Първият път предупредих предварително, че си имам приятел. Синът ми каза "не ми е приятно" и това беше. После ги запознах и започнаха да си общуват. На сина ми така и не му стана приятно, не само по негова вина, но се държаха нормално един с друг, с дъщеря ми станаха приятели.
Оттам нататък, просто когато съответният човек идва вкъщи казвам "това е еди кой си" и нищо повече. Големият ми син вече не живее с нас, така че му е все тая. С дъщеря ми си говоря на всякакви теми, споделяме си проблеми, обсъждаме си. Тя много се радва, когато види, че се чувствам добре с някого. Лира го е описала добре това.
Малкият също харесва досегашните ми гаджета- играе си с тях, закача се, радва им се... И досега грейва като види бившето ми гадже. Е, имало е леко ревниви моменти, в които като види, че гушкам някого, идва и той да се гушне. Ами, гушвам го, поиграем си и си го пращам в леглото.
Виж, имало е случаи, в които малкият е правил номера на мъж, който ме сваля. Беше на морето и оня се опитваше нещо да го подкупва с някакви подаръчета, а той го направи луд, но това си беше нормално. Просто този мъж не беше готин, а децата имат добро усещане за хората.
Най обичам да чета, ама не мога.
|