|
Никак не се учудвам, че не се досещаш за друга подобна теория. Вината затова определено не е твоя.
Защото креационизмът изобщо не може да бъде наречен дори и теория - това по-скоро е повърхностна религиозна умонагласа, която не само отхвърля по принцип еволюционната теория, но и преглъща с голям труд и съпротива много от конкретните факти, на които тази теория се опира.
Организираните и протектирани от държавата религии действително са оказали много сковаващо и затормозващо влияние не само върху развитието на естествените науки, но също така върху разпространението на много хилядолетни езотерични традиции, които започнаха да излизат на повърхността едва в края на 19 век.
За кратко време тези традиции придобиха изключително популярност сред просветените кръгове в Европа и Америка. Дори и онези от тях, които по-късно се оказаха от доста съмнително естество, успяха да раздвижат силно скованите от религиозни и материалистични предрасъдъци умове на западните изследователи.
Днес очевидно класическият материализъм като мироглед е в голям упадък. Същото можем да кажем за традиционните религии.
Изключение засега прави само излизащият едва сега от средновековните си пелени ислям и това чисто социално политически наистина е твърде обезпокояващо.
Впрочем ето един конкретен образец на езотеричен подход към еволюцията на човека от първата половина на 20 век:
Най-напред няколко думи за самият автор.
е роден в Москва през 1878 г.
Увличайки се в детските си години не само от поезия и живопис, но и от математика и естествознание, той с пренебрежение се е отнасял към академичната наука с нейните степени и звания ("професорите убиват науката точно така както свещениците убиват религията").
Той не е изпитвал ни най-малка симпатия към нито една революционна организация, функционираща по това време, въпреки че като журналист му се е налагало да печата свои работи именно в "леви" издания.
Увлечението на Успенски по езотеричните учения започва през 1907 г. като в началото са го интересували "висшите измерения", за които науката не знаела нищо.
Успенски се запознава със философията на йога, европейския окултизъм, пише книги (най-значителната, от които е "Tertium Organum"), чете лекции в Москва и Петербург.
Завръщайки се в Русия след едно дълго свое пътешествие на Изток "в търсене на чудесното" малко след започването на Първата световна война, през пролетта на 1915 година Успенски се среща с Г. И. Гурджиев. Тази среща слага отпечатъка си върху целия понататъшен живот на Успенски. В Гурджиев той намира всичко онова, което дълго и безуспешно е търсил на Изток: логически обоснована система, школата по вътрешна работа върху себе си, разработената техника за достигане на "висшите измерения".
Сътрудничеството на Успенски с Гурджиев, обаче не било дълготрайно. На техните отношения попречват не само революцията и гражданската война в Русия, но и несходството в характерите и стремежите на учителя и ученика.
Окончателният разрив настъпва през 1924 г., когато и двамата вече са били в емиграция. Въпреки това Успенски продължава да счита себе си за последовател на езотеричното учение, донесено от Гурджиев от Изтока до края на живота си.
Успенски преработва своите дореволюционни публикации в духа на усвоената от него система. През 1931 г. на английски излиза неговият "Нов модел на Вселената". В последствие Успенски работи над създаването на психологическа теория, откъси от която се съдържат в лекциите "Психология на възможната човешка еволюция".
Успенски умира в Лондон през 1947 г.
Цитираният от мен неособено точен на места български превод е направен по руския превод на М. Руткевич: "Психология возможной зволюции человека", в основата на който стои: "The Psychology of Man's Possible Evolution", NY 1973, Оuspensку Р. D.
Из "Лекция първа"
Ще се заемем с изучаването на психологията. Но съм длъжен да ви предупредя, че психологията, за която говоря се отличава силно от всичко онова, което е известно под това име.
Преди всичко трябва да кажа, че никога до сега психологията не се е намирала на такова ниско равнище, на каквото се намира днес. Тя е загубила всякакво съприкосновение със своите смисъли извори и затова сега е трудно да се определи самия термин "психология", тоест какво е психология и какво изучава тя. Това е така, независимо от факта, че никога досега в историята не е имало такова множество психологически теории и книги по психология.
