"Доказва се дали Доброто е добро, или Доброто работи за злото. "

Доброто е добро и едновременно с това доброто работи за злото. :-))
Не си ли мислил че и двете страни сте прави. На хората, които са научили нещо от думите на Ванга и са го приложили в живота си им е донесло плодове, тя е направила добро. Ти си пример за такъв човек.
На останалите, които виждат в нея враг и демон, нейното учение наистина носи зло, защото в душите и умовете им се раждат негативни емоции, гняв, отричане и борба с "нея". Тези емоции, които сами те си създават са достатъчно разрушителни. Това че те ги приписват на Ванга :-)) си е лично техен проблем.
Ако човека съумее да се освободи от идеята че някои друг му прави добро или зло, тогава може да осъзнае че истинския му приятел и враг имат едно лице, едно име - Егото, невежеството.
В много ситуации, ако човек обърне причинно следствената връзка, може да промени нещата много по-бързо и ефективно.

За да не съм голословна ще дам пример.
Едно време бях изпаднала в депресия защото си мислех, че нямам приятели. Опитвах се да намеря човека, който да ми покаже че наистина много държи на мен и да ме извади от депресията. Мислите ми бяха "Нещастна съм защото нямам приятели".
След време осъзнах че нямам приятели защото съм нещастна и зависима от това да имам приятели. Когато съм с някогото къде подсъзнателно къде съзнателно съм се опитвала да му наложа ролята на съвършения приятел и съм била разочарована ако нещо не е така както съм си го представяла.
Усетих обаче, че много хора са се опитвали да ми дадат това от което си мислех че имам нужда, но самата аз ги прогонвах и провалях усилията им. :-))
Когато размених местата на причината и следствието реших проблема си и станах наистина щастлива. :-))
Отказах се от безсмислените си желания, които ме заробваха и правеха нещастна и намерих това, което съм търсила.
И хората с удоволствие прекарваха време с мен. По едно време станах толкова заета, че нямах време за себе си. Но вече не съм зависима от това дали ще имам идеалния приятел до себе си или не. :-)) Шумната компания и "самотата" ми доставят удоволствие. Всяко по своя си начин.

Може би тук е времето да доизкажа идеята си, че Бог може да ти покаже нещо ценно дори и чрез устата на последния "нещастник" на улицата. (извинявайте за израза).
Това е компилация на неща, които съм чела, чувала и се опитвам да практикувам.

Първа идея:
В човека има съзнателна и подсъзнателна част. Подсъзнателната част е "книгата в която се записват т.н. грехове и добри дела на човека". Някои го наричат карма. Но както и да го наречем това са семената, които след време определят настоящето ни. Колкото и да не ни се иска да го признаем, голяма част от живота ни се определя не от съзнателната, а от подсъзнателната ни половина.
Някои хора се примиряват със "съдбата" и я разглеждат като случайност или нещо външно, което нито могат да предвидят нито да спрат.
Всъшност (не е нужно да сте съгласни с мен) няма разлика между вън и вътре.
Т.е. обкръжението, с което човек се "сблъсква", както и събитията, които му се случват не са случайни. Те са отражение на неговата непозната същност (подсъзнанието). Имайки знанието той може чрез тях да опознае себе си по-добре. т.е. да навлезе в областта на подсъзнателното у себе си, като по този начин обедини съзнателното и подсъзнателното.
За това се споменава по книгите така: "Да се изгори кармата в огъня на знанието."
Тогава човека наистина се освобождава от оковите на съдбата (на собственото си его) и живее без минало.
Можете да направите аналогия с това как малкото дете гледа огледалото и се радва на детенцето отсреща без да знае че това е самото то.

Втора идея:
Божествените закони, не са като човешките, в които човек седи на съдийската скамейка и решава какво наказание да наложи.
Човека сам си е съдия, макар и да не го осъзнава. Когато насочи негативна енергия към неговото вън (понеже няма разлика между вън и вътре) той получава поражения вътре. Следвайки аналогията, когато някои е негативно настроен към дадено учение или човек, всъщност неговата негативност му донася зло, което той приписва на учението или човека.
Злостният човек, присмивачът и т.н. обикновено заболяват. Причинно следствената връзка не винаги се вижда защото колелото на живота се върти с "непознат"(само за някои хора) ритъм, а и винаги вината може да се препише на другия, съдбата, бога, дявола и т.н.
Т.е. ако срешнем такива хора по пътя си, най-грешното решение е да се борим с тях. Защото в борбата си ние правим същото, което и те правят. И навреждаме .... на себе си.


Това е. Надявам се да не съм те отегчила с дългия си постинг.

:-)) с усмивка.
Вяра