Аз не знам кое е правилно и неправилно, но хайде да не намесваме квантовата механика като аргументация на вярата - това дори не е етично . Науката не е дала отговор на най-важните въпроси които ни вълнуват - Какво е светът, какво е животът, кои сме , откъде се взехме и къде отиваме???? За разлика от религията, науката поне обещава че ще даде отговора в необозримо бъдеще, но това обещание вече обхваща 4000 години. Но да се върнем на темата за атеизма и вярата. Ето какво ще цитирам от един друг клуб, написано от човек, чиито ник, присъства в заглавието на тази тема:

"Не съм видял нито едно животно , което да се мъчи да си изплете пуловер - предполагам малко ходя сред природата. Но е истина ,че и животните и човеците имат стремеж. При животните той не е нужно дори да бъде осъзнат. Те се хранят , размножават и бягат от хищниците и това си им е естествения стремеж - да се съхранят , за да могат да бъдат животни. И не съм видял нито един носорог , който да си блъска главата в някой боабаб и да си вика " мамка му , защо се родих носорог , а не човек , бог или каквото и да е друго". В това време хората си съдираме задника от плетене на пуловери. През цялото време седим пред огледалото и си казваме:"Слушай копеле , ти не си това което виждаш. Ти си нещо по-велико. Ти си пич и рано или късно трябва да го осъзнаеш." И се почва едно търсене на "истинския Аз" , на "божественото в мен" , на "скритата същност" , на "духовния облик". Понеже никой и не иска да допусне еретичната и убийствено страшна идея , че ние сме си онова същото , каквото е и всичко останало на тази , онази и всякакви други земи. Че сме си една въображаема или реална съвкупност от някакви неща , която по някое време ще престане да бъде такава. Ужас! Ама как така , нали ние сме толкова специални? Няма начин и ние като всичко останало да даваме фира. Аз пък ви казвам добре дошли в клуба - има начин. Има и такъв начин , но за него никой не иска да си отпушва ушите. Знам и защо. Защото става по-трудно , когато трябва да се мотивираш да останеш онова което си , без да има императив извън теб на който да си подчинен и без да имаш възможноста да проектираш себе си в безкрая. Има такива които бързо се светват при така създадената ситуация и яхват здраво удобния момент. Всякаква паплач от време оно си е присвоила привилегията да "разбира" нещата - жреци , пророци , врачки , баячки, проповедници , учени , обикновени мошеници , учители и каквото още ти дойде на ум. И всички те разказват една и съща банална история , която недоумявам как не омръзна на хората. "Животът тук задължително е къс и лайнян , но ако правите еди какво си или ако не правите еди що си , безсмъртието и вечността са за вас". Защо всички без изключение се хващаме на въдицата? Защото онова което е закачено като стръв е лесно и примамливо. И като се има предвид колко нищо не е сигурно , защо пък това да не е истината....
"

Редактирано от Pixel на 31.07.01 20:07.