В последните 100-150 години човечеството се научи да прави много неща - подчертавам да "прави", да постига...Направи коли, направи машини, направи заводи, постигна деленето на атома и с това разбра как лесно е можел нашият да унищожи света за секунди ( а толкова много векове да не се сети, срам и позор... ) Постигнахме и направихме почти всичко, но за сметка на това ( за да получиш нещо трябва да се лишиш от друго ) изпуснахме от полето на възможностите си това, което не се прави, това, което не се постига. Изпуснахме любовта. Тя не може да се прави. Не съм чувал по-смешен израз от този "Правя любов". Любовта не може да се прави, тя не е автомобил, не е автомат "Калашников" да я произведеш. Любовта е събитие, тя се живее, просто се случва. Но за да се случи нещо трябва да му позволиш да се случи, да бъдеш отворен. Самата вътрешна нагласа, че трябва да правиш любов няма да ти позволи да я преживееш. При любовта правенето и производството не вървят, при нея е в сила точно обратният закон - трябва да се оставиш на любовта, да се отпуснеш на течението на реката наречена живот без да "правиш" абсолютно нищо, без да се бориш и само тогава би могла да се случи... Човечеството губейки способността си да преживява това, което не се прави освен любовта изгуби и други много ценни неща - изгуби молитвата ( тя също не се прави, каквото и да казват поповете, били те в църквите или в настоящият клуб ), изгуби медитацията ( и тя не следва законите на човешкият ум ), изгуби и щастието ( как се прави щастие? )...Това са все неща, които не се правят, те се случват, но за целта трябва да се оставиш да ти се случат, да бъдеш смел(а)...Страхливците си остават в църквите и семействата на "конвейерно ниво", те продължават да правят и постигат, но получават само неща, които не са част от голямата стихия, от великата сила наречена живот... Белият ви поздравява и ви пожелава смелост за да успеете да се изгубите в любовта...