Не познавам Тибетската книга на Мъртвите.Само египетската,така че не мога да ти отговоря точно.

Познание за кое?За смъртта и това,че трябва правилно да я разберем?Разбира се от опита си.Почти всички хора,които изпитват непрекъснат
страх нещо да не им се случи,да си треперят за животеца просто не живеят.Те са ходещи мъртъвци.

Второ:опитвал съм разни медитации върху смъртта.Виждал съм много хора на смъртния си одър.А и аз самият съм се докоснал до смъртта-преди много години.Което ми даде особено разбиране и отношение за нея.

За смъртта говорят по интересен начин Карлос Кастанеда и Морган Скот Пек("Изкуството да бъдеш Бог"-2).

Що се отнася до Хаосът и религията...хм,не си ли експериментирал да призоваваш своята представа за Бога-такъв,какъвто го виждаш?Писах по-горе,че не е проблем да призовеш Снежната Царица или Толкиновите Елфически Богове.И ще видиш,че ще ти отговорят!Понякога присъствието
им може да бъде доста осезаемо.

Ето личният опит ми дава тези познания.Просто трябва да се престрашиш
да опиташ.

Интересен е факта,че много хора,които се забъркат с религия,окултизъм
(такива неща стават дори и в "легализираните,официални"вероизповеда-
ния-колкото и да не им се иска на някои!)заболяват психически и най-честите проявления на тези психически увреждания са именно суйцидните(самоубийствените) подтици.Това се дължи именно на подтиснатият нагон към смъртта-поради влиянието на матрицата на съвременното общество.Когато човек се захване с тази материя(духовната),той прави така,че нагонът към смъртта да излезе на повърхността на съзнанието и да се прояви в своята "извратена" форма.

Разбира се,това не се получава при всички-зависи в каква "матрица" си израстнал.Пък що се отнася до религията,повечето хора смятат,че техният бог е "истина" и не се докосват до истинската същност на своята
"вяра",т.е. до Хаоса и Тъмната Страна.