Аз се чувствам в метрото като селянка от Горно Нанадолнище.
Всички стрелки, указващи някаква посока, сочат нагоре.
Освен това някой е решил, че простите хора като мен са длъжни да се ориентират по номерацията на улицата, към която води изходът. Така трябва да съм наясно, че Сливница 231-265 /примерно/ е изходът, който води към пощата. Веднъж обикалях по лабиринтите на сп.Лъвов мост поне половин час и все излизах на едно и също място - не където трябва. Накрая видях лист карирана хартия и стрелка към пазара - лепнати на стената... Ама нормална стрелка, не нагоре...излязох и пресякох Мария-Луиза отгоре и стигнах пощата, към която се бях запътила. Ако се бях качила на трамвай, поне половин час нерви щях да си спестя.

Тъпа съм.
Въпреки, че имам спирка на метрото на под 5 мин от нас /мой ход - т.е. бавен/, не го ползвам - първо не ме води където ми трябва, второ - указателните табелки ме изнервят до смърт, трето - спирките никога не са близо до крайната ми цел. Трябва някакъв допълнителен транспорт.
Като един прост софиянец си ползвам наземния транспорт или такси.

Виж, парижкото метро никога не ми се е опирало. Там ненавиждам дългите коридори с мръсни плочки по стените като в морга и завоите по тях, дето не знаеш кого ще срещнеш, но поне посоката не може да се сбърка.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.