Поезията не се вижда. Тя си изживява...тя те облива като дъжд следобяд....след превала на деня.Тя се изпитва, като момент на близост между две същества, които усещаш под лъжичката. Когатоси била малка и са те люляли на люлка, си усещала нещо подобно под лъжичката и отдолу....при ...да не казвам точно къде...... Това е усет за....... опастност или за нещо много много много ...близо.... Поезия...това е тя. Така че не лъжи...моля те...