|
Библията и теософският спиритизъм и окултизъм
Д. Т. Ласков
София, 1918
Теософското учение в България е едно прискърбно явление на нашето време. То се разпространява у нас повече от десетина години и, както изглежда, е успяло вече да създаде свои по-големи или по-малки гнезда почти във всички главни градове на отечеството ни. Прикрито под маската на едно религиозно движение в духа на старото уж християнство, то всъщност е една много опасна религиозна секта, която се стреми да подбие християнството в самите му основи; негова цел е да върне съвременното културно човечество към най-грубите езически суеверия, култивирани някога на Изток - в Египет, Индия, Асирия, Вавилон и Персия. Водичате на теософските общества както у нас, така и в чужбина, са хора душевноболни, истерични жени, страдащи от халюцинации и обладани от така наречената “мания религиоза”, ала не са малко между тях и обикновените шарлатани и мошеници.
Макар да се наричат с гръмкото име “богомъдри” - (теософи) - на дело това са служители на някакви тъмни сили, които смятат възраждането на “черната” и “бяла” магия на старите езически жреци и фокусите на индийските факири окултисти за най-високата степен на човешкото познание (гносис) и за идеал на човешко нравствено съвършенство.
За основна догма на теософията се смята тъй нареченият окултизъм - от френската дума occulte, което значи скрит, тайнствен, невидим. “Окултист е, казват теософите, този, който владее добре невидимите и неизвестни на официалната наука сили и закони” (Вж. теософското списание Пътят е в Тебе, София, 1917 г., бр. 3, стр. 62, бележка 1). Такива окултисти и ясновидци, твърдят теософите, е имало и преди, има ги и сега. В миналото това били “онази велика група свещеници на Вавилон и Асирия, които поради дивните за времето си знания, са били наистина велики, затова се наричали Магове - Magnus (от зенд. кор. mag - велик). Оттук според теософите произлиза и думата магия, под която днес авторитетите (кои ли са те?) разбират владеенето на окултните (скритите) сили, можещи да бъдат използвани както за лошо, така и за добро. В първия случай магията като наука (sic) за владеене и използване на скритите сили, се нарича черна, а във втория - бяла (Вж. пак там, бел. 2).
Днес такива обладатели на окултните сили, казват теософите, са всички теософи от категорията на всесъвършените.
Други основни догми на теософското учение са спиритизмът с неговото учение за предсъществуването на душите (preexistence des ames), както и учението за преселението на душите и тъй нареченото извикване на душите на умрелите чрез спиритически сеанси. По времето на фараоните в Египет тези суеверия са били поддържани и разпространявани от езическите жреци и магьосници; в Египет и Асирия съществували особени жреци, които се занимавали изключително с извикване на душите на умрелите. А днес със същите тия стари фокуси се мъчат да залъгват лековерната и пристрастена към всичко модно публика разните теософски и спиритически медиуми и мними ясновидци и чудотворци. Такива са Анна Безант в Англия, Блаватска, M-me Teb във Франция, Григорий Распутин в Русия, а у нас в България някой си П. Дънов и някои други.
Що се отнася до основните истини на християнството, като учението за сътворението на света, учението за създаването на човека, за грехопадението на първите хора, за промисъла Божи, за въплъщението на Сина Божи и изкуплението на човешкия род (християнска сотириология), учението за личността на Христа Спасителя, за неговото възкресение и възнесение на небето, учението за бъдещото общо възкресение на мъртвите и Страшния съд, учението за вечния блажен живот на праведните и вечните мъки на грешниците - всички тия основни догми на християнството теософите и спиритистите или напълно отричат, или ги тълкуват и преиначават по своему. Макар водачите на теософските дружества да казват, че тяхното учение се основава на Св. Писание, всъщност те не признават Стария и Новия Завет, освен някои отделни мисли и изречения, отделни истини и правила на християнското вероучение и нравоучение - а повечето пъти само използват библейския речник и християнската терминология, като в чисто християнски термини внасят мисли и учения, съвсем чужди и дори противни на християнството. Чрез тия насила измъкнати стръкове от цялостната и стройна християнска религиозна система, смесени с мнимото спиритическо общуване с душите на умрелите разните египетски и индийски преживелици и суеверия, теософските мъдреци мислят да оправят света, да обединят всички раси и религии по земното кълбо под своето теософско знаме. Каква колосална наивност на лековерни и наивни хора наистина би било всичко това, ако то не беше в същото време едно дръзко кощунство с най-свещената потребност на човешкия дух - неговата дълбока вяра в Бога като Творец, Промислител и Спасител - и надежда на лично безсмъртие у Бога!... И още по-печално в случая е, че всички тия фокуси на “черна” и “бяла” магия са вършат над християни от християни, често пъти с користни и други цели, за които е срамно и да говори човек...
