Самото съществуване на религията обаче и огромното и въздействие върху ума и сърцето на вярващи и невярващи няма никакво рационално обяснение.
Това е спорна теза. Чувал съм много обяснения, едно от друго по-рационални.
Не е ли това индикация, че ... нашето съществуване не започва с раждането и не завършва със смъртта?
Всяко дете знае, че нито нашето съществуване започва с раждането, нито пък завършва със смъртта. Ние сме част от една голяма общност - обществото, и природата се е разпоредила личното ни съществуване да е неразривно свързано с това на обществото.
Най-елементарното - ние не се раждаме от нищото, а от нашите родители. Имаме също избора да не умрем напълно, а да се "преродим" в нашите деца. След изобретяването на писмеността прераждането става и по друг, още по-фин механизъм. Поне 90% от това, което знае и може всеки от нас, го дължи на други хора, които физически отдава са мъртви и все пак продължават по някакъв особен начин да живеят в и чрез нас... Ако има нещо вярно в идеите за прераждането, то сигурно е това. Разбира се, и тук действителността е много по-сложна и богата от религиозните фантазии.
Освен това, ние зависим от и можем да въздействаме на останалите ни себеподобни, на обществото. Въпреки, че по принцип съм индивидуалист, никога не бих си позволил арогантността да се направя, че не осъзнавам това обстоятелство. При определени условия грижата за другите хора - деца, близки, роднини, приятели, съмишленици, сънародници или дори просто кои да е други от нашия биологичен вид - се оказва толкова важна, че може да поиска от нас саможертва. Природата е решила, че това трябва да става така, и то става.
Сама по себе си смъртта е напълно безинтересна за мен - с изключение на факта, че я има и съществуването и осмисля живота и вдига цената му. Религиите са склонни да отричат смъртта, за да смекчат естествения страх от нея, както и от гордост (която, между другото, хич не се връзва с идеите за "смирение") - видите ли, човекът бил нещо велико и уникално, не било възможно той просто ей тъй да хвърли топа и да изчезне в небитието, каква унизителна идея! Тая мегаломания ми е просто смешна. Може би съм по-смирен от попчетата, знам ли?
|