|
..........Този усет и съзнание кара нас, християните, да не се боим от смъртта, нито от ония, които
убиват тялото, а душата ни не могат да убият (Мат. 10:28), но се боим от онова, което може
да ни лиши от нашите вечни жилища на небесата. А то какво е? —Грехът. Понеже той
лишава човека от всичко небесно и в душата, и в тялото, а по такъв начин —и на земята, и
на небето. То парализира и унищожава усета ни за нашето небесно потекло и нашата
принадлежност на небето. Той помрачава душата ни, и тя не вижда себе си, не знае от какво
е, откъде е и заради какво е; толкова повече тя не вижда своето небесно обиталище.
Грехолюбивият човек обикновено си мисли, че е цял от земя, от тяло, че цял е преходен, че
цял е смъртен. Негова е любимата, сляпата мисъл — “няма безсмъртие, няма Бог, няма рай,
няма и ад, съществува само тялото, само материята, само този свят и този живот”.
Всъщност, пряко и косвено, грехът иска от човека едно: да вярва, че не съществува Бог, нито
безсмъртие. Натрапи ли това грехът на човека, тозчас за такъв човек грехът престава да
бъде грешен, та става дори и природна даденост, а в някои случаи и природна необходимост.
А Господ Христос е слязъл от небето и се е явил като небесен Човек на земята (срв. 1 Кор.
15:47-49), за да покаже на нас, човеците, че и ние сме от небето. И след като поживял на
земята, Той пак се е възнесъл на небето с тяло, за да ни покаже, че това е и нашият път,
пътят на човека. Затова ние, човеците, сме и създадени с христолики души — за да можем да
осъзнаем, че Христовият път е наш път, Христовият живот — наш живот, Христовото
възкресение — наше възкресение, Христовото възнесение — наше възнесение, Христовата
вечност — наша вечност, Христовото Небесно царство —наше царство. Затова и пречудният
Спасител ясно и отчетливо е заявил благовестието, казвайки за Своите следовници: “те не
са от света, както и Аз не съм от него” (Ин. 17:14). Ето нашето родословие, нашето потекло.
Същото като Христовото. Той е Бог, ние пък сме боголики; Той е Христос, ние — христолики;
Той е заради нас Богочовек, та и нас напълно да охристови, охристоличи, обогочовечи,
обожи. Затова Той, наистина Едничкият Човеколюбец, се моли за Своите следовници на
небесния Отец: “Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за
да гледат Моята слава, що си Ми дал” (Ин. 17:24).........................
|
Християнската философия за живота и света
