|
Проповедта в Бенерес е толкова извесна сред будистите, колкото проповедта на планината за християните. Проведена след прозрението за "Средният път", тя бележи началото на живота на Сидхарта като Буда. Ето и част от нея:
" Блаженият се разхождаше в Градината на Газелите в Сарнат, близо до Бенарес, и говореше на петимата монаси така:
От две крайности, о, монаси, трябва да се пазите. Кои са те? Да не се привързваш към чувствените наслади, което е долно,вулгарно, земно, недостойно и поражда лоши последици, но и да не умъртвяваш плътта си чрез истезания, което и мъчително, недостойно и също поражда лоши последици.
Като е отбягвал тези две крайности, о, монаси, Татхагата е открил Средният път, който дава прозрението и позванието и води към покой, мъдрост, просветление и нирвана.
Ето, о, монаси, Благородната истина за дукха*.
Раждането е дукха, староста е дукха, болеста е дукха, смърта е дукха, да си свързан с нелюбим е дукха, да си разделен с любим е дукха да нямаш това, което искаш, е дукха, накратко петте съвкупности на обвързаност са дукха
Ето, о, монаси, Благародната истина за причината на дукха.
Това е онази "жажда", породена от новото съществуване и новото пребъдване, онази страстна ненасита, която си намира удоволствия ту в това, ту в онова, иначе казано, това е жаждата за чувсвена наслада, жаждата да съществуваш и да бъдеш и жаждата за несъществуване, за себеотричане.
Ето, о, монаси, Благородната истина за прекъсването на дукха.
Това е пълното пресушаване на тази жажда, иначе казано, да я пренебрегнеш, да се откажеш от нея, да се освободиш от нея и да се откъснеш.
Ето, о, монаси, Благородната истина за Пътя, който води към края на дукха.
Това е Блогородният Път с осем степени: провилното виждане, правилната мисъл, правилното слово, правилното действие, правилният начин на живот, правилното усилие, правилното внимание, правилното вглъбяване.
Когато просветлението за Четирите благородни истини ме осени с блясъка си, едва тогава започнах да проповядвам на света с неговите богове, аскети и брахмани, небесни и земни същества, че съм постигнал несръвнимото и върховно познание.
И тогава дълбините на познанието се отвориха за мен: непоклатим в своето освобождение е моят дух, настъпило е моето последно раждане и повече няма да имо друго съществуване.
Така говореше Благочестивият, а....."
*дукха - непреведима дума, в нея се вместват понятия като страдание, мъка.
|
Проповедта в Бенарес