Отговарям на всички, които ме питат защо не съм отишла на лекар - защото не обичам да вися пред кабинетите, не обичам като дочакам да ме приемат, да се окажа срещу някакви хора, на които не им пука защо са там, не обичам да ходя за второ и трето мнение - още висене - защото не съм сигурна никак, ама никак в първото, не съм убедена, че дори да си платя, нещата ще са по-различни и лечението ще е адекватно на състоянието ми, а не на желанието им да ме одрусат повече - ето затова основно не съм отишла, а иначе съм здравноосигурена и в състояние да си позволя частен преглед и каквото трябва.
В началото не мислех, че е кой знае какъв проблем - нормално е като съм се пребила да ме боли, нещата обаче се закучиха.
Но дори и сега, все още не намирам сили да се изправя срещу това да ме третират като предмет, бройка и пътека, а не като човек.
И опитвам още и още да не ми се случи...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.