От време на време попадам и на нещо смислено.Да приемем, че смисленото е от онази същност, която говори чрез Мулето, а всичко останало е от него.От Мулето.От наказания.Не може наказания да не бъде понякога сам.Какво наказание ще бъде то тогава, ако той не осъзнава ситуацията като наказание.В ситуацията на изолираност от извънземното и самото Муле, самата сянка е в състояние да върши и говори определени неща.Дали я има или я няма тази последователност знае само Мулето или само същността.Във всеки случай оттам се обективизира някаква информация и оттам някой комуникира.Веднъж по-смислено, веднъж по-малко.Е защо аз да съм говорил на сянката?Говоря на този, който е казал нещата и който е бил предизвикан от нещо, казано и от мен.Дали казаното ще е от оставеното само на себе си Муле, дали ще е от далечнопоявилата се същност няма никакво значение.Този процес, на говореното, е реален и адекватен.Но Мулето ми казва, че не съм казал нищо, защото съм говорил на сянката.Хайде де.Сенките са извън играта.В играта е написаното и по този начин реалносъществуващото.Техният смисъл.Мулето като такова не ме интересува.Нека бъде каквото си иска.

Мулето било наказано, защото е сътворило Евангелията?Но всъщност не то ги е сътворило, а в това е участвала същността.Или Мулето ни заблуждава, че е участвало в списването или самото то е някаква обективизация на същността.Ако евангелията са сътворени от същността, ако същността е създала тази красива лъжа, ако именно същността е наказана, има ли право същността, автор на лъжовното и на погрешното /според Мулето/ да ни поучава от негово име?Сгрешилият е дошъл да ни учи.Чрез наказания.
Ако пък ги е създало Мулето, и четирите, през интервал от /доколкото си спомням/ 150 години, тогава пък се получава твърде интересно.Значи Мулето е имало мисията да ги създаде и по неговому, да създаде погрешното и лъжовното.Каква загуба на ресурси от страна на Оново, от което зависи всичко.Няколко превъплащения на сянката и две хиляди години на човечеството.Или пък Мулето не е участвало в списването, а в самата поява на Образа.На първоосновата.На самия Исус Христос.Но тогава пък кое не е вярно?Това, което се е случило преди малко повече от две хиляди години?Открий се, Муле.Уточни се.

Исус, от гледна точка на евангелията, не е разпнат, защото е настройвал всички.Настроил е някои.Съзнателно и целенасочено.Разпнат е, защото Това е трябвало да се случи.

Колкото за лъжовното, позволи ми да не съм съгласен.Светът е станал по-добър благодарение на християнството.На неговите идеи и морал.Благодарение на евангелията.Това, че някои, в самата църква, не са действали според духа на евангелията не значи нищо.Важното е, че светът е потеглил малко, може и повече.Не аз съм този, който ще преценява това.

Колкото до пътищата, същността е права.Но пътища много.И за доброто и за злото.За мен е зло да се присмиваш на онези, които искат да вървят по пътя на доброто, заради това, че те не се осъзнават в целия необятен космос.За това, че те нямат сили да си зададат нужните въпроси и не са стигнали самостоятелно до някои отговори.За това, че техния път е кратък.Същността е жалка, ако се бори точно с тях.Нека се бори с осъзнато крачещите по пътя на злото.Това е достойната и цел.За онова, което сянката, Мулето, нарича извънземна същност.Или то ни заблуждава.За всичко.Но не всички му вярваме.Нека сянката или същността, говореща чрез сянката, знае това.