|
Просто ти си млад и не си учил като мен навремето Диамат.
Съвсем правилно забеляза, че матрерията се определя като антипод на съзнанието. По мое време сакралната формула принадлежеше на Ленин и гласеше:
“Материя” е философска категория за обозначаване на обективаната реалност, дадена в нашите усещания, съществуваща вън и независимо от тях”
Първият който се осмели у нас да разкритикува това определение на материята още през епохата Живков, беше Желю Желев.
Той се осмели дори да озаглави кандидатската си дисертация "Критика на Лениновото определение на материята" и да влезе в остър спор по въпроса с видния съветски академик Бонифаций Кедров, член на ЦК на КПСС, отговарящ там за отдел "Наука" и автор на авторитетния наръчник : "Как да изучаваме труда на Ленин 'Материализъм и емпириокритицизъм'?"
Желю Желев разказва:
Когато през 1964 година на страниците на книжка 5 на немското "Deutsche Zeitschrift für Philosophie" успях да публикувам критиката си за Лениновото определение на материята, от Москва тутакси долетя академик Бонифаций Кедров и от летището дойде направо в Университета в Катедрата по философия да разговаря с мен.
Виждайки го да държи в ръката си въпросната книжка, веднага разбрах за какво е дошъл.
Гостуването бе съвсем неочаквано. И въпреки всичко се събра почти целият състав на Катедрата по философия. Дойдоха и двама завеждащи отдели в Централния комитет на Българската комунистическа партия, които по всяка вероятност бяха посрещнали академика още на летището.
Почестите и вниманието, които му бяха оказани, се дължаха не само на научния му авторитет, но и на факта, че гостът бе член на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, където отговаряше за отдел "Наука".
Между другото, академик Кедров бе заклет враг на Сталин, който бе погубил неговия по-голям брат Димитрий.
След като се запознахме, той директно заяви, че съм отхвърлил Лениновото определение на материята, защото (по всяка вероятност) още не съм го разбрал, не съм го проумял... Че това е гносеологическо определение на материята... че в наше време, в епохата на диалектическия материализъм, философията може да дава само гносеологическо определение, онтологическо определение не може да се дава, защото това би означавало да върнем философията с векове назад...
Отговорих, като посочих, че, ако едно логическо определение на материята е вярно, то трябва най-напред да бъде в състояние да разграничи нейната специфична същност от всичко останало. Ето кафявият цвят на катедрата не съществува ли в същата степен обективно и реално, колкото и самата катедра?
Кедров предложи друг аргумент в защита на Лениновото определение, като каза, че, когато Ленин е давал определението си, той не е имал предвид индивидуалното съзнание на отделния човек, а съзнанието на цялото човечество, общочовешкото съзнание...
Веднага посочих, че извън съзнанието на цялото човечество и независимо от него съществува психиката на маймуната, пък и на всяко друго животно. В такъв контекст възниква въпросът: "Тя материя ли е? И ако отговорът е утвърдителен, то как би могло да се различава материалното от идеалното?
Какви критерии биха могли да се предложат?
Кедров все повече изпадаше в раздразнение и все по-често взе да повтаря, че това е релационно определение, че диалектиката и диалектическата логика (за разлика от формалната логика) постоянно боравят с подобни определения.
На това място отговорих, че познавам неговата книга "Как да изучаваме труда на Ленин 'Материализъм и емпириокритицизъм'?" и знам, че в нея той сочи даденото от Ленин определение на материята като образец на релационно диалектическо определение. Но... добавих: "Това просто не е вярно".
Диалектиката си позволява да използва такива определения само за онези свои категории, които изразяват пълна противоположност, например: форма – съдържание, количество – качество, причина – следствие, случайност – необходимост, възможност – действителност, част – цяло и прочие. Равностойният характер на двете страни на тези противоположности позволява те да бъдат определяни една чрез друга и по такъв начин да се дават релационните определения.
Не можем обаче въз основа на гносеологическата противоположност "материя – съзнание" да кажем, че "материята е съзнателна, а съзнанието – материално".
Материята може да съществува без съзнанието, но съзнанието не може да съществува без материята, защото е едно частно (и вероятно много рядко срещано във Вселената) нейно свойство.
Така че – определението на Ленин е несъстоятелно във всяко отношение. И от фактологическа, и от логическа, и от методологическа гледна точка.
След тези мои разсъждения академик Кедров почти загуби контрол над себе си. Започна да вика и да повтаря, колко гениално е Лениновото определение на материята, как то играе ролята на основен пилон, на който се крепи цялата марксистко-ленинска философия... И така нататък, и така нататък – просто редеше една след друга декларации.
Спорът се изроди в най-обикновено надвикване.
По времето когато философите-материалисти за първи път са използвали понятието материя то се е отъждествявало с веществото изобщо, защото все още полето не е било осъзнато като основна форма на физическата реалност.
Ленин например много остро критикува в идеализъм тези физици по негово време, които установяват, че при опресделени условия веществото се дематериализира и превръща в чиста невеществена енергия.
Напълно си прав, че всеки от нас мисли за себе си като за нещо различно от всичко отанало, а не като за Космоса като цяло.
Но не забравяй, че този вечен жив енергиен космически океан съвсем не е безструктурен и че нашата очевидна уникалност е неразделна част от космическата праматрица.
Ако Ти не си УНИКАЛЕН и ВЕЧЕН, как можеш да твърдиш, че нямаш нищо общо например с някакъв друг човек, живял хиляди години преди теб да речем в Месопотамия?
Когато ти твърдиш, че не си негово прераждане, ти всъщност твърдиш, че твоят уникален поток битие-съзнание не е тъждествен д неговия уникален поток битие-съзнание.
|
Re: За космическия Океан [re: Orнeдишaщ]