Понякога наричат психологията нова наука. Това е съвършено невярно. Психологията е много древна наука и за съжаление забравена в главните си черти. За да определим какво е това психология, е необходимо да знаем, че тя, като изключим Новото време, никога не е съществувала под своето собствено име. Психологията винаги е била подозирана в "неправедни" или "подривни" тенденции от религията, политиката или морала и затова е било необходимо да носи различни маски.
В продължение на столетия, психологията е съществувала под името философия. В Индия всички форми на йога, представляващи по своята същност психология, са отнесени към една от шестте философски системи. Ученията на "суфиите", които в основата си са психологически, са били разглеждани отчасти като религиозни, а отчасти като метафизически. Дори в последните десетилетия на XIX век, много работи по психология в Европа, са се смятали за философски. Психологията е била разглеждана като подчинена на философията и обърната само към най-тривиалните страни на човешката природа.
Паралелно със съществуването си като част от философията, психологията още по-продължително време е съществувала във връзка с една или друга религия. Това не означава, че религията и психологията са тъждествени или че връзката между религията и психологията е била осъзната. Няма съмнение, че почти всяка известна религия е съдържала в себе си едно или друго психологическо учение, нерядко свързано с определен вид практика. Така че, изучаването на религията много често включва в себе си и изучаването на психологията.
Има много превъзходни книги по психология в напълно ортодоксалната религиозна литература в различните страни и епохи. Ранното християнство е дало цяла колекция от книги на различни автори под общото название "Филокалия", което се използва и в наше време в източната църква за обучението на монасите.
По времето, когато психологията се е съчетавала с философията и религията, тя е съществувала и под формата на изкуство. Поезията, драмата, скулптурата, танцът, даже архитектурата, са били средства за предаването на психологически познания. Готическите църковни събори са били психологически трудове в истинския смисъл на думата.
От древността, до момента, в който философията, религията и изкуството са се обособили и са приели известната ни сега форма, психологията е съществувала под формата на мистерии - в Древен Египет и Древна Гърция.
По-късно, заедно с изчезването на мистериите, психологията е съществувала под формата на Символически учения, които понякога са се проявявали във връзка с тогавашните религии, а понякога и независимо от тях: астрология, алхимия, магия, а в по-късните времена - масонство, окултизъм и теософия.
Тук трябва да се отбележи, че всички психологически системи и доктрини, тези, които съществуват или са съществували открито, или тези, които са били тайни, могат да бъдат разделени на две основни категории.
Първата категория включва тези системи, които изучават човека такъв, какъвто те го констатират, че е, или такъв, какъвто той им изглежда и какъвто предполагат, че той е. Съвременната "научна" психология принадлежи към тази категория.
Втората категория включва тези системи, които изучават човека не от гледна точка на това, какъв той ни се струва, че е или какъвто в момента наистина е, а от гледна точка на неговото формиране, развитие, тоест от гледище на неговата възможна бъдеща еволюция.
Именно втората категория системи са в действителност първичните, изначалните и най-древните. И единствено по тях, може да се схване смисъла на предадените на забрава извори и истинското предназначение на психологията.
Когато ние разберем важността на изучаването на човека от гледна точка на неговата възможна еволюция, ние ще разберем, че първият отговор на въпроса, какво е психологията, би бил следния:
психологията е изследване на принципите, законите и фактите на възможната еволюция на човека.
В тези лекции, аз ще се придържам изключително към тази гледна точка.
Нашият първи въпрос ще бъде за същността на еволюцията на човека а вторият - за необходимите за нея особени условия.
Относно обичайните за съвременността възгледи за произхода и еволюцията на човека, аз трябва веднага да кажа, че те са неприемливи. Ние трябва да признаем, че за произхода на човека не знаем нищо и, че нямаме достатъчно доказателства за физическата или умствената еволюция на човека.
Напротив, ако разгледаме исторически човечеството, тоест човечеството за 10 или 15 хиляди години от неговото съществуване, ще открием следи от висш човешки тип, чието присъствие можем с очевидност да установим от грандиозните древни монументи и паметници, които днешното човечество не може нито да повтори, нито да копира.
