Не се лекувай с щуротии при дългопротичаща травма.
Тва зелеви листа, да го препикаеш и да се завъртиш 3 пъти на пета е за първите 2-3 до 5 дни. После вече - лекар.

Преди време сгънах от една невралгия. Боли - умирам. Личната вика - тва ще е хепрес зостер - всеки момент ще се появи, но за всеки случай рентген и ехограф. Урина, кръв. Всичко ми е ок. Тва естествено в петък. Рецепта - обезболяващи. Оживявам в събота и неделя и отивам пак в понеделник - заставам на "Ф" и й казвам

- Не съм яла от петък нищо, дрогирана съм до козирката с обезболяващи, няма да мръдна докато някой не ми направи нещо - каквото и да е.
- Ок, иди на невролог.

Отивам при дежурният в поликлиниката - артистичен леко гейски изглеждащ леко смешен човечец на средна възраст. В първия момент не буди никакво доверие - пълно хампи. Все ми е едно. Разпитва, пипа, натиска, гали, гъделичка, почуква, пак разпитва, говори си някакви неща за периферните нерви, за остатъчно възпаление (а, да, имах пневмония скоро), пошляпва ме, щипе ме.

- Имате ли пари? Повече от 20-30 лева?
- Имам
- Страх ли ви е много от инжекции?
- Не, изобщо
- Дори от 10-15 и повече боцкания наведнъж?
- Не, споко. Искам само да не ме боли. И да ми отрежете нещо - вече ми е все едно.
- Дай парите, събличай се и сядай и чакай тук. И ако може не с толкова скръбна физиономия.

Човекът отиде до аптеката сам - донесе някакви неща и касова бележка, джурка, смесва, мърмори и каза - сега ще бода бавно и много пъти. До края на работния ден ще си ок. Утре сутринта да дойдеш да се похвалиш. И ме набоде на много места по корема и гърба - някъде с много лекарство, някъде с малко, пак ме пипа и разпитва. Насини ме порядъчно, но в 17.30 бях нов човек. Взе ми потребителската такса само. На другата сутрин му занесох бутилка и бонбони. Даде бонбоните на сестрата (тая само пишеше през цялото време), каза, че ще даде бутилката на колегите и си продължи с чакащите отвън - почти не ме отрази - отвън имаше някакви охкащи хора и той сякаш бързаше да ги облекчи. И поръча, ако нещо не ми е наред да дойда когато имам нужда или да му звънна по телефона по всяко време.

Шапка му свалям на тоя човек. Все го хваля на познати, но ти е далеч много. Тоя беше лекар в червата си. Да отидеш за 2,50 да чакаш на опашка в аптеката за лекарствата на случаен човек...