Маркс поставя отчуждението между човека и труда му като един от основните проблеми на търсенията си. Това значи, че след като произведеш нещо, преставаш да имаш контрол над това, което си произвел, нито пък можеш да следиш как то се употребява. Консуматорът пък не вижда и не се интересува как се е произвел предметът и при какви условия. Понеже трудът е естествена човешка дейност, но хората вече работят за неща, които не са техни, те се отчуждават от труда си. Като следствие хората губят връзка с другите хора, както и връзка с обществото и се отчуждават. Те са предимно заети да виждат предметите в близката си околност, а не хората. Освен това губейки усещане за човека, те започват да третират и другите като обекти - обекти за секс, обекти за доставяне на комфорт, обекти за доставяне на услуги, обекти за манипулации на финансовата борса и т.н. В крайна сметка всеки човек заживява с предметите и предметните взаимоотшения, които го заобикалят. Това се случва под натиска на капитализма и натрупването на капитал, който не произвежда човешки отношения. Целият капитал през цялото време произвежда предмети. Но защо са възникнали човешките взаимоотношения на първо място. Значи те имат някакво важно значение в цялостната регулация на обществото. Ако двама диваци, мъж и жена могат да се отнасят като предмети, да имат деца и да оцеляват. Обществото като цяло не е е можело и следователно се е развил сложен набор от човешки взаимоотношения и усещания. Това значи, че или онези, които са се изолирали с предметите си няма да оцелеят (например губейки такт за кооперацията си и все по-трудно регулирайки екологията си), или пък ще има толкова много предмети, че човешките взаимоотношения отново ще се възвърнат на дневен ред. Но докато стане това по-голямата част от човечеството ще е заета с произвеждане на стоки, а една минимална върхушка - с опити да поддържа процеса на производство. Не е ясно за какво изобщо продължава този процес и какво цели в крайна сметка. Нищо - това е просто един капан, в който сме се озовали, докато всеки следва своя интерес с алчност. Това изглежда е някакъв цикъл, в който сме се вкарали и от който не можем да се отскубнем. Един от мотиваторите тук е заради лесното психическо подлъгаване на жената с предмети (пластмасови топчета при аборигените), които тя асоциира с благоденствие. Може би сега с краха на някои пенсионерски поколения, които в жаждата си за предмети не са се възпроизвеждали и не са възпроизвели обществото си, ще се възстановят по-естествени човешки взаимоотношения. Тоест това може да е Содом и Гомор.