Автор: Никой Дата: 13.07.00 09:14 Му , ако правилно съм усетил , търсиш някаква форма на диалог с мен. Аз не мисля , че той ни е нужен обаче. Не и ако онова което до момента сме изразили като позиции е било искрено. Ти определено нямаш нужда от диалог. Ти имаш нужда от слушател. Ти си като онова малко дете на което са купили ново камионче и то бърза да разбие носа на всяко хлапе , което каже , че неговото е по-хубаво. Признавам си , че никога не съм можел да водя диалог с хора които не подлагат на съмнение вярата си и света който изграждат с помощта на тази вяра. Очевидно си имаш някаква завършена представа за света , която ти толкова много харесваш , че по никакъв начин не искаш да подлагаш на критика. Защо , аз не знам. Може да те е страх , да не би така трудно и грижливо създаденото да се разпадне и да останеш гол , може просто да те мързи , а може да си достигнал онзи личен предел , отвъд който човек не може да надзърне. Аз обаче уважавам тази ти позиция. Струва ми се и че това е отличаващото ни. Чрез всеки диалог аз се стремя да променя себе си , а ти се мъчиш да промениш останалите. Възприемаш се като еталон , който лесно може да бъде налаган спрямо който и да е от стоящите срещу ти. Това в конкретния случай може и да е истина. Може да сработва почти винаги. Но повярвай ми , че ще има моменти в които ще бъдеш тъжно-смешен в очите на стоящия срещу теб. И не това е страшното , а че няма да го схванеш това и няма да можеш да си вземеш нищо от стоящия срещу теб. И не безтемието гони участниците от тези дискусии , а усещането за дежа вю което добиваш при влизането си тук. Наложи се стил на диалог който е безсмислен от гледна точка на търсенето на някакви отговори. Подхвърля се някаква идея и толкова. Всички които не я схващат или не я одобряват са недоразвити олигофрени , а самата идея няма нужда от аргументиране , понеже е велика , та почти божествена. Дори и това не е страшно , но ние с теб прекалихме. Всеки път едно и също - аз не спирам да твърдя , че нищо не е такова каквото е , ти не преставаш да венцеславиш някаква своя сложна комбинация от теология , окултизъм и метафизика. Предполагам , че омръзнахме на всички. Преди време в Университета и аз като теб се питах , какво ще правят останалите в упражненията по философия , ако мен ме няма. После просто престанах да ходя на тези упражнения , но да ти призная упражненията не секнаха. Някой е ходил на тях и нещо все пак се е говорило. Завършвам както обикновено отричайки написаното до тук. Отхвърлям изцяло възможността да съм достигнал до някакъв верен извод. Дори и това обаче не обезсмисля усилието което всеки един от нас може да направи да уважава този който вижда пред себе си . Да смири себе си до толкова , че да се приравни към останалите. И ако те са наистина по-незрящи , чрез любов и търпение да се опита да им помогне. Бе да ги унижава , без дори да им даде да разберат , че са подпомагани , защото са имали нужда от помощ. С уважение! Никой