|
Тема |
Тема за развод. |
|
Автор |
pishmangreek (Слънчице) |
|
Публикувано | 01.11.16 17:26 |
|
|
Колко безпомощна може да се чувства една жена на 50, отдала 26 години от живота си на съпруг и семейство и в един момент се оказва излишна и непотребна.
За образуване на характера на едно човешко същество са важни първите 7 години, нали?
Предположих, че за брака важи същото. Реализирах го. Първите 7 години от брака ни бях на самоиздръжка на мен и първородната дъщеря. Доказах му се един вид. Имах високи цели за успех на съпруга ми в кариерата и пестях всяка негова драхма и го насърчавах да се дообразова и издигне в йерархията.
Всичко се случваше по план и успеха е налице. Той стана шеф механик. Сдобих го с всичко за което е мечтал като дете от бедно семейство. За 50-годишнината му подарих Порше.
Единствено не предвидих, че може да остарея, надебелея, сбръчкам и да не отговарям на претенциите му за стандарта, който му създадох.
Това се случи, защото, както самия той се изрази "колко ни остава още да живеем?". И аз пестя всеки евроцент за да имаме за старини. Правех и планове за връщане в Гърция защото здравеопазването е на по-високо ниво, а той харчи с широка ръка за проститутки и случайно забити селяндурки които го заговорят и му завъртят очи.
Криза на средната възраст? Как се преодолява?
Трябва ли да си мълча и трая още? И колко?
Аз поисках развод.
Ще му дам всичко и после ще се гръмна.
|
| |
|
|
|