|
Здравейте.
Мисля си , че всички ние вървим по ръзлични пътища към една и съща цел.
Въпреки , че пътищата ни са различни принципите прилагани към всички нас са еднакви.
Мисля си за принципите , за света , за вярващите и за Пътя.
По пътя си попаднах на доста тежък, краткотраен период от време, за който искам да споделя с вас.
Когато човек повярва в Бога и вярата му се даде, ми се струва , че в първия момент такъв човек се чувства и объркан- Какво да правя с вярата си ? Как да я ползвам?
Страхът да не разпилеем добродетелите си, ни пречи да се самореализираме в този свят.
В един такъв момент търсейки причините аз прочетох в Библията , че синовете на този свят са по- рационални от вярващите.
Попаднах в противоречие между желанието да се самореализирам в този свят и вярата си? Исках ги идвете и силно вярвах , че вярата може и трябва да ме доведе до рационалност и самореализация въпреки прочетеното в Библията от мен? Внимателно наблюдавах вярващите хора. търпението им , смирението им и невярващите хора -амбициите им , мислите , действията и волята с която се самореализират.
Огромната алчност за секс , пари , власт задвижваше непренудено волята на невярващите , тези неща извираха с огромна сила от тях и ги караше да се самореализират и чрез придобивките си да властват и подтискат смирените търпеливите и вярващи хора.
Вярващите в Бога хора трудно , осъзнато ограничаваха извора на тази сила и трудно, по малко подтикваха волята си с мъничкото вяра която имаха и смирено търпят , надяват се и вярват и извършват действия противоречащи на човешката логика за самореализация и благоденствие?
Вярващите хора правейки"добро" получаваха за отплата "зло" !
Този момент от моя живот бе най трудния за мен!
Духовните ми учители се "видяха в чудо с мен" как да ми обяснят и покажат на практика истината.
Обясниха ми , че зависта , омразата и злото, извират от нас непренудено с огромна сила и полето на тяхното действие е много близко до нас- до Земята и за това бързо се реализират.
Обясниха ми, че доброто много рядко и по мъничко излиза непренудено от нас и полето му за действие и реализация е далеч от нас.
Каква голяма Божия неправда - си мислех аз тогава?
" Нищо, нали си избрал вече да правиш добро !" , отговориха учителите ми!
В оня момент се чувствах объркан, слаб и безпомощен с моето мъничко и слабо "добро" срещу непренуденото и огромно " зло" !
В същото време живота ми предлагаше хиляди варианти в които да правя избора си за действия, като ме обстрелваше по най слабите и уязвими места.
Можех и да бъда и двте-да бъда рационален мошенник и вярващ човек с добродетели. Правех избора си , печелих и губех , грешах и се учех и плащах "висока" цена ........
Много дълга стана тази изповед. Защо я правя ли?
Убеден съм , че принципа за вярващите и невярващите , за вярата и рациалността , за" доброто" и "злото" , за действието и себереализацията и благоденствието е един и същ за всички нас и , че моя пример ще послужи на много от нас, които виждат противоречия в собствената си религия.
Беше ми даден накрая личен изход от това "противоречие и Божия неправда" и разбрах пътя за действия и себереализация на вярващите хора.
Може би в някоя следваща тема ще споделя с вас за вярата , надеждата , действията , бездействията , смирението , търпението , благоденствието , поведението като Път към себереализация на вярващия човек.
Всичко това споделям с повярвалите хора!
А при вас как е ?
ПЪТник
|
И при вас ли е така
