|
Тема |
Постепенно ставам вярващ [re: Соня] |
|
Автор |
Никой () |
|
Публикувано | 17.12.99 10:12 |
|
|
Ами това е. Аз наистина не съм сигурен. Къде е границата между реалност и сън. Кое я поставя? Усещанията? Остротата на възприятието? Мислите? Ами ако сънувам , че пиша тези редове? Ако след малко се събудя и се окаже , че съм по пижама в леглото. Ами ако се окаже , че съм сънувал , че сънувам , че пиша тези редове? А ако наистина ги пиша? Все простички въпроси , без простички отговори. А ти искаш да вярвам в Иисус. Не е толкова просто. Освен ако не искаш да е фанатична вяра. Ако е такава обаче , то тя вече не е вяра , а най-обикновена глупост. Изобщо май Декарт е прав като казва "мисля , следователно съществувам". Бих си позволил да го доразвия , заменяйки мисля със сънувам. Което и от двете обаче да е , то се случва на Аза , нещо което по безспорен начин доказва съществуването му. Няма ли Аз , няма мисли , няма и сънища. Дали Аз съм аз , дали Аз е никой , дали Аз е Бог , няма значение. Същественото в случая е , че го има. Има нещо , което макар и единствено , е безспорно доказано.
А дали вярваш или сънуваш , че вярваш ; дали вярваш в Бог или в съня за Бог ... Ами не знам . Ти ще трябва да си решиш.
|
| |
|
|
|