Бележка по статията "Deification" от The Orthodox Study Bible, Thomas Nelson Publishers, Nashville, Tennessee, 1993.

Обожение(гр.theosis,, англ. deification). Богословски термин, означаващ процеса, в който християнинът става богоподобен. Именно този процес има предвид св. ап. Петър, когато пише: "Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призовал със Своята сила и съвършенство... да станете участници в божественото естество" (2 Петр. 1:3,4).

Какво означава да станем участници в божественото естество и как се преживява това участие? За да отговорим, нека първо да видим какво не е обожението, и едва тогава да опишем какво е.

Когато Църквата ни призовава да се стремим към богоподобие, това не значи, че човешкото същество може да се обожестви. Ние не ставаме подобни Богу по природата Му - последното е не само еретично като мисъл, но и невъзможно като действие, защото сме хора, винаги сме били и ще бъдем такива и не можем да приемем божествената природа.

Св.Йоан Дамаскин, творил през VIII век, прави едно забележително наблюдение. Думата "Бог" в Светото Писание се отнася не до божествената природа и същност, защото тия последните са непознаваеми. Думата "Бог" се отнася до божествените енергии - силата и благодатта Божии, които можем да възприемем в този свят. Гръцката дума Бог, теос, произлиза от глагол със значение "бягам", "виждам" или "горя". Това са все понятия, свързани с движение, а не със същност.

В Иоан 10:34 Иисус, цитирайки Псалом 82:6, казва: "Богове сте". Фактът, че Той отправя тези думи към група лицемерни религиозни водачи, които го обвиняват в богохулство, прави значението им още по-ясно: Иисус не използва думата "Бог", за да обозначи божествената природа. Ние сме богове, защото носим Неговия образ, а не Неговата природа в себе си.

Обожението обозначава процеса на нашето уподобяване на Бога чрез Неговата благодат и божествени енергии. При Сътворението човешките същества са били създадени по образ и подобие Божие (Бит. 1:26), според човешката си природа. С други думи, човечеството по природа е икона или образ на Божеството, а Божественият образ се съдържа в цялостното човечество. Заради греха тези образ и подобие Божие били затъмнени и последвало Грехопадението.

Когато Синът Божи приел нашето човечество в утробата на Благословената Приснодева Мария, започнал процесът на възстановяване на нашето естество в Божи образ и подобие. Така онези, които се съединяват с Христа чрез вяра в светото Тайнство Кръщение, започват същият процес на пресътворяване. Както пише св. ап. Петър, ставаме "участници в божественото естество".

Понеже Боговъплъщението се е състояло и понеже пълнотата Божия вече е обитавала човешка плът, да се съединиш с Христа, означава, че отново е възможно да преживееш процеса на обожение, реализацията на висшето предназанчение на човека. В съюза ни (синаксиса) с Христа ставаме по благодат това, което Бог е по природа; ставаме "чеда Божии" (Иоан. 1:12). Неговата божествена природа прониква в нашето човешко естество.

Идеята за обожение често е била илюстрирана с примера за меча и огъня. Стоманен меч е хвърлен в огъня, докато се нажежи до червено. Енергията на огъня прониква в меча. Мечът никога не може да стане огън, но може да придобие огнени качества. Така и божествените енергии проникват в човешката природа на Христа. Съединено с Христа, човешкото ни естество е проникнато от божествените енергии чрез прославената Христова Плът. Приемайки Тялото и Кръвта Христови, ставаме съпричастници на Божията благодат - Неговата сила, праведност и любов - и можем да Му служим и да Го славим. Така, оставайки човеци, постигаме ОБОЖЕНИЕ.