Благодаря, английски, на мен също ми е приятно да общуваме. Не хиперболизирам Англия - аз самата никога нямах шанс да работя там, но сегашният ми партньор има много добро английско образование и смесва собствената си култура успешно с британската, така че това, което ми говориш, че си видял се прилага успешно у дома в момента.
Друг е въпроса, за дърварското възпитание което си имаме в милата родина (и адски точно си описал - супер си тук). Преди да напусна страната постоянно се опитвах, да, наистина е така, да не засегна хората. В резултат на което сега мога да напиша томове с методи за изнудване и манипулации. Онзи, за когото отворих тема с Фейсбушките му прояви е също клет манипулатор и той. Клет казвам, защото то и за това си трябва финес, ама в къща на дървосекачи няма как да видиш фин порцеланов сервиз - нали? Та и манипулациите такива - дърварски.
А за избора на това, което търся? Ами вече не търся да ти кажа - аз имам дете, имам средства, имоти, там каквото средностатистически ти се полага. Семейството във вид на омъжване и съжителство с мъж е една опция, която не е наложителна а само може да се приеме ако и отсрещната страна го желае или има взаимно съгласие за това. Партньорство мога да си имам винаги - не казвам, че е качествено, но пък то и някои бракове не са качествени, но при тях ако не си съгласен с нещо се налага развод. В моя случай с формалности не ми се занимава и така всичко е по-лесно.
Докато стигна до това състояние, в милата ни родина се минава през нежното обръщение "курва" - чувала съм го не един път по мой адрес, и напоследък се замислям за библейската фраза "нека хвърли пръв камък този, който е безгрешен" .... обаче нашите хора хвърлят ли хвърлят камъни с усещането за ангели небесни явно!
Откакто спрях да общувам с хората, които не ме уважават започнах да се чувствам така сякаш живея в Рая. тази твоя фраза е и моя. Знам, че много хора след това минават на извинението "не мога да си обясня защо не общуваш с мен"-бля, бля, бля след това. Но това не ме интересува. Аз не псувам когато ме лъжат и не наричам хората с имена, защото за всеки живота е давал различни изпитание и различни разрешения на ситуациите. Но уважението щом го няма, значи човека срещу теб не е искрен и няма сърце.
Ха ха - я кажи, какво става с жените дето все така не са успели да се омъжат - черно бъдеще ми настава с отвратителни старини?
Quod licet Iovi, non licet bovi
|