Относно доисторическия човек или относно външно приличащите, но в същото време отличаващи се от него същества, чиито кости понякога биват намирани в напластявания от ледниковия и предледниковия период, ние можем да приемем, че те принадлежат на едно отличаващо се от човека и отдавна вече изчезнало същество.
Отричайки еволюцията на човека в миналото, ние трябва да отхвърлим и възможността за механична еволюция на човека в бъдеще, тоест сама по себе си произтичаща еволюция по законите на наследствения отбор, без съзнателните усилия на човека и способността му да разбира своята възможна еволюция.
Нашата основополагаща идея ще бъде следната: човекът такъв, какъвто ни е известен, не е завършено същество; природата го развива само до известна степен, до определена точка, и после го оставя да се развива чрез собствените му усилия и средства, или да живее и да умре такъв, какъвто е бил роден, или да дегенерира и загуби всякаква способност за развитие.
Еволюцията на човека в такъв случай ще означава развитието на определени вътрешни качества и черти, които обикновено остават неразвити и не са в състояние да се развият от само себе си.
Наблюдението и опитът показват, че това развитие е възможно само в определени условия, по пътя на прилагането на определени усилия от страна на самия човек и с достатъчна помощ от страна на тези, които са започнали подобна работа по-рано и вече са достигнали някаква степен на развитие или в краен случай, притежават определени знания за методите.
Необходимо е да започнем с идеята, че без усилия еволюцията е невъзможна. Без външна помощ тя също е невъзможна.
Необходимо е да разберем, че в хода на развитието си, човек е длъжен да стане друго същество и ние трябва да знаем, в какъв смисъл и в какво направление, той трябва да стане друго (различно) същество.
Не всички хора могат да се развият до степен да станат други същества.
Еволюцията е въпрос на лични усилия, еволюцията на човешката маса като цяло е рядко изключение. Ние трябва да осъзнаем, че това е не само рядко, но и става все по рядко явление. Тези утвърждения пораждат много въпроси:
1.Какво означава превръщането в друго същество в течение на еволюцията?
2.Какво означава "друго същество"?
3. Какви вътрешни качества или черти могат да се развият в човека и как се постига това?
4. Защо не всички хора могат да се развият и да станат други същества? Защо е тази несправедливост?
Аз ще се постарая да отговоря на тези въпроси и ще започна с последния.
Защо не всички хора могат да се развият и да станат други същества?
Отговорът е много прост. Защото те не го желаят. Защото те не знаят и няма да го разберат без продължителна подготовка, дори и да им се разкаже за това.
Основната идея се състои в това, че за да стане друго същество, човек трябва да го иска много в продължение на дълъг период от време. Преходното или случайно желание, опиращо се на неудовлетвореност от външните условия, не създава достатъчен импулс.
Еволюцията на човека зависи от това, той да разбере какво може да получи и какво трябва да даде за това. Ако човек не иска или иска недостатъчно силно, ако не полага необходимите усилия, то той никога не ще се развие. Така че, тук няма никаква несправедливост. За какво му е на човек това, което той не иска? Би било несправедливост именно това, човек да бъде принуждаван да стане друго същество тогава, когато той е напълно доволен от себе си.
Сега е необходимо да се запитаме: какво означава "друго същество"?
Ако хвърлим поглед на всички достъпни ни материали по този въпрос, ще открием следващото утвърждение: ставайки друго същество, човек придобива много нови качества и сили, от които е бил лишен преди това. Това е общо твърдение, което ние откриваме в различни системи, признаващи идеята за психологическото, вътрешното израстване на човека.
Но това е все още недостатъчно. Дори и най-детайлното описание на тези нови сили, няма да ни помогне да разберем, как и откъде се проявяват те. В общоизвестните теории липсва това звено.
Истината се заключава във факта, че преди да придобие каквито и да било нови способности или сили, неизвестни на човека и отсъствуващи дотогава в него, той трябва да придобие тези способности и сили, които не притежава, но които погрешно си приписва. Тоест тези, за които мисли, че ги има, че може да ги използува и контролира. Това е липсващото звено и това е много важен момент.
Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.
|
Наука, религия, езотеризъм [re: lila_va]
