Любовта използвах само като пример за неуловимата природата на нещата. В този смисъл не бих сложил знак за тъждественост между вяра и любов. Или поне за да го направя ще се наложи да изформулирам двете понятия като съдържание. Аз обаче не мога. А само неуловимата природа на двете явления все още не ми е достатъчен аргумент за да ги приравня. Може да са тъждествени , но може и да не са. Ще се съглася безусловно , че за да бъде нещо осъзнато , то трябва да се прояви по някакъв начин. Друг е въпроса , защо сме приели любовта да се засвидетелства с подаряването на цветя , а не примерно с размяна на гаечни ключове. На мен и двете ми звучат еднакво смислени или безсмислени. И двете биха били еднакво удачни белези на един и същ процес , условно наречен познание. Чрез всякакви белези ние просто се опитваме да припознаем света. Тук наистина ме хвана на тясно , понеже сам аз преди време защитавах тезата , че няма как да стигнеш до идеята за Бога без познание. То пък няма от къде да се вземе , освен от книгите. А там както сега твърдя , се крие само и единствено , несъвършено човешко познание. И така , какво да се прави? Като начало , човек би трябвало да се стреми да остане максимално безразличен към идеите и вярванията с които се сблъсква. Много лесно можеш да повярваш на неистина изречена от някой който ти е симпатичен , когото уважаваш , обичаш и т.н. И обратно , много лесно ще пропуснеш покрай себе си истина , само защото идва от извор на който ти нямаш доверие. Така е и с простото съзерцание на нещата. Колкото по-изчистено от емоции е съзерцанието , толкова е по-задълбочено. Толкова повече от природата на нещата забелязваш. Не цялата , но повече. Струва ми се , че и с вярата е така. Ако повярвам в нещо определено (Имам предвид някакъв завършен мисловен продукт. Някаква кокретна представа. Нещо което има име , цвят , произход , история , бъдеще , изобщо конкретни качества) ще означава толкова да принизя природата на Бога , че на практика да го обезлича.Казваш , че православието е толерантна религия. Сигурно е така. Дори и в него обаче има канон , има догма. Има опит за обличане на вярата във форма. Ето тук за мен свършва прочита на "светите" книги. Те до една ще се опитат да те заведат по конкретна пътека до конкретно място. Няма начин това да стане. Няма път който да може да те отведе до никъде , вървейки на някъде. А ако стигнеш някъде , можеш да бъдеш сигурен само в едно - Бог не е там. В този смисъл далеч за предпочитане е будизма като философия и вяра. Само там когато запиташ учителя какво е Буда , той ще ти отговори " Буда е кравешко лайно". Просто и ясно. In summa : Вярвам само в това , че нищо не знам. Елементарно и изтъркано твърдение , но ... това е. Що се касае до православието. Седни с Библията в ръка и се опитай да изброиш колко са законите , заповедите , забраните , повелите и препоръките във Вехтия и Новия Завет. Уверявам те , че ще ти се завие свят.