Библията или Будическите книги са книги.Те много зависят от този, който ги чете.Тези книги са като "огледало".Те могат да отразят дълбочината на прочита и мъдростта ти,....ако имаш такива.Ако нямаш, то тези книги са мъртви. Те не ти говорят нищо и сати безинтересни..... Тези книги са пълни с поезия.Всеки път когато прочетеш един и същ текст от тях....те звучат различно.Защото при единия прочит си бил в едно състояние....при следващия - в друго. Веднъж едно цвете или картина, може да ти е приятно да ги гледаш и да те изпълват с чувства.Друг път цветето и картината могат да ти се видят скучни. А става въпрос за едно и също нещо....просто зависи от теб. Само от теб. Не търси противоречието в поезията на Великите книги. Там няма такова....потърси го в себе си. Човекът е носителят на противоречията.....в поетичнита велики книги, нама такова.... Мулето се оглежда кой му диктува това....но не го вижда.... То спокойно се заслушва в поезията на тишината, нарушавана от диханието му.....и това е поезия....да дишаш......