Раждат се хора на тая земя. Много хора. Понякога някой от тях се оказва по-различен с нещо от другите. Появяват се гении, музиканти, художници. Още по-рядко се появяват духовно зрели или хора, които могат да узреят духовно. Малцина от тях могат да прекрачат отвъд и да постигнат просветление. Повечето от постигналите просто не се връщат. По-малкото се изпълват със състрадание към човешкия род и се връщат, за да станат учители. За да внесат нови идеи и нов дух в човечеството. Те са светлина. Исус. Буда. Мохамед.
Те са живяли при различни условия, зрели са при различни условия и затова имат различен аромат.
Започват да проповядват. Около тях се събират любопитни и търсещи.
Това, което е отвъд, не може да бъде обяснено с човешки слова, те използват притчи, които много казват и много недоизказват.
Учениците-любопитните и търсещите слушат и разбират недоизказаното, пречупвайки го през собствените си илюзии.
Учителите си отиват, притчите остават, последователите се множат, най-напредналите недоразбрали продължават делото на учителите. Проповядват. Техните думи още повече изкривяват.
Изказаната истина не е истина. Още в устата на учителя, тя вече не е истина. Той сочи с пръст луната, учениците виждат пръстта и решават, че това е луната. Нещата се затлачват. Появяват се съвкупности от ученици, които тълкуват различно думите на учителите, които вече не са истина. Появяват се течения.
Минава време, никой не е слушал вече учителят, който отдавна е напуснал земята. Нещата продължават да се затлачват.
Всичко тече, всичко се движи. Ако учителят беше жив, той щеше да каже друго. Той не е. За сметка на това последователите, които са чули думи от други последователи, които са чели думи, които вече не са истина....
Появява се друг учител....

Невъзможно е да не е възможно.