|
Тема |
Re: Част и Цялост [re: Aлekc] |
|
Автор |
бeзпътeн (обективен) |
|
Публикувано | 23.07.09 08:28 |
|
|
Цялостта като такава не познава нито време, нито пространство, понеже и времето, и пространството се извеждат от логиката на взаимоотношенията на частите. Цялостта не познава пространство, защото няма как да бъде някъде "другаде", няма как да се взаимоотнася към нещо "друго" като "тук" или "там"; не познава и време, защото няма някакъв обект, спрямо който да се определи "преди" или "след".
Така че Цялостта сама по себе си не се характеризира нито с време, нито с пространство - те са характерни за частите - а Цялостта е отвъд тях. Следователно Цялостта е вечна и безкрайна. Или да го кажем по друг начин - не познава другаде освен тук и друг момент освен сега.
Няма как да се определи, разграничи "начало" и "край" на Цялостта.
И как може да има каквото и да било "аз", дори за "кратко", "разделен" от Цялостта? Ако има нещо, "разделено" от нея, тя вече не би била Цялост, а част, следователно спрямо природата на Цялостта няма как да има нещо отделно от нея.
Всяко нещо с начало и край се явява преходно, но дефинирането на тази преходност все пак идва от гледната точка на частта, не на Цялостта.
|
| |
|
|
|