Друга отличителна черта на теософите е техният религиозен еклектизъм, или по-право ще е да кажем - религиозен индиферентизъм. За теософите спиритисти и окултисти всички религии са равни, между тях няма по-добри и по-лоши. За тях Иисус Христос - Божият син, с нищо не стои по-горе от Буда, Мохамед, Конфуций или някой друг основател на религия или религиозна секта, пък била тя и от рода на най-новия “Култ на сатаната” във Франция. Според теософите най-лесно можем да достигнем съзерцаване на нашата Божествена същност, когато се прекланяме с всичкото горещо благоговение, на което сме толкова способни, пред Бащата на всички светове и пред Божествения Човек, когото ние почитаме за наш Учител. "Върху тоя Божествен Човек, както и да го наричаме: Шри, Кришна, Буда, Христос или Учител, почива нашето упование като опора и приятел на всички тия, които се стремят към висините" (Вж. Вопросы Теософии. Вып. I. Петербург, 1904, стр. 189).
Същата теософска “мъдрост” срещаме на друго място изразена така: “Друга велика тема за размисъл (медитация) е също така Учителят - Основател на религията, към която принадлежи човек. Първоначалната концентрация в себе си последователно ще се превърне в дълбока медитация. Продължителната практика постепенно довежда човека до общуването с висшето (Световното) съзнание (нима това не е същински пантеизъм?) и в това именно общуване мъдреците са изпитвали щастието” (Вж. Пътят е в Тебе, стр. 61). Това е то целият нравствен идеал на теософа - или поне това е най-висшият момент на тоя идеал - когато човек достига върховното щастие (Summum Bonum), което не се състои в нищо друго, освен в това човек да съзерцава “своята божествена същност” и благоговейно да се прекланя пред “Бащата на всички светове” и “Божествения Човек” и “Учител” - основател на религията му. А кой ще бъде този “Божествен Човек” и “Учител”, това за теософа спиритист е напълно безразлично: той може да бъде и Буда, и Христос, и Кришна, и Шри, и Заратустра и Мохамед, и Сведенборг, и Парацелз, Анна Безант, M-me Блаватска, M-me Teb, Григорий Распутин, Петър Дънов и други, които нямат край. Важното е той да бъде “Учител”, “Божествен Човек”, “Маг окултист”, “Ясновидец” и “Чудотворец”, да живее в “Божествена светлина” и да излъчва “Божествена сила”... Да владее всички “неизвестни на официалната наука сили и закони на природата” и да умее всичко това да използва за всякаква “черна” и “бяла” магия, да бъде голям спиритически “медиум” и хипнотизатор, който по време на сеанси да умее да накара масите и столовете да танцуват и “душите на умрелите да се явяват”, за да ги разпитва той за неизвестното бъдеще на своите любопитни като деца поклонници и да отгатва тайните на своите поклоннички...
Чрез тия “божествени дарби” (у теософите, които са същински пантеисти, всичко е божествено) и чрез тъй нареченото съзерцаване на “своята божествена същност” руският “окултист”, “пророк” и “чудотворец” Распутин, както знаем, след като успя да омагьоса цялата изродена петроградска аристокрация, можа да достигне дори до царския двор. А за нашия “български Распутин” - г. Петър Дънов, неговите най-върли поклонници и поклоннички разправят из софийските салони, че той, който бил “втори прероден Христос” (какво дръзко кощунство!), сега живеел само с една печена ябълка на ден и се намирал на “третото небе”, но в скоро време, според неговите собствени думи, щял да бъде “възнесен на седмото небе”!..
Някои от тия “най-съвършени” теософки и спиритистки, верни и предани последователки на Дънов, които имат привилегията по време на общите дъновски събрания да сядат на първите редове, най-близко до своя “Божествен Учител” - при това по негова заповед непременно покрити с “бели воали”, които символизират тяхната “божествена чистота и ангелска невинност” - са виждали вече неведнъж г. Дънов в “божествен ореол”... Е добре, ако всичко това не е кощунство и дръзка подигравка с религиозното чувство на хората, подигравка със свещени лица и предмети и злоупотреба с езика на Библията и Евангелието, тогава аз бих желал да зная какво друго може да бъде това! Че всичко това не е едно злепоставяне, хвърлено върху Дънов от неговите неразумни последователки, а че той сам разпространява и внушава на своите почитатели и почитателки убеждението, че е “втори прероден Христос”, за това най-красноречиво говори следният факт, който ние знаем от най-сигурно място. Веднъж, когато бащата на г. Дънов, свещ. Константин Дънов от Варна, дошъл в София и отишъл да види своя блуден син в квартирата му, последният го посрещнал със следните думи: “Назад, аз нямам друг баща освен тоя, който е на небето!” Ние питаме по-трезвите дъновисти, ако има такъв между тях: нима може един прост смъртен да се самозабравя до такава степен, ако той не е или смахнат, или истински шарлатанин?..
