Аз установих, че дори в годините, когато му бях повярвал, всъщност съм бил лицемерен. Вярващите са или страхливци, или лицемери, или заблудени и там някъде в ума трите се сливат в едно. Не виждам защо трябва да си налагаш да му вярваш; по-добре остани верен на искреността в теб и виж нещата и от другия ъгъл.
Отвъдното наистина ни предопределя, но защо изобщо е нужно да му раболепничим с вяра? И без това никой не ни е питал искаме или не искаме да сме в този свят, който повече ни мачка и цупи, отколкото радва и възражда!