|
Случай от живота на един лекар
Баща ми, доктор С.Б.В., ни разказваше следния интересен случай из своя живот от времето,
когато още е бил млад лекар:
„... Бях стипендиант в университета. Майка ми имаше 18 деца. Баща ми беше човек „не от този
свят“ и ние живеехме бедно.
Когато завърших университета, за да си отработя стипендията, ме изпратиха, както се казва,
вдън земя - в един край, където вилнееше петнист тиф. По същото време майка ми се разболя
от смъртоносна болест. Получих телеграма, но не ме пуснаха да отида при нея. До смъртното є
легло през цялото време била по-голямата ми сестра Таня, вече девойка за женене. Преди
смъртта си майка ми я помолила:
- Таничка, погреби ме, мила, във венчалната ми рокля. Тя е осветена. С нея се венчах, с нея
искам да легна в гроба.
Таня се разридала:
- Мамичко, не умирайте, аз съм вече за женене, а имаме още толкова много невръстни братя и
сестри.
- Такава е Божията воля, не тъгувай. Господ ще ви помогне. А молбата ми за роклята изпълни.
- О, не се съмнявайте, ще изпълня всичко, както ми поръчахте.
Няколко дни по-късно майка ни се поминала. Отново ми пратиха телеграма, но поради
разрасналата се епидемия от петнист тиф пак не ме пуснаха у дома, тъй като бях лекар и бивш
стипендиант. Върнах се вкъщи едва след два месеца.
Влязох в нашата градинка. Беше лято, слънцето грееше - два час?а следобед. Вървя и си
мисля: как ли се справя Таня с домакинството, слушат ли я малките? Как ли е татко? Трудно
му е сега, здравето му е крехко, средствата ни са оскъдни. За мама не зная защо в този
момент не мислех.
Изведнъж виждам: по пътеката право насреща ми върви тя. Какво е това, халюцинация ли?
Илюзия ли? Плеснах се по челото. Не, жива е и се приближава към мен. Дели ни само още
една крачка. Спрях се изумен, а мама заговори:
- Серьожа...
- Мамо, та нали Вие сте умряла...
- Това нищо не значи, Серьожа, аз сега съм по-жива отколкото когато бях с вас. Неслучайно
ти се явявам - Господ ми позволи да го сторя. Жал ми е за Таня. Тя не изпълни последното ми
желание, макар че обеща: не ме погреба във венчалната ми рокля, дожаля є. А аз се
страхувам за душата є. Нареди, Серьожа, още днес да дадат тази рокля на някой просяк. Не си
мисли, че на мен тази рокля ми е нужна. Нас там ни обличат - всекиго различно, в зависимост
от вярата и добродетелите.
- Майко, каква рокля, не разбирам. Вие сте умряла, а аз Ви виждам жива. Сигурно съм
полудял...
- Не се тревожи, Серьожа, не се вълнувай, аз съм жива, умряло е само тялото ми, и то
временно, до всеобщото възкресение. А за роклята Таня сама ще ти разкаже. Кажи, че є
прощавам, само роклята още днес да бъде дадена на някой просяк.
Майка ми ме погледна нежно, прекръсти ме с широк кръст и добави:
- Ще възмъжееш, Серьожа, ще се ожениш, ще ти се родят деца. Възпитвай ги в християнската
вяра, в любов към Православната Църква. За когото Църквата не е майка, за него Бог не е
баща.
Още веднъж ме прекръсти и стана невидима. Развълнуван влязох вкъщи и - право в стаята на
Таня.
- Таня, сестричке, току-що видях мама жива и говорих с нея.
- Как така жива, как така си говорил? Сигурно ти се е присънила? Не се смущавай, и аз я
сънувах два пъти.
- Не, Таня, не насън, наяве, ей сега, тук, в нашата градинка на пътеката я срещнах. И знаеш
ли какво ме учуди? Тя каза, че не си изпълнила нейното желание да я положиш в гроба с
венчалната є рокля. Така ли е наистина? Кажи ми, Таничка.
Таня пребледня и се разплака.
- Да, Серьожа, дожаля ми да сложа в гроба тази рокля. Тя е копринена, аз съм за женене, а
сам знаеш колко сме бедни. Никой освен мен не знаеше, че мама ми беше казала да я облека
във венчалната є дреха. О, колко съм поразена, че тя сама ти се е явила от оня свят и ти е
казала това!
- Не само това ми каза, Таничка, но ми поръча да ти предам, че се тревожи за душата ти, че
не си сторила добре, като си обещала на умиращата си майка да изпълниш последната є
молба, а после ти е дожаляло за роклята.
Таня горчиво се разплака:
- Виновна съм, Серьожа, виновна съм!
- Не плачи, Таничка, мама заръча да ти кажа, че ти прощава. Само че още днес роклята трябва
да се даде на някой просяк.
Тя явно се поуспокои като разбра, че мама є прощава и живо каза:
- Но как, Серьожа, ще дадем роклята на просяк, когато нито един просяк няма да дойде при нас
- всички знаят колко сме бедни сега?! Баща ни е болен, потънали сме в дългове, аз едва се
справям с домакинството и със сирачетата.
- Не, Таня, щом мама заръча още днес да дадем нейната дреха на просяците, значи някой ще
дойде. Извади от сандъка венчалната рокля на милата ни майчица. Виждаш как тя и от онзи
свят се грижи за нас.
Таня извади роклята и я сложи на масата.
Не бяха минали и два часа, когато на градинската портичка се почука. Влезе един старец и със
сълзи на очи се примоли:
- Подарете заради Христа някаква дреха! Нямам в какво да облека моята правнучка, за да я
венчая.
Веднага дадохме венчалната рокля на майка ни.
© Православна беседа
|
„Смъртта е възраждане за живот“