Друго още по-голямо богохулство и оскърбление на религиозното чувство на християнина се съдържа в следните думи на теософските учители по отношение на християнството. Според тия велемъдри учители “преди 800 години до появяването на християнството неговата мисия била възвестена у старите гърци чрез игрите на Дионис, където в религиозния култ за пръв път било употребено виното. Дионис бил, следователно, предвестник на Христа. Този факт бил разбран от Иоан, който повече от всички апостоли разбирал окултния смисъл на християнството и затова той посочил този факт в своето евангелие, разказвайки на първо място за чудесното превръщане на водата във вино в Кана Галилейска” (Вж. Вопросы Теософии. Вып. I, стр. 104-205). А това с други думи значи, че според теософите между християнството - богооткровената и абсолютно съвършена религия на морала - и някогашния езически култ на Дионис - култ на пиянството и разврата - няма никаква разлика! И всички тия и подобни на тях безсмислици от страна на теософите не са само плод на тяхното невежество; тук има зъл умисъл: целта е да се унижи християнството, като се сведе до степен на естествените езически религии, които според теософското разбиране не са нищо друго, освен подготвителни етапи към “всесъвършената теософска религия”, ако може у теософите да се говори за такава.
Ето защо теософите, примамвайки християните да преминават в техните секти, не ги карат изведнъж да се отказват от християнството, а ги оставят да бъдат членове на църквата, докато достигнат онова теософско “съвършенство” и “просвещение”, което ще ги накара после сами да скъсат всички връзки с православната църква - такава е тактиката у теософските водачи. Затова ние слушаме тук в София от мнозина, които са последователи на Дънов и редовно посещават неговите молитвени събрания, да казват, че с това не правили никакъв грях, защото пак си оставали добри християни и дори ставали още по-добри - защото и в църква ходели, пък и проповедите на Дънов слушали.
Но на такива наивни и заблудени християни ние бихме желали да припомним тук думите на сами Христа Спасителя, Който казва: “Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява” (Мат. 12:30). А че Дънов и подобните нему не са с Христа, колкото и да се стараят да го имитират не в делата и живота Му, а в брадата и дългите коси, в това могат да се съмняват само повърхностни и екзалтирани хора, които не са в състояние сериозно да се отнесат към подобен род въпроси. На такива, иначе може би добри християни, трябва да припомним още и думите на ап. Павел, който изрично казва, че на християните не е простено в едно и също време “да пиете Господнята чаша и бесовска чаша; не можете да участвате на Господня трапеза и на бесовска трапеза” (1 Кор. 10:11). Такива християни, които едновременно служат на Бога и на мамона (Мат. 6:24; Лук. 16:23), защото да си служиш с “черна” и “бяла” магия значи действително да служиш на дявола - нека сами да си отговорят на въпроса дали заслужават да бъдат причастявани и в случай на смърт опявани по християнски - или трябва да бъдат отлъчени от църквата, докато не се покаят и не се изправят от своите заблуждения. Защото не е прието - психически е невъзможно - да не вярваш в църквата, която Христос основа (“... ще съградя църквата си; и портите адови няма да є надделеят” (Мат. 17:18) и да хулиш нейните представители, които Дух Свети е поставил (“Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28) - и в същото време да искаш да бъдеш член на тая църква и да се причасятваш с нейните тайнства. “Комуто църквата не е майка, нему Бог не е баща”, казва св. Киприан Картагенски. “Вън от църквата няма спасение, защото на църквата е поверена светлината Божия и Божията премъдрост, чрез които тя спасява всички люде” (св. Ириней).
А какво казва г. П. Дънов? Той пише: “Човек може да бъде правоверен пред Бога, а не правоверен пред църквата” (Многоценния бисер, стр. 12). Това не може да бъде вярно, така говорят само сектантите и еретиците, които като се отцепят от църквата, за да успокоят своята съвест, по този начин заблуждават себе си и своите последователи. Вън от църквата няма друг авторитет, който може да санкционира правоверието на човека пред Бога. И Христос, когато искал да посочи кой е върховният съдия и непогрешим авторитет по религиозните и морални въпроси тук на земята, посочил на апостолите и техните приемници законната Йерархия, като казал: “Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил” (Лук. 10:16). На законно поставената йерархия и Христос казвал: “Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето” (Мат. 18:18). А на друго място Спасителят Христос казва: “ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар” (Мат. 18:17).
А какво са Дъновци и подобните на тях? Самозвани учители, които сами себе си поставят на служба Богу. Нима г. Дънов може да каже, че е апостол или епископ, презвитер или дякон? Кой, кога и къде го е ръкоположил съгласно Евангелието (Деян. 14:23; 20:28) в една от горните йерархически степени? Или е толкова необходимо и ние да тръгнем по системата на американските сектанти, за да разпокъсаме българската народна църква на толкова отделни религиозни секти, колкото Дъновци пожелаят да се явят в България?! Това би било много прискърбно. Да не виждат в своята слепота никаква опасност от подобни разцепления някакви прости бабички, това може да разберем; но как не виждат тази опасност хора интелигентни, заслужени генерали, гимназиални учители, книжари, адвокати и съдии - това много мъчно може да разбере човек. Сякаш наближават да се повторят в България времената на богомилите, а никой не обръща достатъчно внимание на това!..
|
ТЕОСОФИЯТА
