвам, че в момента,в който престана окончателно Господ ще ми прости за миналите грешки, защото какво е Господ, ако не една безпределна ЛЮБОВ! ДОстатъчно е само да се разкаем истински за стореното и Той ще ни прости. (разбира ако си протестант няма да приемеш това схващане - те вярват в предопределеността. Но пък даже те вярват, че много силната ВЯРА в Господ , каквато ти имаш може да послужи за оправадние на греховете - тъй че дали ще подходиш с Разкаяние или с Вяра ти ще бъдеш опростен.)