..вървиш..нанякъде..пътека..стръмнина..студен вятър..хора..забързани в деня..нервно оглеждащи се напред и назад...очи без погледи ...такива разни неща... нещо като сън..нещо като кошмар..нещо като нищо..на човек му идва да извика - Хей хора..какво става с вас ..нима не виждате водовъртежа , който ви поглъща...нещо в самите нас..някаква дяволска машинка ,която си щрака с нейна си логика и ни въвлича в унеса на надбягването...капанът на времето улавя мислите ни като тънка паяжина...очите на другите стават огледало за собственото ни аз...а приличното отражение единствена цел....тръпка и свита енергия ....притеснения...съображения...вятър..това било цвета на природата..от тоя цвят какви ли плодове ще се извъдят.... май говоря големи глупости - каза той и погледна полусънено екрана..